Разходката е важна дейност за физическото и психическото благополучие на кучетата, която им позволява да изследват околната среда, да усещат нови миризми, да маркират територията си и да общуват с други животни и хора. Някои кучета обаче отказват да излизат от къщи, страхуват се или не желаят да се разхождат.
Поначало това не е естествено поведение за вид, който се отличава с общителност и се нуждае от високо ниво на стимулация, така че трябва да се опитаме да разберем дали зад това поведение се крие причина, която заслужава професионална помощ или усилия от наша страна, за да възстановим желанието им да излизат и да се наслаждават на природата.
Причините, поради които кучето не иска да напуска къщата, могат да бъдат различни и зависят от всеки отделен случай. Някои от най-често срещаните са:
Чувствителност към звук
Кучетата имат силно развит слух и могат да чуват звуци на по-голямо разстояние и с по-голяма честота от хората. Това ги прави по-уязвими към силни, странни и пронизителни шумове на улицата, като например автомобили, сирени, фойерверки и пиратки или гръмотевици. Тези звуци могат да предизвикат стрес, безпокойство и страх и да ги накарат да свързват разходката с нещо негативно.
Липса на социализация
Социализацията е процесът, при който кучетата се научават да се свързват с други живи същества и със заобикалящата ги среда. Този процес протича основно през първите седмици от живота на кученцето, когато то е с майка си и братята и сестрите си, но трябва да му осигурим споделен опит с други живи същества. Ако кучето не е било правилно социализирано, то може да има проблеми с адаптацията към външния свят.
Травма, скука или негативен опит
Някои кучета могат да изпитат внезапен страх да напуснат къщата поради травма или негативно преживяване, което са имали в миналото. Например, ако са били нападнати от друго куче, претърпели са злополука или са били малтретирани.
Обичайният маршрут на повтаряща се разходка, лишена от стимулация, при която кучето не може да даде воля на способността си да усеща миризми, да общува или да маркира територия, е друга причина, поради която кучето може да не желае да излиза, тъй като няма неща, с които да взаимодейства и да задоволява своите социални и психологически нужди, които са също толкова важни, ако не и по-важни, от физиологичните му нужди.
Възможно е също така да свързват улицата с нашето тръгване, ако това е нещо, което правим точно преди да ги оставим сами, и по този начин случайно да са създали отрицателно подсилване на преживяването.
Болка или заболяване
Друга причина, поради която кучето може да откаже да излезе на разходка, е, че го боли или е болно. Някои заболявания могат да повлияят на настроението и енергията на кучето и да го накарат да загуби интерес към разходката. Освен това болката може да накара кучето да асоциира движението с нещо неприятно и да предпочете да си стои неподвижно вкъщи. Заболяванията, които могат да предизвикат такова поведение, включват артрит, дисплазия на тазобедрената става, отит или лайшманиоза.
Старост
По-възрастните кучета може да не искат да напускат къщата поради свързаното с възрастта физическо и психическо влошаване. По-възрастните кучета обикновено са по-малко жизнени, имат повече здравословни проблеми и по-трудно се адаптират към промените. Загубата на сетивните умения може да бъде смущаваща, а улицата може да се превърне в твърде непредсказуемо място, където острите им сетива вече не реагират така, както преди. В резултат на това те могат да се чувстват по-удобно и сигурно у дома, отколкото навън.
Какво можем да направим, за да им помогнем?
В случай на необичайно поведение на нашите кучета първото нещо, което трябва да направим, е да се консултираме с ветеринарен лекар, за да изключим физически проблем или заболяване. Ако ветеринарният лекар потвърди, че кучето е здраво, тогава можем да приложим някои методи за подобряване на отношението му към разходките:
Уважавайте темпото им: Не бива да ги принуждаваме да излизат от къщи, като ги влачим на повод или ги носим на ръце против волята им. Това само ще влоши ситуацията и ще накара кучето да се чувства още по-изплашено и несигурно. Най-добре е да се съобразяваме с темпото на кучето и да използваме положителна подкрепа, като предлагаме лакомства, любима играчка, галене и насърчителни думи всеки път, когато то направи крачка навън. Бъдете търпеливи и последователни и не се карайте и не наказвайте кучето, ако то отказва да излезе навън или е нервно.
Адаптирайте разходката към техните нужди: Всяко куче е различно и има специфични нужди в зависимост от възрастта, породата, характера и здравословно състояние.
Поради тази причина трябва да адаптираме разходката към характеристиките на нашето куче и да не изискваме от него повече, отколкото то може да даде.
Например, ако кучето ни е по-възрастно или има проблем с придвижването, можем да правим по-кратки и по-спокойни разходки. Ако кучето ни е чувствително към шум или визуални дразнители, можем да избягваме часовете с интензивно движение или местата с много хора или други кучета. Ако кучето ни се страхува от определен обект или ситуация, можем да се опитаме да отклоним вниманието му или да променим маршрута му, за да я избегне. Ако то свързва излизането навън с последващ неприятен навик, трябва да се опитаме да пренаредим графика му, за да променим реда.
Заздравяване на връзката: Разходката е възможност да заздравим връзката с кучето и да го накараме да се чувства по-сигурно и уверено. За да направим това, трябва да му обръщаме внимание и да общуваме с него по позитивен и уважителен начин. Можем да се възползваме от разходката, за да играем с него, да го учим на трикове, да включим дейности за стимулиране на миризмата или просто да го галим и да му говорим с обич. По този начин кучето ще свързва разходката с нещо забавно и приятно, а не с нещо заплашително или скучно.
Потърсете професионална помощ: Ако горепосочените мерки не помогнат или ако проблемът е много сериозен или продължителен, може да се наложи да потърсите професионална помощ. Кучешки педагог или етолог може да оцени нашия случай и да предложи индивидуални насоки за решаване на проблема. Трябва също така да съпоставим поведенческата диагноза с ветеринарен лекар, който може да препоръча фармакологично лечение, което да помогне за успокояване на тревожността или стреса на кучето, винаги под негово наблюдение.
Надяваме се, че тези съвети ще ви помогнат да разберете защо кучето не иска да напуска къщата и как да му помогнете да преодолее тази нагласа. В ангажимента да живеете с куче е важно да му осигурите безопасна и стимулираща среда, която да подкрепя физическото и емоционалното му благополучие.
ISBI предлага последните новини от Испания безплатно. Ако искате да подкрепите нашия уебсайт, абонирайте се: Последвайте ни и в Туитър ТУК
