Със стенописите си Алтамира ни показва почти 10 000 години от голямото изкуство на ориенталски цивилизации и предлага на съвременният човек първото доказателство за гениалността на хората.
След като посетил пещерата Алтамира в Северна Испания, Пикасо възкликнал: „След Алтамира всичко останало е упадък“. Той не се шегувал. Рисунките в тази пещера, както и в много други подобни пещери са сред едни от най-забележителните произведения на изкуството за всички времена. Те ни позволяват да се докоснем до праисторическия човек, да разберем неговите възгледи за живота и света, независимо че от тогава са минали хилядолетия.
Праисторическите рисунки в пещерата Алтамира са нещо уникално, нещо безценно, нещо което не може да се опише. Те са наследство, оставено от хора, живели много преди нас, за да разкажат и предадат от поколение на поколение онези истории, за които няма кой да им разкаже. Стенописите отразяват бита на праисторическите хора, обитавали тези земи – обреди, празници и преклонения пред самото Сътворение.
Стенописите разказват за труда на хората преди хиляди години, за мъдростта и съзряването им, за цикъла на живота им от раждането до смъртта. Те ни разкриват по чудесен начин една велика истина – че между нас и тях няма голяма разлика, че нито модерните ни технологии, лъскавите дрехи, финикийските знаци ни правят по-различни.
Първите праисторически пещерни рисунки в пещерата Алтамира са открити през 1879 година. Името на пещерата е колкото загадъчно, толкова и екзотично, колкото мистериозно, толкова и аристократично. Воден от желанието си да проучи артефактите, оставени от праисторическите хора, дон Марселино де Саутуола копаел пода и се натъквал на костени игли, върхове на оръжия, харпуни, изработени от кремък или кост, остатъци от убити животни и погребани хора. Но не тези доказателства за човешко присъствие определят неповторимостта на Алтамира. Входът е останал скрит до откриването му от свлачище, възникнало преди 13 хиляди години.
Дон Марселино дори не подозирал, че богатството на пещерата е другаде, докато дъщеричката му Мария не вдигнала поглед към тавана и не съзряла рисунките. Макар че бащата се смята за откривател на пещерата Алтамира, то реалния откривател на богатствата на Алтамира, е осемгодишната му дещеря.
Най-голямата праисторическа рисунка е на сърна, с дължина 2.25 м. Стилизираните крака на животното, уверените контури на рисунъка, многоцветното моделиране, всичко това придава голям реализъм на фигурата. Целият таван на пещерата е покрит с над 100 рисунки на коне, сърни, елени, бизони. Изображенията на хора са много малко, и то само с контури. В пещерата има и отпечатъци от ръце, направени с червена боя.
Алтамира е сравнително малка, с размери около двеста и седемдесет метра в дължина и могат да се разграничат три основни области:
– Просторно фоайе с естествена светлина, което е най-обитаемата част на пещерата.
– Предверие на на голяма зала с картини, известна като „Сикстинската капела на изкуството на кватернера.“
– И накрая, малки стаи и коридори, но там картините са по-дискретни, отколкото в главната зала.
Но богатата колекция от праисторически пещерни рисунки в Кантабрия не свършва с края на пещерата Алтемира. През 1991 година археолози откриват палеолитни рисунки в пещерата Ла Гарма. Останалите четири пещери край Пуенте Виесго не са толкова въздействащи, но и в тях има изображения на бизони, кози, говеда и коне в различни стилове.
Праисторически пещерни рисунки не са толкова богати на човешки образи. Най-великолепни са рисунките на животни. Във всяка една е вдъхнат живот по невероятен начин, придаден е обем и движение, което много ясно разкрива техния дълбок респект и разбиране за същността на Естеството.
За да изрисуват и завещаят историята си, праисторическите хора са използвали естествени минерални пигменти за създадат цветове – охра, кафяво, червено, а за контурите са използвали въглен или длето от кост или кремък. Боите са нанасяни с пръсти, тампони от кожа или инструменти подобни на четки. Усещането за движение в пещерните рисунки е предадено много успешно, всички фигури са обемни, а когато скалата не е била достатъчно подходяща, допълнително са я оформяли като са изтъргвали излишната маса.
Смята се, че картините датират от 14 000 до 20,000 години, т.е. принадлежат към Горния палеолит. За изисканите и майсторски рисунки и културната им стойност пещерата Алтамира е обявена за обект на световното наследство от ЮНЕСКО.
В непосредствена близост до пещерата има музей, който съдържа копия на най-важните щампи и картини.
 |
10-те най-посещавани села в Испания
|
Източник: Планет турс
