Енрике Мендоса Д’Асколи, политически лидер на венецуелската опозиция, два пъти избиран за кмет и два пъти за губернатор, депутат и обществен деятел, почина тази седмица на 77-годишна възраст, жертва на усложнения от левкемия.
Мендоса е запомнен най-вече с това, че е основният политически и електорален изразител на Coordinadora Democrática, първият единен експеримент, създаден от венецуелската опозиция, за да се противопостави на Чавизма като блок през 2003 г., и един от основните ѝ лидери през периода 1999-2004 г.
Енрике Мендоса е роден в Каракас и още от младежките си години е боец на Християнсоциалистическата партия „Копей“ – една от двете партии, които поддържат демократичния режим от 1958-1999 г. Гъстото и бедно бедняшко селище Петаре, разположено в община Сукре в източната част на столицата, е естественото му поле за работа и изява. Учи право в Централния университет на Венецуела и прекъсва, за да се отдаде изцяло на политическа дейност.
Съветник през 80-те години на ХХ век, Мендоса става първият избран кмет на община Сукре през 1989 г. и печели преизбирането си през 1992 г. с широк народен мандат. През 1995 г. се кандидатира за губернатор на щата Миранда, близо до Каракас, едно от най-важните места на изборната карта на страната, и печели още една категорична победа.
Известен с огромната си работоспособност, през тези години Мендоса се посвещава изцяло на обществените дела и амбициозните усилия в областта на здравеопазването и образованието, които постепенно го превръщат в популярна и национално известна личност. Като губернатор той е преизбран за още два конституционни мандата, като до 2003 г. консолидира солидна електорална база.
Националната проекция на управлението на Енрике Мендоса в щата Миранда се противопоставя на отслабването на неговата партия „Копей“, както и на поддържащата я демократично-представителна система, която по това време е безмилостно преследвана от медиите, и на очертаващото се лидерство на Уго Чавес като кандидат за президент през 1998 г.
По онова време Мендоса е един от архитектите на провалената кандидатура на Ирене Саес, бивша кралица на красотата, която през 90-те години на ХХ век успешно управлява кметския пост в Чакао, в богатите райони на Каракас, и която първоначално привлича симпатиите на населението поради упадъка на традиционните партии. Подкрепата за Саез доведе до окончателния провал на християндемократическата партия „Копей“.
С идването на Чавес на власт през 1999 г. народните корени на античавес течението във Венецуела, което съставлява близо 40 % от електората, се изместват от традиционните партии – Демократично действие и Копей – към нововъзникващите лидери и избраните губернатори, които са резултат от проекта за политическа федерализация, разработен след 1989 г.
Безспорният политически и административен успех на Мендоса като кмет на Сукре и губернатор на Миранда постепенно го превръща в ключов фактор за вземане на решения в движението срещу Чавес, въпреки провала на проекта на Ирене Саез. В ръцете на Мендоса щатът Миранда се превръща в крепост на опозицията.
С идването на Чавес на власт политическата обстановка прегрява и поляризацията се затвърждава като хабитат. От края на 2001 г. започва да се оформя енергично движение на партии, бизнесмени и граждански активисти, решени да отстранят командващия от власт.
В този бурен процес на всекидневни демонстрации за и против Боливарската революция Мендоса продължава да разширява влиянието си и да поема отговорности, вече като национален ръководител на Coordinadora Democrática, първият опит за обединение на опозицията, разпръснат и нефункциониращ орган, съставен от всевъзможни граждански сдружения, бизнесмени и политически партии.
Лидерът ръководи повечето от масовите шествия, призоваващи за оставката на Уго Чавес през 2002 г., и участва в затварянето на държавната телевизия Venezolana de Televisión по време на събитията от 11 април същата година, при които Чавес е отстранен за кратко от власт. Срещу него се води съдебно преследване, а делото му е амнистирано с указ на самия Чавес през 2007 г.
Победата на Уго Чавес на референдума за отзоваване през 2004 г., на който Чавизмо и опозицията премерват сили за разрешаване на кризата, довежда до окончателното разпадане на Coordinadora Democrática и до падането на Мендоса, който е обвиняван за провала на изборната стратегия и за вътрешните неуредици в тези припокриващи се органи. Тогава Мендоса обеща да представи доказателства за измамите, организирани от чавизма по време на консултациите, което така и не направи.
Оттогава християнсоциалният лидер преживява продължителен обществен упадък, от който не успява да се възстанови. По-младите опозиционери, като Карлос Окарис и Енрике Каприлес, спечелиха симпатиите на районите, в които той доминираше преди. На изборите през 2010 г. той е избран за депутат, но има дискретен стаж. През 2017 г. се опитва да се върне на кметския пост в Сукре, но този път е победен от чавизма.
За смъртта му скърби цялото национално демократично общество. Мендоса умира в условията на икономически затруднения и трудности при справянето със заболяването си.
Споделете статията:
ISBI предлага последните новини от Испания безплатно. Ако искате да подкрепите нашия уебсайт, абонирайте се: Последвайте ни и в Туитър ТУК
