Малко читатели са наистина добре информирани относно всички съществуващи видове обезщетения, на които имат право близките на починало поради трудова злополука лице. Често, поради липса на информация, наследниците не се сдобиват с всички полагащи им се средства.
За съжаление в съвременна Испания трудовите злополуки завършващи със смърт на работника са доста често явление. Например, според данни от доклад на испанското правителство за 2015 година, от общо 529 248 случая на трудови злополуки 515 случая са завършили със смърт.
Тук следва да добавим и нашата професионална гледна точка след повече от десет години работа в Испания. Много често, когато става дума за работници, които са чужденци и не познават добре испанската съдебна система, нито владеят добре административния испански език, те не завеждат съответно дело, правата им не се признават и като резултат тези смъртни случаи дори не влизат в горната статистика.
Често, най-вече поради незнание, при тези случаи не се завеждат съдебни дела, които да признаят статута на трудова злополука на съответното злощастно събитие. Впоследствие не биват признавани от властите като такива, което води автоматично до загуба на ред права полагащи се на близките на загиналия работник.
Човешкият живот няма цена. Той е безценен. При все това, материалните щети от загубата на даден човешки живот могат да бъдат оценени в пари. Такива са например пожизнените вдовишки пенсии, помощите за сираци и солидните граждански обезщетения, които се полагат на близките на починалото лице. Непознаването на тази сложна интердисциплинарна материя, в която се преплитат елементи от испанското наказателно, трудово, гражданско и административно право, често водят до огромни парични загуби.
В настоящия материал ще очертаем основните пунктове, които наследниците на загинало лице следва да познават, за да не губят освен своя близък и значителната материална помощ, която би им позволила да продължат да живеят малко по-леко.
Давайки един опростен пример, представете си ситуация, в която баща работещ като строителен работник пада от скелето и загива на място, оставяйки съпруга и две малолетни деца. Естествено е, че ако съпругата получи гражданско обезщетение в размер от около 150 000 € (сумите варират според годината на инцидента и неговите индивидуални особености), тя ще може да понесе по-леко последиците от непрежалимата загуба и да изхранва и отглежда децата си.
ВИДОВЕ ТРУДОВИ ЗЛОПОЛУКИ – ПРИЗНАВА ЛИ СЕ ЗА ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА СМЪРТTA НАСТЪПИЛА ИЗВЪН РАБОТНОТО МЯСТО?
За изненада на мнозина, да. Съществуват и такива трудови злополуки. Много често чуваме дълбоко погрешната реплика «той или тя почина в къщи». Близките погрешно смятат, че не става дума за трудова злополука. И грешат. Освен трудовите злополуки настъпили на работното място по време на изпълнението на съответните трудови задължения, трудови злополуки, признати от испанския върховен съд са и следните два подвида:
- Трудова злополука in intinere
- Трудова злополука причинена от професионално заболяване развито поради характерни вредни условия на работното място.
По отношение на първия случай (фразата in intinere произлиза от латински и означава буквално „по пътя“), испанската юриспруденция, с течение на времето, включва в понятието за трудова злополука и злополуките, които е претърпял работникът отивайки към или връщайки се от работното си място. За да бъде призната подобна смърт за смърт поради трудова злополука следва да се изпълнят и ред допълнителни критерии, които леко се изменят във времето. Принципно съветваме близките на починалото лице винаги да се съветват с адвокат относно възможността тази смърт да бъде призната като произтичаща от трудова злополука.
Другият подвид на смърт третирана като породена от трудова злополука може да е причинената в резултат на което и да е заболяване, стига да се докаже наличието на причинно-следствена връзка между работните условия и настъпилата смърт. В повечето подобни случаи се налага да се води съответно дело, в което да се изслушат медицински експерти. Отново препоръчваме незабавна консултация с юрист специалист по темата.
ВИДОВЕ ОТГОВОРНОСТИ НА ИСПАНСКИЯ РАБОТОДАТЕЛ
Най-общо казано два закона регулират общото задължение на испанския работодател да осигурява безопасна работна среда за своите работници: 1. Законът за социалното осигуряване (Real Decreto Legislativo 1/1994, de 20 de junio, por el que se aprueba el Texto Refundido de la Ley General de la Seguridad Social) и 2. Законът за превенция на трудовите рискове (Ley 31/1995, de 8 de noviembre, de Prevención de Riesgos Laborales).
Ако работодателят не изпълнява задължението си за надзор и позволява системното или често неизпълнение на мерките за безопасност на труда от страна на работниците, както и ако не следва законовите предписания относно мерките за безопасност на труда и има пасивно и позволително поведение спрямо неспазването им от страна на работниците, то той подлежи на няколко вида отговорност при настъпването на трудова злополука.
ТРУДОВА И АДМИНИСТРАТИВНА ОТГОВОРНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ
Трудовата и социалноосигурителната отговорност на работодателя дават право на наследниците на работника да изискват ред обезщетения, които описваме в последващото изложение.
Допълнително е налице и административна отговорност, по силата на която, е възможно всички трудови обезщетения да бъдат увеличени от 30% до 50% за сметка на работодателя, поради неспазването от негова страна на правилата за безопасност на труда. Например, размерът на вдовишка пенсия от 1000 € може да бъде повишен на 1 500 € по силата на наложена на работодателя специфична административна санкция.
Отделно, самият работодател заплаща солидни административни глоби, които се акумулират към увеличението на трудовите обезщетения на работника.
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ
Тук изцяло се следват принципите на гражданската договорна и извъндоговорна отговорност, регулирани в Испанския граждански кодекс от чл. 1101 и следващи за договорна отговорност от чл. 1902-1903 за извъндоговорната отговорност.
Най-общо казано работодателят, е отговорен за причинените вреди, в случая, за смъртта на работника поради трудова злополука. По отношение на извъндоговорната отговорност следва да са налице три реквизита: 1). Действие или бездействие от страна на работодателя, довело до неумишлено или небрежно поведение, което може да му бъде вменено във вина; 2). Причинена вреда; и 3). Причинно-следствена връзка между гореописаното поведение на работодателя и вредоносния резултат изразяващ се в смъртта на работника.
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ
В чл. 316 – 318 от испанския наказателен кодекс е предвидено наказанието лишаване от свобода до три и повече години (в случай, че става дума за груба небрежност проявена от работодателя), за работодатели, които са нарушили нормите за безопасност на труда и така са подложили на сериозна опасност живота, здравето или физическата цялост на своите работници.
ВИДОВЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
Обезщетенията дължими при смърт на работника поради трудова злополука са граждански, трудови и административни. След дългогодишни сериозни разминавания в размера на присъжданите граждански обезщетения от различните испански съдилища, се взема решение въпросните обезщетения да следват логиката и да се прилагат по аналогия с таблиците на застрахователните обезщетения дължими при пътно-транспортните произшествия завършили със смърт.
Въпросните таблици се публикуват и осъвременяват всяка година в испанския еквивалент на държавен вестник – Boletín Oficial del Estado. Както вече упоменахме по-горе в изложението, сумите варират между 100 000 – 150 000 €, в зависимост от конкретните обстоятелства по всеки казус, както и броя и възрастта на наследниците на починалото лице. Поясняваме, че понякога на подобни обезщетения имат право и лица, които не са официални наследници на починалото лице. Например, фактическият партньор на починалото лице.
В испанския закон за социалното осигуряване са определени и съответните трудови обезщетения, които най-общо могат да бъдат вдовишки и сирашки пенсии и малка помощ за погребение.
Освен чисто трудовите обезщетения, работодателят дължи и гражданско обезщетение за причинените щети в следствие на смъртта на работника. Както вече бе упоменато по-горе, обичайният размер на подобно обезщетение варира около 100 – 150 000 €, като точната сума зависи от множество индивидуални фактори. Често поради незнание, роднините въобще не правят опит за получаването на въпросната сума, задоволявайки се само с трудово-социалните обезщетения.
Според някои испански юристи е възможно и присъждането на допълнително гражданско обезщетение в рамките на наказателния процес, но материята е спорна и различните съдилища я разрешават различно.
ПРАВНИ ДЕЙСТВИЯ И СРОКОВЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕ НА СМЪРТТА НА РАБОТНИКА
Ако работодателят не признава настъпилата смърт за произтичаща от трудова злополука и не ангажира своя застраховател за заплащането на съответното гражданско обезщетение, то незабавно следва да се обърнете към адвокат, специалист по трудови злополуки. Срокът за завеждане на трудово дело за признаване на правата на наследниците на починалото лице е една година от датата на смъртта.
Измине ли този срок без реакция от страна на близките на починалото лице, то шансовете за зачитане на правата значително намаляват, особено по отношение на трудовата юрисдикция. За съжаление, с настъпването на икономическата криза в Испания след 2008 година, рязко се измени желанието на застрахователните компании за доброволното изплащане на дължимите граждански обезщетения.
Тази промяна продължава да е валидна и до ден днешен. В тази връзка, обезателно следва да се потърси помощ от специалист, който следва да е не само тесен специалист по трудово право, а юрист способен да се справи с един интердисциплинарен казус с граждански и наказателни аспекти с международен елемент. Практиката ни показва, че ако се реагира навреме, след съответната съдебна фаза, застрахователите накрая изплащат съответните обезщетения.
Надяваме се настоящият материал да е бил полезен за всички наши читатели, сполетени от проблем свързан с трудова злополука, завършила със смърт на работника. Пожелаваме им много кураж и търпение.
Настоящата статия не съставлява юридически съвет, а притежава изцяло ориентировъчен характер.
Статията е със защитени авторски права; ползва се със закрилата на Закона за авторското право и сродните му права, както и съответните актове на Европейския съюз. Забранено е копирането, предаването, разпространението и съхраняването на части или на цялото съдържание от статията в каквато и да е форма без предварителното писмено съгласие на авторите на сайта.
Статията изготви адв. Дора Пощакова
Тел. 629 061 545
www.poshtakova.com
