След като преди броени дни Григор Димитров постигна най-големия успех в кариерата си, печелейки титлата на финалите на АТП в Лондон, България вече не е същата.
В родното му Хасково хората започнаха да се поздравяват с оригиналното „ГриГОРД съм“, а съвпадението на триумфа му с първия снеговалеж у нас провокира друга мъдрост – че това не било сняг, а времето късало салфетки в чест на Гришо.
Всъщност пътят на първата ни ракета до върха на ранглистата никак не бил лек. Неговият дядо Господин разказва, че тенисистът за пръв път стъпил на корта едва 3-годишен по вина на баща си, който тогава практикувал същия спорт. Първата му детска ракета пенсионерът още пазел в дома си.
Като малък Димитров бил палаво дете. Обичал много животните и си играел с добитъка на хората от хасковското селце Стойково.
„Двамата много обичахме да се разхождаме до една чешма, която се намира извън селото.
Често го правехме заедно и не се уморявахме. Като започна да спортува, се източи и сякаш изведнъж порасна. Дотогава го учех на дисциплина, което е много важно в спорта. Бивш военен съм от танковия полк, а на такава служба знаете, че дисциплината е на първо място.
Сега виждам, че това, на което съм научил Григор, много му помага“, разказва с радост дядото на шампиона.
Той споделя и за лишенията, които цялото семейство изтърпяло, за да потръгне неговата кариера. Докато Гришо успее да се добере до Топ 150 в света, родителите му продали първо колата, а после и апартамента си. Всички спестявания на баба му и дядо му също се стопили в името на кариерата му.
Не след дълго успехът дошъл и Григор започнал да печели повече пари, отколкото близките му някога са предполагали. Семейството му обаче не искало никакви скъпи подаръци, освен по-често да го вижда.
„Преди всяко състезание ходим на църква, палим свещи за неговото здраве, за успехите му. Надявам се да доживея и да видя внука си на най-високото стъпало в тениса“, казва дядо му Господин няколко месеца преди Гришо да изпълни мечтата му.
Източник: Ретро
