Положителните ефекти на психеделичните наркотици, като например невронната пластичност, и отрицателните, като халюцинациите, се предизвикват от различни рецептори в мозъка и следователно могат да бъдат разделени. Това е основното заключение на проучване, публикувано в списание Nature Neuroscience от международен екип от Института по биомедицина във Валенсия (IBV), част от Испанския национален съвет за научни изследвания (CSIC).
Доказано е, че този механизъм е 1000 пъти по-добър от този на флуоксетина, един от най-широко използваните антидепресанти.
Изследването доказва при мишки, че положителните ефекти на психеделичните наркотици се постигат чрез свързване с TrkB рецептора, ключов фактор за пластичността и развитието на нервната система, и то 1000 пъти по-добре от флуоксетина, един от най-широко използваните антидепресанти. Това отваря вратата за разработване на нови антидепресанти на базата на психеделични наркотици без халюциногенни ефекти.
Според Световната здравна организация (СЗО) психеделичните наркотици се характеризират със способността си да предизвикват изкривяване на усещанията и да променят значително настроението и мисловните процеси. Те включват вещества от най-различни природни и синтетични източници и структурно се различават от другите психоактивни вещества. Например псилоцибинът (халюциногенно съединение, което се среща в 200 вида гъби) е в основата на синтеза на диетиламид на лизергиновата киселина (по-известен като LSD) от швейцарския химик Алберт Хофман през 1943 г.
„Вече се знаеше, че тези лекарства имат положителна роля в невронната пластичност, т.е. увеличават невронните връзки, и имат много силен антидепресивен ефект“, обяснява Марсал Вилар, изследовател от Института по биомедицина във Валенсия и един от авторите на статията. „Освен това те имат фармакологичното предимство да предизвикват тези ефекти много бързо, за разлика от традиционните антидепресанти, базирани на инхибиране на обратното захващане на серотонина. Недостатъкът им обаче е, че предизвикват халюцинации и не могат да се използват при неклинично контролирано лечение“.
В проучването, ръководено от Ееро Кастрен от Университета в Хелзинки (Финландия), е установено, че някои психеделични наркотици като LSD и псилоцибин се свързват със същия рецептор като някои антидепресанти като флуоксетин и кетамин. По този начин работата показва, че положителните ефекти на психеделиците се постигат чрез свързване с TrkB рецептора. Този рецептор е свързан с невротрофичния фактор, получен от мозъка (BDNF) – протеин, който действа като фактор за растежа на невротрофините, които позволяват на невроните да оцелеят.
В проучването, проведено върху мишки, изследователите установяват, че свързването на тези психеделични наркотици с TrkB рецептора е почти 1000 пъти по-добро от това на флуоксетина и кетамина, които също се свързват със същия TrkB рецептор (както групата на Кастрен вече е доказала в предишно проучване).
Според авторите ефектите на психеделиците върху невронната пластичност и антидепресивното поведение при мишки зависят от свързването им с TrkB рецептора и насърчаването на ендогенната BDNF сигнализация, но са независими от активирането на серотониновия рецептор. По този начин „свързването на LSD с TrkB рецептора предизвиква повишаване на невроналната пластичност, но не причинява халюцинации“, отбелязва той.
ISBI предлага последните новини от Испания безплатно. Ако искате да подкрепите нашия уебсайт, абонирайте се: Последвайте ни и в Туитър ТУК
