Много често в медийното пространство се представят неизвестни на широката общественост българи, реализирали се зад граница. В общия случай те разказват причините за техния успех извън нашата страна, с какво животът в съответната държава е по-благополучен и защо не биха се върнали отново. С цялото ни уважение към избора на българите, които честно и с много труд живеят живота си извън пределите на родината, в този случай ще ви представим една по-различна история. Един млад българин, който спокойно е можел да бъде обект на подобен репортаж в бъдеще, е направил един по-различен и, смеем да твърдим, по- труден избор.
Евгений Димитров е на 23 години от София, възпитаник на Немската гимназия в родния му град. Както много свои съученици, той решава да замине за чужбина, за да продължи висшето си образование. След като без особени трудности завършва „Политически науки“ в Берлинския свободен университет, той поема обратно към родината. Един от добрите примери на амбициозни и образовани млади хора, които след като се дипломират на запад се връщат в България, за да прилагат знанията си у дома, където те определено са по- ценни. Необикновеното при него е, че той не прилага тези знания в някой от големите градове, а се озовава в Пирдоп, където работи като учител по немски и английски в гимназиалните класове на едно от четирите училища в подбалканското градче.
Странната на пръв поглед промяна на местоживеенето за един млад и образован човек има своята логика. Няколко фактора, смесица от носталгични и лични трудности, довеждат Евгений до обратния път към България.
Чувството на носталгия, както и фактът че в Германия не успях да си намеря мястото, а в по-голяма част от времето не се чувствах щастлив, допринесоха за това да се върна в България.
Последният щрих, който окончателно предопределя установяването на Евгений в красивия Подбалкан, едно много интересно предложение за работа. То идва от фондация „Заедно в час“, чиято цел е да осигури равен достъп до качествено образование на всички ученици, независимо от населеното място, квартала и региона, в който живеят. За целта се подбират хора, които да се ангажират като учители поне за две години, след като преминат солидна педагогическа подготовка. Те се изпращат на места, на които липсват работещи с мотивация учителски кадри, където децата са или с много нисък социален статут, или са от малцинствени групи. Така героят на нашия разказ е разпределен в Пирдоп.
Не избрах сам до отида там, но честно казано се зарадвах. Винаги съм харесвал по-малките градчета и села, особено планинските.
За населените места от калибъра на Пирдоп, сме свикнали да казваме, че времето е спряло, надеждата за местните младежи отдавна е изгубена. Всъщност точно това се опитват да променят учителите от програмата. Методите на работа се различават значително от тези на редовите учители – след края на всеки час учителят трябва да бъде наясно до каква степен учениците са усвоили материала, но не и под формата на контролна работа. Евгений обяснява, че на детето трябва да свикне с това без да се плаши от него, без да изпитването като нещо страшно. Друга отличителна характеристика на часовете е поставянето на голяма цел, която трябва да бъде постигната в края на годината. „Аз съм поставил цел на класа, в който преподавам по немски, да направим радиопредаване накрая на годината“, скромно споделя Евгений.
