Наричат ги скайп деца – те си имат родители, но често един от тях или и двамата си изкарват прехраната извън пределите на страната
От март Държавната агенция за закрила на детето ще прави проверки в 6 общини, където има най-много работещи в чужбина родители. Така за първи път ще има точна официална статистика колко деца са оставени на грижите на роднини.
Наричат ги скайп деца – те си имат родители, но често един от тях или и двамата си изкарват прехраната извън пределите на страната. А изследванията на различни организации през последните години за живота на тези деца сочат: на всяко пето дете поне единият родител е в чужбина. На базата на данните от НСИ това прави средно 260 хиляди деца. В процентно изражение най-много са децата, чиито бащи работят извън страната – 14 на сто при 5 % работещи майки извън България.
Когато семейството е разпокъсано започват и проблемите. Близо половината деца в такива семейства са понижили успеха си в училище. Изкарват четворки и петици. А когато майката е далече от дома успехът на една четвърт от учениците пада и до среден.Нещо повече – в основното училище 6 на сто от децата с майки в чужбина са повтаряли някой клас поне веднъж, още 6 на сто са повтаряли два пъти. В гимназията броят на повтарящите е малко по-малък.
И още – 40 на сто от децата на гурбетчии са стигали до Детска педагогическа стая заради лошо поведение. И към чашката посягат по-често. Делът на употребяващите алкохол стига до 72 % при средна стойност 59,6 %. Как изглежда животът на разпокъсаните семейства – разказваме с кореспондентите от Видин и Благоевград.
Семейство като пъзел – едното парче е във Видин, другото в Чехия. Така изглежда животът на Михаела. Баща й е от т.н. гурбетчии. Липсва й, когато иска да сподели.
Михаела Вълчева, 12 клас: Много вечери съм седяла и съм си мислила и по принцип с него повече споделям и ми е гадно, че го няма, но знам, че е там заради мен.
Директорката на училището на Михаела констатира с притеснение – повече от половината ученици растат без родителска подкрепа.
Евлогия Маджукова, директор на ПГТ „Михалаки Георгиев“: Живеят с възрастни – баби, дядовци, част от които живеят на село, а децата обикновено стоят в града, сами в жилищата и бабите и дядовците от време на време идват тука и по някакъв начин ги контролират.
Те все пак са деца като всички останали. Просто им липсва подкрепа и това се отразява върху психологическото и емоционално развитие, категорични са експертите
д-р Даниела Коларова – директор на Фондация ,, Партньори България“: Чувството, че са оставени от родителите, че липсва родителски модел или че са оставени като хора, които поемат отговорности, неприсъщи за възрастта им, например ако се грижат за по-малки братя и сестри.
Такава е историята на Симона. И двамата й родители са в чужбина. Заминали за Англия, когато била едва на 10. Оттогава живее с баба си и по-малката си сестра. Сега е в очакване – родителите ѝ да се върнат поне за абитуриентския й бал.
Симона Борисова,12 клас: Общуваме по фейсбук, скайп, по телефона – те ми звънят.
Има и деца, които ту тръгват с родителите си зад граница, ту се връщат. Резултатите в училище са ясни – успехът тръгва надолу. Снежана отгледала четирима внуци. Редовно проверявала дали учат, стриктно следяла и къде и с каква компания излизат вечер.
Снежана Петрова Илиева: Едни горе-долу изучих, едни не можеха да изуча, ама са какво да правя – все учени няма да сме. Баща им няма, майka им няма.
Когато трябва да се вземат спешни, важни решения за здравето на детето – настойника не може да поеме тази отговорност.
проф. Петя Кабакчиева – участвала в изследването на УНИЦЕФ: Законодателя не е предвидил статут на временен настойник. Оказва се, че за да се направи спешната интервенция трябва да има разрешение от родителите, които са някъде в чужбина. Докато се чака това разрешение може да се случат много неща.
Но преди да предложат законодателни промени от Държавната агенция за закрила на детето ще очертаят картината – начин на живот на деца на емигранти.
Камелия Николова – директор на ГД ,,Контрол по правата на детето“,ДАЗД: Целта на тези проверки е да се види цялата система около детето как функционира. Ще бъдат дадени и конкретни предложения до съответните общини – така как те действително да предприемат действия, за да повишат качеството на услугите, които се предлагат.
А докато се появят ясни правила за ролите в семейството, някои ще изглеждат така – баби и дядовци със задължения на майки и бащи, братя и сестри, грижещи се един за друг и деца, които се грижат сами за себе си.
По данни на Регионалното управление на образованието в Благоевград само от началото на учебната година от областта за други държави заедно с родителите си са заминали 141 ученици. В Пловдив цифрата е многократно по-висока – 645.
Източник: БНТ
Анелия
Вече незнам къде точно искам да бъда. В Испания изкарвам за прехраната ни, за учението им . Но те искат да живеят в България. Аз в България нямам бъдеще. Но те имат . Аз ще работя, ще пращам пари , баба им ще бъде до тях. Откакто тръгнах на гурбет си казвам: По-добре една за всички ( да страда) отколкото всички(да страдат).
Minka
Pomislete za nqkakva programa za da ni varnete,i nie jelaem da sm,e v rodinata si,ako ima rabota,redovna normalna zaplata,da sme na jili6tata si,krai roditelite si,decata si,vnucite si…..no samo s gol patriotizam ne se jivee…
Любка Каменова
Стига сте дълбоки в раните на емигрантите, осигурете работа, и те ще се върнат….. Знаете ли какво изпитват майките да не могат да бъдат до децата си??? Аз виждам всеки ден млади жени, без усмивки, само да работят и да пращат пари. Стига с тези проверки а се опитайте да по могнете!
Vicktoria Nikolova
Напълно съм съгласна, институциите в България се превърнаха в чудовища, ако нещо трябва да се направи, то е не да се посочва сол в раните, а да се стимулират тези семейства с подкрепата на държавата, като за целта се увеличат парите за раждане и бременност и те на сто процента да не са обвързани с никакви условия, било за посещаване на училище и други неразумни доводи както е с детските надбавки. Дирекциите,, Социално подпомагане,,, са се превърнали в щит на държавния бюджет, където за тази си услуга получават не малко премии и повишаване в длъжност. Колкото под малко правоимащи, толкова повече пари за Директорите на Социално подпомагане и техните социални,, експерти,,Децата в България също нямат достатъчен контакт с родителите си, защо ли?! Как се живее без средства, системата ни прави негодни, като инвалидизира напълно здрави хора, карайки ги да паднат на колене пред системата с унизителните наредби и за кончета, убивайки всякакъв интелект.