Засяването на облаци е форма на манипулиране на времето. Това е опит да се промени количеството или видът на валежите, падащи от облаците, чрез разпръскване на вещества във въздуха, които служат като ядра на кондензация на облаците или ледени ядра, които променят процесите в микрофизиката на облаците. Целта винаги е да се увеличат валежите (дъжд или сняг). Нейната ефективност обаче зависи от няколко условия.
Въпреки че може да се приеме, че е скорошно изобретение, истината е, че историята на този изкуствен процес датира от 40-те години на миналия век, по-точно от 1946 г.
Винсент Джоузеф Шефър, американски химик и метеоролог, поставя началото на сеитбата на облаци. През въпросната година ученият провежда първата серия от експерименти за изследване на физиката на валежите.
Въпросната техника е използвана за първи път в Масачузетс, САЩ. В този случай Винсент Джоузеф Шефер и неговият екип успяват да засеят облаците със сух лед, като по този начин произвеждат сняг. Според „Британика“ това събитие поставя началото на експерименталната метеорология и контрола на климата.
Оттогава насам сеитбата на облаци продължава да се развива и да се използва за борба със сушата в различни части на света. Мексико, в най-сухите си региони, не прави изключение. Мексико Сити също е място, където тази техника се прилага на практика.
Какво представлява засяването на облаци и как се извършва?
Модифицирането на времето обикновено се свързва с така нареченото засяване на облаци, което включва впръскване на различни вещества, като сребърен йодид, соли и сух лед, с цел да бъде предизвикано образуването на по-големи дъждовни капки и валежи, както и да бъдат премахвани мъгла и облаци.
Използват се три метода за засяване на облаци с ледообразуващ реагент: чрез дронове, самолети и противоградови ракети.
Въпреки очакванията, които сеитбата на облаци може да породи, учените предупреждават, че тя не е нито проста, нито магическа. В статия в The Conversation Уилям Р. Котън, почетен професор по метеорология в Държавния университет на Колорадо, казва, че техниката не е толкова обещаваща, колкото на хората им се иска, защото експериментите изискват правилния вид облаци и подходящи температурни и ветрови условия.
Случаят с Мексико
По данни на Организацията на обединените нации (ООН) броят и продължителността на засушаванията в световен мащаб са се увеличили с 29%. За да се справят с този проблем и последиците от него, министерствата на земеделието и на националната отбрана (Sedena) стартираха програма за стимулиране на валежите в язовирите от системата Cutzamala, която обхваща Мексико сити, щата Мексико и Мичоакан. Тазгодишният проект започна на 28 март и ще продължи до 7 май.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК
