Хагската конвенция за изпълнение на съдебни решения влезе в сила. Това е международен договор, който задължава държавите – членки на ЕС, да изпълняват съдебни решения по граждански и търговски дела, постановени от съдилища в други държави от блока на ЕС.
Текстът на конвенцията беше финализиран през 2019 г., въпреки че влезе в сила едва вчера, и има за основна цел признаването и изпълнението на съдебни решения, издадени в трети държави – членки на ЕС, с изключение на потребителски и административни дела. Това не е единственото изключение: наред с другото, извън обхвата на тази конвенция са например дела, свързани с правоспособността на лицето, несъстоятелността, семейните дела, замърсяването на морската среда в областите на национална юрисдикция, неприкосновеността на личния живот, интелектуалната собственост, дейностите, свързани с правоприлагането, неприкосновеността на личния живот или конкуренцията. Фактът, че дадена държава е страна по производство, е без значение и не възпрепятства прилагането на Конвенцията, освен ако самата държава не определи друго въз основа на член 19 от Конвенцията.
Държавата, към която е отправено искане за изпълнение на съдебно решение на друга държава, няма да преразглежда същността на съдебното решение, освен да анализира дали деянията, за които се иска осъждане, са сред тези, които попадат в обхвата на правомощията, обхванати от текста на Конвенцията. Наказателно преследване вследствие на съдебно решение ще бъде възможно в дадена държава само ако е възможно в държавата по произход.
Сред изискванията е наказателно преследваното лице да има обичайно местопребиваване, да упражнява стопанска дейност в държавата, издала присъдата, или изрично да е приело юрисдикцията на съда, в който е проведено производството.
Молбата за изпълнение на съдебното решение може да бъде отхвърлена, ако например осъденото лице не е било уведомено в достатъчен срок, за да може да се защити, или ако уведомяването в замолената държава, в която се намира лицето, чието изпълнение на съдебното решение се иска, е извършено по начин, несъвместим с основните принципи на замолената държава.
Ако признаването противоречи на процесуалните принципи на държавата, от която се иска, или по някакъв начин нарушава сигурността или суверенитета на държавата, която трябва да бъде изпълнена, то също може да бъде отказано. Изпълнението на съдебно решение може да бъде отказано и ако в случай на присъждане на обезщетение на страната, то е явно недостатъчно, за да компенсира жертвата за причинените вреди.
Конвенцията, с която можете да се запознаете изцяло на този линк, постановява, че процедурата за изпълнение на съдебни решения се определя от процесуалните правила на всяка държава. В член 12 от конвенцията подробно се описват документите, които трябва да се предоставят, за да се поиска съдебно изпълнение по тази конвенция.
