В началото на 70-те години на 20-ти век възникват няколко конфликтни ситуации между Народна Република България и Република Турция. Стигна се дотам, че Тодор Живков удари шамар на турския премиер. Тази случка не се разпространила през медиите в България, защото Живков градял благ образ пред българското общество. Много турци, обаче още помнят тази обида.
Ето защо:
На територията на нашата страна са били засечени множество дейности на турските тайни служби. През 73-та Тодор Живков заплашва, че можем скоро да започнем с масови арести на турски шпиони.
Така успоредно с „Възродителния процес“ Държавна сигурност извършва хиляди задържания и разпити на хора, които са заподозрени в съучастие с турски агенти на територията на България.
В края на 1977г. Държавна сигурност арестува 16 турски шпиони, които са разполагали със специализирана техника и екипировка. Турските агенти са извършили и убийство на български войник, който разкрил двама от тях.
Под претекст да се обсъди Възродителния процес турската държава кани Тодор Живков в Одрин на дипломатическа среща.
Реалната причина за това била договаряне на условията за освобождаване на турските агенти.
Как Тодор Живков удари шамар на турския премиер Сюлейман Демирел в Одрин:
На 02.Август сутринта Живков пристига с антуража си в турския град и е посрещнат от Демирел с всички почести.
В началото разговорите преминали с добър тон, което било характерно и за двамата политици.
Когато започнали обсъждането за освобождаването на агентите, Живков отговорил, че Турция няма какво да предложи в замяна на свободата им.
Демирел предложил различни отстъпки от страна на Турция, но Тодор Живков обяснил, че България няма гаранция, тези отстъпки да останат и след освобождаването на шпионите.
Демирел останал без козове и казал, че Турция няма да търпи такова унижение. Ден след вдигането на оръжейното ембарго от САЩ над Турция той имал самочувствието да намекне за военна заплаха. Казал, че само за 3 дни може да мобилизира 9 милиона мъже в армията си, което надвишава цялото население на България.
Тогава бил прекъснат от силната и звучна плесница на Тодор Живков.
По думи на Людмила Живкова по лицето на турския премиер се виждали много емоции. От изненада и страх до гняв и увереност.
Той бързо се свестил и спрял реакцията на охраната си.
Тогава Тодор Живков му казал:
«Запомни тази плесница и си я спомняй всеки път, когато си помислиш подобно нещо.»
Турция била беззащитна в този случай.
По това време България имала една от десетте най-мощни армии в света.
Въпреки че официалните данни показвали, че ракетните войски на България притежават около 200 балистични ракети, то тайните служби на Демирел му давали информация, че българските ракети са много повече.
България заплашвала да изпепели двайсетте най-големи града на 42-милионна Турция.
ВВС имали способността да унищожат останалата част от турската армия, а голямото количество танкове и вертолети е могло да установи траен контрол над европейската част от турската държава.
Сюлейман Демирел знаел, че не може да разчита на САЩ, водени от Джими Картър, който наблягал на икономическата политика. След Виетнам американците не искали да чуят за друга сериозна война. Именно затова избрали президент като Картър.
След тази среща Демирел останал приятел на България до края на живота си.
По-късно той станал един от най-дълго управлявалите турски президенти и докато е бил във властта, Турция е била в добри отношения с България.
Източник: Рodoko.eu
