Предполага се че повечето от нас българите живеещи в Испания от много години с деца ни минава мисълта „Когато моето дете навърши 18 години какво ще избере да е българин или испанец, кое ще е по-добре за него?“.
Ние като поколение на кръстопът, избягали от държавата и тъжейки за родината в търсене на един нормален живот трябва да преценим КОЕ е най-правилното за нашите деца, на КЪДЕ да ги насочим. Да направим така че те да не минават по нашия път на лишения и несгоди далече от родителите си.
Изучаването на български език в неделните училища, задължението да се говори на български в къщи, да се гледа българска телевизия правили нашите деца да се чувстват българи или НЕ? Кая е тяхната родина Испания където много от тях са родени и живеят или България за която ние копнеем и се оплакваме? Какво прави държавата България за нашите деца? Достатъчно ли е едно стихотворение „ Аз съм българче“ ,за да се гордеят с произхода на своите родители?
Не знам кое е най-правилното за нашите деца, но знам че всеки родител иска те да са щастливи, здрави и да имат нормален живот.
