Крайната десница в Германия е по-силна от всякога. В същото време – и това не е случайно – сегашното коалиционно правителство регистрира най-лошите си рейтинги от встъпването си в длъжност преди година и половина. Германските гласоподаватели никога не са били толкова недоволни от тройката социалдемократи, зелени и либерали, че само един от петима анкетирани твърди, че тя се справя добре с работата си.
Основният бенефициент на това състояние на общественото мнение не е опозиционният християндемократически ХДС, а най-вече „Алтернатива за Германия“ (AfD) – крайнодясната партия, която влезе в Бундестага през 2017 г. в разгара на бежанската криза през 2015 г. Ако федералните избори се провеждаха днес, AfD щеше да получи 18% или 19%, в зависимост от това до кое социологическо проучване се допитваме. Това е точно същият процент, който социологическите проучвания приписват на Социалдемократическата партия (SPD) на канцлера Олаф Шолц.
Последните проучвания на общественото мнение, потвърждаващи нарастващата тенденция на AfD през последните месеци – едно от обществената телевизия ARD и друго за вестник Bild – предизвикаха земетресение в Берлин. Правят се опити да се намерят причините за тази популярна подкрепа за крайната десница в страна, която поддържа строг санитарен кордон около десните сили на ХДС и техните баварски християнсоциалистически братя от ХСС. На никого не му хрумва да ги включи в регионално коалиционно правителство или дори да разчита на техните гласове за прокарване на законодателни предложения. За останалите партии AfD сякаш не съществува, макар че тези дни те не говорят за нищо друго.
Германия не е чужда на реакционната вълна, която залива Европа, като крайната десница е в управлението (в Италия, Унгария и Полша) или се изкачва нагоре, както в Испания, където тя вече е трета политическа сила, или във Франция и Обединеното кралство, където традиционните десни партии се насочват към по-националистически и популистки крайно десни позиции.
От май насам AfD се е повишила с още два процентни пункта в подробното и високоуважавано проучване Deutschlandtrend, провеждано от Infratest Dimap и публикувано ежемесечно от ARD, което очертава напълно нов политически сценарий. Крайната десница сега се бори за второто място след християндемократите, докато партиите в управляващата коалиция се обезкървяват. В няколко източни провинции AfD отдавна е най-силната партия.
AfD се изкачва на второ място в социологическите проучвания с равен брой гласове със социалдемократите. Лидерът на опозицията, християндемократът Мерц, изключва всякакво сътрудничество: „Тази партия е ксенофобска и антисемитска.
„На изток има огромно недоволство от правителството“, казва Петер Матушек, изследовател в социологическия институт „Форса“. Някои от решенията на тристранното правителство все повече отблъскват гласоподавателите, които не са съгласни с енергийните политики, като например неотдавнашния закон за отоплението, който от следващата година ще изисква инсталирането на котли, работещи с възобновяеми енергийни източници, вместо традиционните, работещи на газ или нафта. Решенията относно войната в Украйна или колебанията на правителството по ключови въпроси като доставките на оръжие, затварянето на атомните електроцентрали или бъдещия бюджет също предизвикват разочарование. „Налице е широко разпространено разочарование от федералното правителство и, особено на изток, доста агресивно отхвърляне на всичко, което идва от Берлин“, добавя Матушек.
Непопулярни енергийни мерки
Дясноцентристкият блок, съставен от ХДС и ХСС, сега води в проучванията с 29% намерение за гласуване. Това е значително подобрение в сравнение с 24,1 %, които те получиха на изборите през септември 2021 г. Тогава SPD триумфира с 25,7% и се съюзи със Зелените (14,8%) и либералната FDP (11,5%). Няколко месеца по-късно, миналото лято, Зелените се доближиха до 23%, но спаднаха до 15%, натежали преди всичко от оценката на Роберт Хабек, вицеканцлер и министър на икономиката и климата, отговарящ за поставянето на германците на пътя на енергийния преход с мерки, които, с изключение на традиционните му избиратели, се оказаха изключително непопулярни.
Тримата основни коалиционни лидери – Шолц, Хабек и либералът Кристиан Линднер, министър на финансите – отбелязват спад в личните си рейтинги. Като цяло всички лидери отбелязват спад, с изключение на Алис Вайдел, съпредседателката на AfD и най-приветливото лице на коалицията, която напоследък се радикализира с напускането на по-умерените си лидери.
Ако се разгледа напредъкът на AfD от изборите през септември 2021 г. насам, напредъкът е повече от поразителен. Тогава те бяха петата най-гласувана сила с 10,3 % от гласовете. След като крайната десница вече е близо до 20%, политици, експерти и медии се чудят защо набира скорост и бият тревожни камбани. Репортажът на обществената телевизия отделя няколко страници, за да разбере какво движи поддръжниците ѝ. Те бяха попитани за основната причина да гласуват за тях и се оказа, че това е недоволството от другите партии, а не толкова съгласието им с идеологията на крайнодесните. Неудовлетворението от политиката е толкова голямо, че едва един на всеки трима (32%) заявява, че подкрепя нейните политики.
Когато обаче става дума за конкретни въпроси, огромното мнозинство заявява, че е съгласно с критичната позиция на крайната десница по отношение на имиграцията. Те оценяват и идеите на AfD по отношение на енергийната и климатичната политика – коренно противоположни на тези на тристранката – и икономическите ѝ предложения. Състоянието на германската икономика, която се намира в техническа рецесия и е обременена от много по-висока инфлация, отколкото в другите държави от еврозоната, не изглежда да е сред основните причини за недоволство. Макар и да са малцинство (28%), все повече респонденти твърдят, че икономиката се развива добре, а на въпроса дали собственото им икономическо положение е добро или много добро, 65% отговарят, че е така.
Лидерът на опозицията Фридрих Мерц, християндемократ, за пореден път категорично отхвърли всякакъв вид преговори с AfD. „Искам да бъда пределно ясен по този въпрос: докато съм председател на ХДС, няма да има абсолютно никакво споразумение с тази партия“, заяви той по обществената телевизия в неделя вечерта. „Тази партия е ксенофобска и антисемитска. Ние нямаме нищо общо с тези хора и няма да има никакво сътрудничество – нито публично, нито на четири очи, нито над или под масата. С мен, с нас, нищо“.
Мерц и Шолц са съгласни със санитарния кордон за AfD, но се разминават по отношение на причините за нейния възход. За християндемократа виновно е коалиционното правителство и особено политиката на Зелените, които забраняват и казват на гражданите какво да правят. „На хората им е писнало от толкова много патернализъм и изпускат парата“, заяви лидерът на ХДС в неделя. Шолц, от своя страна, посочва дясната вълна, обхванала други европейски страни, която се подхранва от неспокойните времена с пандемията, войната в Украйна и климатичните промени. Именно тази несигурност, каза той на събитие през уикенда, в крайна сметка дава криле на формации, които използват „лошото настроение“. (Ел Паис)
Споделете статията:
ISBI предлага последните новини от Испания безплатно. Ако искате да подкрепите нашия уебсайт, абонирайте се: Последвайте ни и в Туитър ТУК
