Емиграцията е разочарование за мнозина. Емиграцията, мечта за много българи се оказва разочарование за някои от престрашилите се. Мнението ми се базира на личните ми контакти с успешно реализиращи се, както и със завръщащи се в родината български емигранти.
Оказва се, че очакванията се разминават с реалността, което плаши някои, обезсърчава други и амбицира трети. Аз лично минах през уплах и амбициране. За малко се разминах с обезсърчаването. Много мои познати обаче не можаха да преживеят разочарованието от…
- За да живееш като нормален човек тук, трябва да минеш по неговия път. Тоест да започнеш от нулата, пристъпвайки, уплашен като малко дете, да поработиш за мизерни пари в малка фирмичка, надявайки се да направиш добро впечатление и да те повишат, или да събереш стаж и препоръки за да отидеш на по-прилично място. Да се бориш за работно място с хора, които познават езика, работата и местните навици несравнимо по-добре от теб. Да напредваш стъпка по стъпка, изоставайки с години след местните хора.
-
Тук си сам. Няма кой да те подкрепи в наистина труден момент. Никой няма да ти даде препоръка за работа, без да те е виждал че работиш наистина добре. Всеки си пази гърба. Ако разчиташ на познанствата си с други българи, чака те много болка и разочарование. Странно е, че това изобщо не важи за сплотените румънски, китайски и арабски общества. Подкрепят се и си помагат като на роднини.
-
И най-важното – огромната, от българска гледна точка, средна заплата е свързана с огромни разходи – скъп наем, училище, данъци, транспорт, абонаменти, изкушения… Балансът е винаги негативен. Забравяш за ежедневните кръчми, барове и кафенета. Всичко свързано с човешки персонал е прескъпо.
Над половината емигранти приемат разочарованието, напъват се да настигнат местните хора (отнема години, ако изобщо стане), заживяват спокойно и се радват на семейството и благополучието си.
Други се прибират при мама и тате, тръбейки наляво и надясно колко гадно е на запад.
Ключовата дума е спокойствие. Без мутри, без корупция на всички нива, без страх за скромното ни имущество и без страх, че ще станем безнаказана жертва на пиян шофьор. Хората работят, изплащат си къщичка – с басейнче или без, карат скромна или не лизингова кола и се готвят отрано за пенсиониранетто си.
