Не самолети, не танкове, не пушки. Едно от основните оръжия в геополитическия контекст, възникнал след нахлуването на Русия в Украйна, е американският долар. Ако САЩ използваха глобалната хегемония на своята валута, за да накажат Русия и нейните партньори чрез санкции, Владимир Путин и други геополитически съперници на Белия дом ускориха контранастъплението си: да се откажат от „зелените пари“ в своите борси, така че звездната валута да загуби силата си. На места анализаторите са единодушни, че засега доларът отстоява, но дедоларизацията продължава да печели терени.
Истината е, че по света се заражда отпор срещу хегемонията на щатския долар, а войната в Украйна ускори този процес. Основният извод е, че администрацията на Байдън е необичайно агресивна в използването на долара като инструмент на външната политика. На практика тя конфискува 7 млрд. долара, принадлежащи на централната банка на Афганистан, което беше възможно, защото тези средства бяха депозирани във Федералния резерв на Ню Йорк. Освен това администрацията на Джо Байдън наказа Русия за нахлуването ѝ в Украйна, като наложи санкции, замрази стотици милиарди долари от валутните резерви на Москва и в съгласие със западните съюзници на практика изхвърли страната от световната банкова система.
Това засили опасенията на икономиките, които не са точно свързани с Вашингтон, тъй като за голяма част от света това беше ярко напомняне за собствената им зависимост от долара, независимо какво мислят за войната. Примерите са много. Бразилия и Китай наскоро постигнаха споразумение за уреждане на търговските сделки в местните си валути, като по този начин се отказаха от „зелените пари“.
По-рано тази година Бразилия и Аржентина се споразумяха да насърчат създаването на обща валута, наречена „сур“, за да стимулират външната търговия и транзакциите между двете страни, с цел в дългосрочен план този съюз да обхване и останалата част от Латинска Америка (нещо като латиноамериканско евро). През април Индия и Малайзия подписаха споразумение за по-широко използване на рупията в трансграничната търговия. Дори Франция, дългогодишен съюзник на САЩ, започва да извършва транзакции в юани.
Несъмнено голяма част от това течение се организира от Китай. Президентът Си Дзинпин се стреми да даде на юана по-голяма роля в световната финансова система, а правителството му превърна в приоритет разширяването на използването на валутата в чужбина. Всъщност дори се заговори за петроюан, предвид заявените намерения на Китай, Русия и страните от Персийския залив да уреждат сделките за износ на петрол към азиатския гигант в юани.
Но не цялото движение се върти около втората по големина сила в света. Индия, която не е точно стратегически съюзник на Китай, и Малайзия обявиха през април нов механизъм за двустранна търговия с рупии. Това е част от по-широките усилия на правителството на Нарендра Моди, което не се присъедини към водената от САЩ кампания за санкции срещу Русия, да се откаже от долара поне за някои международни транзакции. Месец по-късно Асоциацията на страните от Югоизточна Азия се съгласи да увеличи използването на валутите на своите членове за регионална търговия и инвестиции. Преди няколко седмици Южна Корея и Индонезия подписаха споразумение за насърчаване на директния обмен на вона и рупията.
Пакистан обмисля да плаща за вноса на руски суров петрол в юани, заяви министърът на енергетиката на страната миналия месец, а по-рано тази година Обединените арабски емирства заявиха, че са в начален етап на преговори с Индия за това как да се стимулира търговията с непетролни продукти в рупии. По-рано тази седмица външните министри на страните от БРИКС обсъдиха как блокът може да придобие по-голямо глобално влияние, включително възможността за създаване на обща валута отвъд нежеланието на Индия да се съюзи с Китай и ясните технически трудности.
Дори и без геополитически и икономически катастрофи на сцената, в обширен януарски доклад за бъдещето на долара анализаторите на Credit Suisse изброяват три фактора, които биха могли да доведат до по-нататъшно намаляване на ролята на американската валута в световните валутни резерви: „Намаляващата необходимост от валутни резерви в условията на плаващ валутен курс, активната политика на диверсификация на централните банки и засиленото използване на временни реципрочни валутни споразумения (суап линии) между централните банки“.
По време на посещението си в Шанхай през април бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва изрази недоволство от господстващото положение на долара. Застанал на подиум, заобиколен от знамената на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, т.нар. страни от БРИКС, той призова най-големите развиващи се икономики в света да предложат алтернатива, която да замени зелената валута във външната търговия, като попита „кой реши, че доларът е (търговската) валута след края на обвързването със златото?“.
Лула се върна назад към началото на 70-те години на миналия век, когато споразумението от периода след Втората световна война, известно като Бретън Уудс, която беше превърнала долара в център на световните финанси, се разпадаше. Крахът на споразумението не отслаби особено водещата позиция на долара. Днес доларът е доминиращата резервна валута в света, което увеличава търсенето на американски облигации и позволява на САЩ да поддържат огромни търговски и бюджетни дефицити.
Тези последни стъпки обаче водят до „фрагментация“ и „многополюсност“, които в крайна сметка могат да навредят на САЩ. Подобно на всички фиатни валути, силата на долара се крие в доверието, а то ерозира, макар и в „политически“ план, така да се каже. В това се състои дилемата, пред която са изправени представителите на Вашингтон: те може да се прострелят в крака със собственото си оръжие. Като разчитат все повече на „зелените пари“ в геополитическите си битки, те не само рискуват да подкопаят първостепенното място на долара на световните пазари, но и в крайна сметка могат да подкопаят способността си да оказват влияние на световната сцена.
Именно централното място на валутата в световната платежна система позволява на САЩ да упражняват уникално влияние върху икономическата съдба на други държави. По последни данни на Банката за международни разплащания (БМР) приблизително 88% от всички световни валутни трансакции, дори и тези, в които не участват САЩ или американски компании, са в долари. Тъй като банките, които обработват трансгранични потоци в долари, имат сметки във Федералния резерв, те са уязвими към санкциите на САЩ. Макар че финансовото наказание на Русия е най-скорошният и известен пример, през последните години администрациите на Демократическата партия и на Републиканската партия прибягват до санкции срещу държави като Либия, Сирия, Иран и Венецуела.
„От десетилетия държавите страдат от господството на щатския долар“, казва Джонатан Ууд, директор по глобалните въпроси в Control Risks, пред Bloomberg. „По-агресивното и експанзивно използване на американските санкции през последните години засилва това неразположение – и съвпада с исканията на големите развиващи се пазари за ново разпределение на глобалната власт. „Несъмнено дедоларизацията се ускорява и ще продължи през следващите години“, казва Вишну Варатан, ръководител на отдел „Икономика и стратегия“ в Mizuho Bank в Сингапур. „САЩ взеха изчислено решение да използват долара, за да причинят болка, и вероятно ще има дългосрочни последици.
Самият министър на финансите на САЩ Джанет Йелън в интервю за CNN през април призна, че „налагането на финансови санкции, свързани с долара, рискува да подкопае хегемонията на долара с течение на времето“.
Има ли дата за края на тази хегемония?
Според оценките на анализаторите очевидно не. Макар че все повече държави искат да намалят зависимостта си от долара, малцина очакват неговата първостепенна позиция в световната търговия и финанси да бъде застрашена в краткосрочен план. Първо, има малко доказателства, че друга валута може да предложи същото ниво на стабилност, ликвидност и сигурност. Нещо повече, огромното мнозинство от развитите икономики, съюзници на САЩ, които формират над 50% от световния БВП, не проявяват особена готовност да се откажат от зелените пари.
„Не виждам нито един актив, който да замени долара като доминираща валута през следващото поколение“, отбелязва Джордж Бубурас, ветеран от три десетилетия на пазара и ръководител на изследователския отдел на K2 Asset Management в Мелбърн. „Нищо не се доближава до мощта на американската икономика. Китай има своите проблеми със застаряващата демография, а еврото трудно успява да се наложи. Доларът няма да бъде свален от трона в обозримо бъдеще.“
Алфонсо Пекатиело, бивш служител на ING, отива по-далеч: „Каква е потенциалната алтернатива? Япония? Нейният пазар на държавни облигации е погълнат от повече от 60% от Японската централна банка и вече няколко дни подред не се търгуват японски държавни облигации! Европа? С такъв крехък, но нефискален паричен съюз и единствените страни с рейтинг ААА, потенциално способни да предоставят на света сигурни гаранции (германските облигации), които се придържат към строги икономии в продължение на десетилетия? Китай? Бразилия? Русия? Те са изправени пред комбинация от капиталов контрол (Китай), липса на демокрация/правова държава (Русия), корупция и чести пристъпи на двуцифрена инфлация (Бразилия): искат ли да поемат тези рискове, като трупат трудно спечелените си валутни резерви, натрупани от продажбата на техните стоки и услуги в чужбина?
Адам Слейтър, анализатор в Oxford Economics, е по-категоричен: „Нашият анализ показва, че за пореден път неотдавнашното говорене за дедоларизация е повече пропаганда, отколкото реалност. Промените се случват в периферията на световните финансови пазари, като например използването на юана в повече валутни транзакции и отказът от доларови транзакции от страна на някои нелоялни държави, като Русия. Но общата картина не се е променила: доларът остава доминиращата валута в световните резервни активи, търговските фактури и финансовите пазари като цяло. Не се вижда сериозна алтернатива.
Споменатата по-горе обсерватория на Credit Suisse стига до следното заключение: „Няма ясни кандидати, които да заменят щатския долар като основна референтна валута, а създаването на глобална валута остава малко вероятно предвид настоящата нестабилна геополитическа обстановка. Все пак задълбочаването на капиталовите пазари и увеличаването на търговията между основните развиващи се пазари засилват ролята на техните валути. Освен това режимите на взаимност за защита от последиците от колебанията на щатския долар и усилията за разработване на алтернативна платежна система сочат към един по-многополюсен паричен свят.(Economista)
ISBI предлага последните новини от Испания безплатно. Ако искате да подкрепите нашия уебсайт, абонирайте се: Последвайте ни и в Туитър ТУК
