Цитат на новия министър на отбраната на Германия Борис Писториус беше искрата, която разпали последния дебат за сигурността в Германия: „Беше грешка да се премахне задължителната военна служба“. В друга ситуация това можеше да остане незабелязано. Но една година след нахлуването на Русия в Украйна и в разгара на усилията за превъоръжаване с обявения от канцлера Олаф Шолц фонд от 100 млрд. евро, концепцията предизвика разгорещен дебат: трябва ли да се върне наборната военна служба и дали това ще бъде добър начин да се компенсира постепенната загуба на личен състав на Бундесвера (германската армия)?
През 2011 г., след 55 години принудителна военна служба, Германия сложи край на задължителната военна служба в мирно време. В действителност тя е преустановена за неопределено време, тъй като все още е залегнала в Основния закон в случай на нападение. Връщането на наборната военна служба има привърженици сред някои консервативни политици и членове на армията, които твърдят, че Германия не би могла да се защити с армия от 200 000 действащи военнослужещи и са за бързо увеличаване на броя на хората с военно обучение, дори то да е само основно.
Нито една от големите партии обаче не се застъпва официално за връщане на предишната система, нито пък експертите смятат, че това е възможно: „Не мисля, че военната служба ще бъде възстановена: това би струвало много пари и би изисквало персонал, с който вече не разполагаме. На политическата сцена има общ консенсус, че връщането към старата система не е осъществимо и не е цел“, заяви по телефона Пиа Фурхоп, изследовател в областта на отбраната в Германския институт за международни отношения и сигурност (SWP).
Въпреки това общественият дебат се завърна с нова сила, тъй като военните действия в Европа отново поставиха националната отбрана на преден план. След десетилетия на недостатъчно финансиране германската армия е в тежко състояние. Генерал-лейтенант Алфонс Майс описва ситуацията по категоричен начин няколко дни след инвазията: „Армията, която командвам, е безсилна в по-сложни ситуации“. Оттогава въоръжените сили се превърнаха в приоритет на Zeitenwende, или епохалната промяна – име, което описва промяната в германската политика в областта на отбраната и сигурността.
Подобряването на състоянието на Бундесвера е жизненоважно, но правителството не бърза. Ева Хьогл, парламентарният делегат по въпросите на въоръжените сили, представи годишния си доклад преди няколко дни: 172 страници подробен списък на всички недостатъци. Ще започна с оборудването и ще го обобщя в едно изречение: Бундесверът разполага с твърде малко от всичко, а от 24 февруари 2022 г. ще разполага с още по-малко“, каза тя при представянето на доклада. И още един факт, който поставя водената от Шолц коалиция в лоша светлина: „нито едно евро“ от одобрения от законодателите през юни миналата година фонд от 100 млрд. евро все още не е изразходвано.
Липсата на персонал
Има много недостатъци – Хьогл разкри, че липсват „обучение, учения и оборудване на терен“ – но експертите подчертават един: „Спешно се нуждаем от повече персонал“, отбелязва Гари С. Шаал, съпредседател на Германския институт за отбрана и стратегически изследвания (GIDS). Понастоящем Бундесверът разполага със 183 277 войници в сравнение с около 500 000 през 80-те и 90-те години на миналия век. „Трябва да достигнем 220 000 до 250 000, за да изпълним целите, поставени от структурата на НАТО“, добавя той. Подобно на Писториус, Шаал смята, че отказът от военна служба през 2011 г. е бил грешка, но в начина, по който е бил направен: „Нямаше никаква стратегия зад това. Мотивът беше просто да се спестят разходи и да се намали бюджетът“, казва той в телефонно интервю.
Анализаторите са единодушни, че вече е твърде късно да се промени това решение. По много причини. Армията вече не разполага с казарми, в които да настани хиляди новобранци, нито с персонал, който да ги обучава. Модерните въоръжени сили, боравещи с най-съвременни оръжия, се нуждаят от специализиран персонал, който не се обучава за няколко месеца. Съществува и правна несигурност. В миналото жените не са били задължени да служат в армията, така че какво ще се случи сега, ако бъдат задължени да го правят? Либералната партия, която е част от коалиционното правителство заедно със социалдемократите и зелените, дори твърди, че задължителната военна служба би била противоконституционна и би противоречала на европейското право, тъй като нарушава гражданските права. „Младите хора достатъчно пострадаха от пандемията“, заяви министърът на правосъдието Марко Бушман, който е либерал.
Поради всички тези причини Шаал смята, че армията е „призрачен дебат“, който засенчва истинската дискусия: как да направим армията по-привлекателна за мъжете и жените, за да обмислят кариера в нея. Фурхоп сочи в същата посока, като подчертава необходимостта да се предлагат стимули на жените, които съставляват около 13% от личния състав на армията.
В Германия все още е възможно да се отбие военна служба, това е една от възможностите на доброволната система, която замени предишната наборна служба и алтернативната социална служба. Всяка година около 8000 младежи избират армията в сравнение с 40 000, които избират социалните институции (здравеопазване, образование, околна среда, спешна помощ…) „Да речем, че въведем една година задължителна работа. Все още ще предлагаме избор между военна служба и социални услуги. Какво ни кара да мислим, че изборът им ще бъде много различен в принудителна среда? Това не би решило проблема“, посочва изследователят.
Възобновяването на задължителната военна служба не е включено в нито един предизборен манифест, нито в плановете на министерството на отбраната на Писториус, казва говорител, но има предложения за налагане на едногодишна задължителна служба в полза на обществото. Християндемократите от ХДС, например, обмислят това още от последния си конгрес през септември миналата година. Службата може да бъде във въоръжените сили или в болници, домове за възрастни хора или организации с нестопанска цел, обясняват от водещата опозиционна партия.
Независимо дали е осъществимо или не, възраждането на военната служба разделя обществеността, въпреки че това е по-скоро теоретична дискусия. Според социологическо проучване на Ипсос, публикувано в началото на март, мнозинството от германците (61%) биха подкрепили възстановяването на задължителната военна служба. Четиридесет и три процента казват, че тя трябва да се прилага както за мъжете, така и за жените, докато само 18 процента биха предпочели само мъжете да отбиват военна служба. Само трима от всеки 10 граждани (29%) са напълно против връщането на военната служба.
300 милиарда за армията
Фондът от 100 милиарда евро, обявен от Олаф Шолц в историческата му реч след руската инвазия в Украйна, далеч не е достатъчен, за да се коригира десетилетното пренебрегване на германските въоръжени сили. Според военни експерти, цитирани от Ева Хьогл, е необходимо „общо 300 млрд. евро“, за да се гарантира пълната оперативност на армията. „Ето защо бюджетът за отбрана трябва да нараства постоянно и решително към целта от 2% от БВП, за която призовава НАТО през следващите години, като се започне от 1,5%, постигнати през отчетната година [2022 г.]“, каза тя и добави, че отговаря за надзора на Бундесвера.
Попълването на запасите от боеприпаси и създаването на нови запаси струва „десетки милиарди“, добави тя. Тези суми не са включени в специалния фонд, а ще бъдат финансирани от бюджета за отбрана. Инфлацията, цените на енергийните пазари и на пазарите на суровини, както и увеличеното международно търсене на военно оборудване след избухването на войната в Украйна опровергаха първоначалната прогноза. Разходите за отбрана ще трябва да бъдат много по-високи, за да се постигне целта, подчерта Хьогл./Ел Паис
ISBI предлага последните новини от Испания безплатно. Ако искате да подкрепите нашия уебсайт, абонирайте се ТУК.
Споделете статията:
