Началото на следването ми в Берлин беше едно от най-сериозните изпитания в моя живот. При първата ми ваканция в България исках да си остана и да не се връщам повече никога в Германия. Сега съм благодарна на моите най-близки хора, че почти насила ме качиха в самолета обратно за Германия.
Завърших много успешно университета. Дойдох си в България – но за кратко. Моят приятел, който е германец ми направи предложение за брак. Приех, оженихме се и заживяхме в Германия.
Добре, че са съвременните средства за комуникация, та се гледаме по скайпа с мама (татко отдавна почина) винаги, когато открадна час-два от семейните задължения.
Доволна съм от живота. Съпругът ми ме обича, неговите родители ме уважават. Харесвам работата си и я върша с удоволствие. Ръководителите ме ценят и разчитат на мен.
Със съпруга ми пътуваме всяка година на различно място. Той обича да снима дори и под вода. Почиваме и се забавляваме чудесно. Веднъж годишно мама ни гостува. След няколко дни вкъщи отиваме само двете на някое прекрасно място – да се наговорим.
В Германия всичко е подредено и регламентирано. Наистина с грижа за човека и в негова услуга.
Да започнем от транспорта – наистина я има тази “прословута” немска точност. Автобусите, влаковете, самолетите, всичко тръгва и пристига на минутата. Впрочем за железопътния транспорт може да се напише отделна книга. Всичко е преценено – от разположението на гарите и коловозите – до разписанията. Да не говорим за бързината и чистотата. Пак искам да повторя – всичко е в услуга на пътника.
С голямо уважение се ползват и колоездачите. Велоалеи има почти навсякъде, както и места за “паркиране”. И тук пътуването е регламентирано – пешеходци няма по велоалеите, а шофьорите на пътя са изключително толерантни към велосипедистите.
Много противоречиви мнения съм чувала за интеграцията на чужденците в немското общество. Хората са толерантни и ако видят, че работиш, имаш цели и се стремиш да ги постигнеш – уважават те и дори ти помагат. Има обаче немалка част от българите, които учат или работят временно в Германия, движещи се само в компанията на сънародници. Не проявяват интерес към немската култура, към правилата на обществото – и естествено си остават настрани от живота. Въпрос на избор.
Целият живот в Германия е подчинен на точността – не само като времеви показател, но и като поведение, изпълнение на задачите, мислене, отношение между хората.
Наистина е впечатляваща и чистотата – най-вече как се поддържат улиците, градините, пространствата между блоковете. Германците се грижат и за малкото, което имат, създават и пазят там, където нямат. А ние в България, при такава природа, мърсим и рушим…
Обичам да тичам сутрин преди работа. Имаме парк близо до вкъщи. Много е приятно – зареждам се за целия ден – чисто, подредено и безопасно.
Тъй като от дълги години живея в Германия, мога да кажа, че съм възприела техния начин на живот. Отначало ми правеше впечатление, че не обръщат такова голямо внимание на облеклото. Предпочитат да им е удобно. В България хората по улиците се обличат много по-елегантно. Е, робуват и на някакви модни тенденции, особено младите хора. При немците това няма значение.
Привикнах и с работното време на магазините. Тук в неделя нищо не работи – дори магазини за хранителни стоки. Така че трябва да се предвиди всичко и ако трябва да се купи малко повече в петък или събота до обяд.
Това от което всички българи се оплакват – че няма достатъчно живот в почивните дни, не е точно така. Има много и различни културни прояви, от които човек може да избере каквото му харесва. Също така може да си “уплътни” уикенда с кратки пътувания. Вярно е, че не можеш да отидеш просто така на гости, дори на близки и роднини, но и с това се свиква. Просто възприемаш установения ред и заживяваш спокойно.
Все пак предварително трябва да си наясно със себе си – дали този уреден и спокоен живот е за теб.
Източник: chujdozemec
Споделите вашата история, а ние ще я отразим, за да си помогнем един на друг с опита си. Можете да ни пишете тук: Моятата новина
