Той е само на 33 години, но вече преподава в Авиационната академия на Луфтханза.
От 9 години Марио Бакалов е част от елитния състав на най-мощната германска авиационна компания и е единственият българин в пилотския състав. Зад гърба си има хиляди полета до почти всички краища на света.
Всъщност единственото място, на което не е приземявал самолет с пътници, е Австралия. В кариерата си на пилот на „Луфтханза“ е навъртял около 8000 летателни часа. Пресметнато в дни и месеци, това прави точно една година във въздуха без минута почивка.
В момента Марио Бакалов пилотира един от най-големите самолети, конструирани в света – Еърбъс 340, който е с 320 пътнически места. От догодина ще поеме управлението на абсолютния великан сред летателните машини – Еърбъс 380, който побира на борда си 526 души. Освен че е действащ пилот, Марио работи и като преподавател в Авиационната академия на „Луфтханза“, която самият той е завършил през 2004 година.
Поканен е да чете лекции само 2 години след дипломирането си, когато е едва на 26 години. В немската авиокомпания работят повече от 4000 пилоти, но само трийсетина от тях са удостоени с високата чест да бъдат и преподаватели. Вече седма година Марио Бакалов учи курсантите и пилотите как да повишат сигурността при летене.
Когато не е на борда на своя „Еърбъс“, българинът е зает да организира тренинги, семинари и да разработва рационализации. Най-големият му успех идва през 2009 г., когато предлага самолетите по дестинация Германия – София да не се връщат обратно в случай на лошо време, когато приземяването е невъзможно, а да използват летище Пловдив като алтернативно.
Блестящата идея е оценена високо, защото спестява огромни средства на „Луфтханза“ и Марио лично договаря всичко с ръководството на пловдивския аеропорт. За тази рационализация пилотът получава забележителна награда.
Високо е оценен и друг негов проект, разработен само преди година.
Българинът предлага да се въведат тренировъчни семинари за обмен на опит между пилотите и земните диспечери с цел подобряване на безопасността и сигурността. Тренингите се оказват изключително успешни и полезни, а асът Бакалов е избран за ръководител на целия проект. Макар че тренингите са първи по рода си в света, те вече са утвърдена практика на „Луфтханза“.
Част от свободното си време Марио е посветил на доброволен труд в кризисните отряди за бързо реагиране, които се активират в случай на летателен инцидент. Ударните групи са обучени да оказват първа психологическа помощ на пътниците. За щастие през 9-годишния си стаж Марио не помни да е имало инцидент със самолет на „Луфтханза“. Последната идея на нашия сънародник е свързана с България.
Той е планирал да организира демонстрационна презентация на гигантския „Еърбъс“ в София. Вече е сондирал мнение с германското посолство и има пълната подкрепа на амбасадора. В момента обмисля и друг проект с български адрес – организиране на тридневни семинари за хора, които имат страх от летене. Обученията ще се провеждат съвместно с авиационни психолози. Подобни курсове има в Германия и успеваемостта при тях е 85%.
Марио Бакалов е един от малкото късметлии, които са успели да превърнат страстта си в професия.
„Ако имах втори шанс да избирам училище и кариера, отново щях да стана пилот“, категоричен е той.
Всъщност да бъде пилот е била неговата единствена детска мечта. Марио се озовава на борда на самолет за първи път, когато е само на 3 месеца. Виновници за бебешкия му полет са неговите родители. В края на 70-те години и двамата са студенти по икономика в Източен Берлин.
Запознават се в университета по време на следването и между тях пламва любов. От брака им през 1980 година се появява Марио, който е роден в Берлин. Три месеца по-късно те го качват на самолет за София. Бакалов се шегува, че може би тогава е пламнала и любовта му към самолетите. Историята на сбъднатата му мечта обаче си има и продължение.
Майката на бъдещия пилот Цени Бакалова работи дълги години на летище София в екипа на „Луфтханза“. Малкото момче често ходи на работното й място и с часове наблюдава огромните летателни машини, които кацат и излитат. Още преди да стане първолак, Марио казва: „Когато порасна и аз ще карам самолет“.
През следващите години от детството си все по-често се зарича да стане пилот и един ден това наистина се случва. Съдбата го връща отново в Германия през 1989 г., когато е на 9 години. Третокласникът заминава с баща си, който получава там назначение. Установяват се в малко градче до Франкфурт, където Марио става ученик в немско школо.
Завършва средното си образование в Германия и получава гражданство, а след това отбива там и 10-месечна военна служба. По онова време мечтата му да стане пилот е още жива и той подава документи в Авиационната академия на „Луфтханза“.
Преминава успешно серията от тежки приемни изпити и завършва школата за пилоти. Първите 3 години лети в Европа, а след това поема трансокеанските полети. Оттогава лети до САЩ, Азия, Африка и Южна Америка.
Докато кръстосва земното кълбо по въздух, Марио намира време да отскача и до България, за да види роднини и приятели.
Идва си поне веднъж в месеца, а лятната си ваканция задължително изкарва на Българското Черноморие. Слънчев бряг и Созопол са любимите му курорти, в които обикновено почива. Сега Марио събира тен на морето, но само след седмица ще отлети за Шанхай – една от любимите му дестинации. Като всеки пилот и той си има списък с предпочитани места. В неговия освен Шанхай са още Ванкувър, Кейптаун и Рио де Жанейро.
Марио е в доживотен плен на самолетите, но когато е на морска почивка, подменя за малко летенето с плаване. Обича да пори вълните с ветроход или моторница и се справя също толкова добре, както и когато е зад командния пулт на самолета.
Самият той намира професията си за очарователна. Твърди, че след девет години в самолета тръпката и адреналинът все още не са отминали. И макар че работата му е във въздуха, в личния си живот пилотът е здраво стъпил на земята.
В момента следва задочно психология и сериозно заляга над дебелите учебници. В свободното си време обича да се забавлява във весели компании сред приятели. Фен е на „черната“ музика и дискоклубовете. Има слабост към пътешествия до непознати страни и не пропуска сгоден случай, за да организира интересна екскурзия.
От всеки град, в който е приземил самолет, отнася за спомен сувенирно магнитче за хладилник. В колекцията му вече има стотици и всяко от тях си има своя история.
Източник: Стандарт
