Славей, кога реши да заминеш за Англия и защо?
Заминах преди 20 години. Още като ученик бях подал документи, но ми отне 5 години да получа разрешение за работа. Заминах поради причината, заради която тръгват повечето българи – липсата на възможност в България за младите хора с амбиции да успеят с честен труд.
Израснал си в селата Костур и Младиново. Какво те свързва с тях?
Роден съм в Свиленград и до 6-годишна възраст живях в Костур.
След това баща ми Стоян и майка ми заминаха за Казанлък и трябваше аз и сестра ми Таня да тръгнем с тях. Но до 23-годишна възраст всяка ваканция, събота и неделя се връщах в село при бабите и дядовците ми. Сега в Костур живее само чичо ми Стойчо.
На повечето емигранти в началото им е изключително трудно в чужда държава. Как стана така, че от обикновено момче от Костур сега си собственик на трите най-големи ферми за производство на разсад в Англия?
Какво съм правил през последните 20 години е въпрос на много голям роман, който смятам да напиша, но като се пенсионирам. Дотогава обаче имам още страшно много работа да свърша. Като отидох в Англия започнах от най-ниското ниво като работник на полето. За няколко месеца ме направиха супервайзор (б. ред. отговорник на останалите работници във фермата). След около година станах мениджър, а на по-късен етап и главен мениджър.
Собственикът на фермата ми каза, че ще ме направи съдружник, но няколко години само обещаваше. Англичаните трудно приемат, че българите може да сме по-добри от тях. След като така и не станах съдружник, реших да създам собствена ферма. Взех земя под наем до Оксфорд и извиках баща си да ми помага, тъй като на сестра ми не й дадоха виза.
Трябваше да остана да поработя още малко в другата ферма, защото собственикът ми каза, че няма как да си тръгна веднага. Налагаше се да обуча друг човек за мениджър. В края на 2011 г. взех заем от банката, купих земя и направих втората ферма. Само преди 4 месеца теглих друг заем и създадох третата си ферма.
При теб в Англия работят ли англичани, или наемаш само българи?
Не давам работа само на българи, защото ще е равнозначно на дискриминация. Все пак повечето са българи и поляци.
Тази година създаде ферма за разсад и между селата Костур и Младиново. Защо реши да инвестираш тук?
Създадох я заедно със сестра си Таня в началото на тази година. Мисията ни е да възстановим и продължим делото на дядо ни Славчо Стамов от Костур, който през годините на комунизма еднолично (с помощта на двамата си сина Стоян и Стойчо) е снабдявал три села със зеленчуци от градината в същата местност, в която сега ние направихме фермата.
Целта ни е да облагодетелстваме родното си място. До момента сме изградили 1 хектар оранжерии за ягоди от най-модерните в света, 2 хехтара производство в саксии по иновационна технология без прецидент в света и 4 хектара производство в почвата. Смятаме, че уникалният климат на южния склон на Сакар е благоприятен за дейността ни. Почвата не е от особена важност поради пазара, изискващ повечето от продукцията да е в саксии.
Трябва да отбележа, че скромното ни начало нямаше да е възможно без помощта на община Свиленград в лицето на кмета Георги Манолов, както и кмета на Младиново Марин Стратиев. Сърдечно им благодаря и с нетърпение очаквам да поставим България на картата на производителите на разсаден материал за меки плодове в Европа.
Успяхте ли вече да произведете първия разсад в България?
Да. Дори на 6 юни изпратихме камион с растения за Западна Европа. 130 000 малинови растения напуснаха Сакара и бяха доставени чрез хладилен камион до няколко чуждестранни фирми. И то не къде да е, а до водещата в бранша световноизвестна с производството на разсад Холандия. Планът ни е до края на годината да изнесем разсад от порядъка на 1 млн. бройки.
Колко души работят във фермата?
Имаме около 20 работници.
Технологичният състав е изграден от специалисти, командировани от английската ми фирма, водеща в Европа по производство на разсад за ягоди и малини.
На какви условия трябва да отговаря човек, за да започне работа при вас?
Най-важното е да умее да свърши възложената му работа, независимо от обстоятелствата, и да я изпълни до високия стандарт на качество, което му е зададено. Трябва да е готов да работи 6 дни по 10 часа тежък труд при всякакви обстоятелства и независимо от метеорологичните условия.
Къде е по-трудно да създадеш собствен бизнес – в България или Англия?
В Англия не беше никак лесно, а как ще е в България ще ти кажа, когато мине известно време. Сега сме още в самото начало. Липсата на инфраструктура и загубата на време по държавните институции тук възпрепятстват просперитета на фермата. В момента първата година е за проучване на условията. Срещаме огромни трудности с електрификацията и закупуването на земя. В Англия ток се прекарва за 2 месеца, а в България чакаме толкова да ни дадат оферта и близо година за свързване към мрежата.
Необяснимо е да чакаш с години за нещо, което може да се свърши за седмици. Особено когато просперитетът на хората зависи от това. Закупуването на земя в България граничи с невъзможното. В Англия през последните 2 месеца купих 250 дка в един блок, а в България за същия период – 15 дка.
Основният проблем са агенциите за земеделска земя и един човек от Младиново, които искат да ни продадат за 1200 – 1700 лв. на декар важна за развитието на фермата земя, струваща по принцип 200 – 300 лв./дка. Не могат да разберат, че такава цена няма как да получат и по този начин само възпрепятстват плана ни за облагодетелстване на региона.
Иначе, хората от Младиново са много мили. Някои от тях сами дойдоха при нас да ни предложат земите си. Има две момчета от Младиново – Горан и Стоян, които са изключително отзивчиви и ни помагат в абсолютно всичко, което е по силите им.
Какви са бъдещите ти планове?
Да продължаваме да сме конкурентноспособни в глобалната икономика, което изисква да продължим разрастването на бизнеса.
До момента във фермата в България сме инвестирали 600 хил. лева. Ако успеем да разрешим проблемите си със закупуване на земя, имаме възможност да произвеждаме растения за европейския и вътрешен пазар на стойност няколко милиона лева, което ще доведе съответно до отваряне на още около 100 работни места.
От 20 г. си в Англия. Смяташ ли някога да се върнеш в България?
Всъщност, в мислите си никога не съм напускал България. Нямам и друг паспорт. Винаги с нетърпение очаквам пътуването си до родината и гледам да прекарвам повече време тук. Най-много ми липсва храната и слънцето в България.
Кои са най-фрапиращите разлики между Англия и България?
Отне ми 20 години да осъзная, че хората са еднакви, независимо от националността си. Както гласи поговорката: “Всяко стадо си има мърша”, но според мен болшинството от хората са с добри намерения. Въпреки това най-голямата разлика е, че хората на Запад са финансово обезпечени и като резултат от това имат по-малко притеснения и живеят по-дълго. Това се опитваме да сторим аз и сестра ми в родния край.
Мислиш ли, че пребиваването ти в Англия те е променило и до каква степен?
Не вярвам в промяната на хората. Аз лично съм си същия, какъвто бях и преди да замина. Както казваше Мохамед Али, по мой превод: “Шампион не се става само в спортната зала, а трябва да го имаш в сърцето си и да вярваш в себе си, в семейството и в хората около себе си, които са като семейство”.
Източник: stmost
