Ние няма да сме поколението, което ще затрие страната си – тя е по-силна от нас, казва 37-годишният Стелиян Тинков.
“Приятели ми казаха, че болницата в родния ми град Ловеч е в критично състояние. Реших да опитам да помогна”, обяснява Стелиян Тинков, който преди месец направи дарение от Швейцария.
Документите и транспортирането на 86 легла му отнело година и половина. Той обаче не се оплаква, а казва, че пак би направил същото усилие – защото си заслужава
37-годишният доктор по фармация работи в голяма швейцарска компания. Роден и израснал в Ловеч, той е завършил математическата гимназия в града, а после – Медицинския университет в София.
Стелиян защитил докторантура в Мюнхен през 2009 г.
Започва да се занимава с производство на продукти на базата на нанотехнологии. По същото време завършил втора магистратура по бизнес администрация. Изкарал специалност и по индустриални науки, свързана с оптимизиране на производството.
Този безспорно успял млад човек вече 12 г. работи и живее със семейството си в швейцарския град Щайн. Съпругата му Керстен е германка, а малкият им син, който е на 2 години и половина, носи българското име Йордан.
След като разбрал, че болницата в Ловеч е на прага на фалита, решил, че може да се направи нещо, за да помогне за спасяването ѝ.
“Започнах да разпитвам, да организирам срещи с управителния съвет – някои връзки се проваляха, но подхващах нови. В началото, чувайки за България, швейцарците подхождаха с недоверие. Искаха гаранции и ангажимент, че нещата ще се получат”, разказва Стелиян.
Опасенията им били, че може да има проява на безотговорност. Затова фармацевтът поел лична отговорност – финансова и организационна.
Дарените легла идват от старчески дом,намиращ се в предградие на Базел. Те са толкова запазени, че мнозина останали с впечатлението, че са нови.
“Написах кратък доклад за състоянието на болницата, за значението ѝ за общината и това убеди ръководството на дома, че има смисъл и нужда от това дарение”, допълва Стелиян.
Съвсем по швейцарски управителният съвет на дома настоявал за подробности – коя фирма ще се нагърби с финансовите разходи, кой ще е превозвачът, кой стои зад това от българска страна.
“Нашият отбор – няколко души от Ловеч, свърши много добра работа. А транспортът е дарение от варненска фирма.
С помощта на тези хора всичко се случи изключително бързо”, обяснява със задоволство Стелиян.
Тъй като не знаел кога ще пристигнат работниците от Ловеч за товаренето на леглата, той бил изненадан, когато те се появили една нощ пред дома му. Наложило се да ги приюти.
Докато ги превозвал с личния си автомобил, съпругата му разпъвала легла и подготвила всички удобства за 5-има души. На сутринта ги гостила с пресни кроасани и кафе.
“Тя спретна страхотна маса с домашен мед и българско сирене и гостите ни ахнаха. Бяха приятно изненадани, че Керстен е дружелюбна като типична българска съпруга”, хвали се младият българин.
Възхитен е, че само за един следобед работниците натоварили леглата, всяко от тях по 120 кг.
Предстои подписването на воля на дарителя, за да няма злоупотреби. Стелиян е упълномощен да движи всички въпроси, свързани с дарението.
“Ако по мои канали науча, че може да се направи ново дарение, веднага ще се заема с организирането”, категоричен е той. Иска да подчертае колко много е направил областният управител Георги Терзийски наред с още няколко сърцати мъже.
“Знам, че има виновни за състоянието на болницата. Но има и такива, които не пестят сили за спасяването ѝ – те ще бъдат възнаградени рано или късно”, допълва Стелиян.
Казва, че иска да бъде глашатай на добрата вест, защото знае, че всеки може да направи своето малко добро на принципа “Предай нататък”.
Това добротворство обаче не е единственото, което придава смисъл на живота му.
Затова е учредил награда,която се връчва всяка година.
Искал да покаже на хората, завършили неговото училище и неговия университет, че не е важно само да вземеш диплома, а и да се реализираш и поемеш отговорност пред обществото.
Отличените трябва да имат академични постижения, но това не е най-важното. Може да са с по-ниски оценки, но да са креативни.
Наградата “Тинков уорд” носи неговото име, защото той се надява тя да стане семейна, да има приемственост.
“Това е нещо лично, парите излизат от собствения ми джоб, а има и голям емоционален момент”, скромен е Стелиян.
Как се родила идеята му ли? През 2009 г. му хрумнало, че трябва да създаде някакъв стимул за студентите в Медицинския университет в София.
“Исках да върна нещо на университета си. После реших, че трябва да сторя същото и за училището си. Исках да подбудя завършилите да разработват свои проекти”, спомня си началото Стелиян.
Имало дълго мислене и споделяне с различни хора какво да бъде посланието. Щом проектът се оформил в главата му, започнал да отделя средства от заплатата си. В София инициативата му получила подкрепа.
Връчването на наградата от 400 евро за студенти става в НДК с тържествен ритуал пред голяма аудитория, когато си получават дипломите. 200 евро пък получават при завършването си отличените ученици от математическата гимназия в Ловеч.
В последно време го търсели все повече познати и непознати, за да обменят опит. През месец-два той се завръща в родината.
В Ловеч го чакат родителите, който се гордеят с постиженията на сина си. Голямата им радост е в това, че той не само е успял професионално, но станал и добър човек.
“Сигурен съм, че доброто е заразно
Ще ми се в Ловеч да тръгне епидемия от позитивни постъпки, която, дай, Боже, да обхване цяла България”, пожелава си Стелиян, който иска да покаже, че и от чужбина може да се помага.
“Ние няма да сме поколението, което да затрие България – тя е по-силна от нас. Но всеки трябва да мисли, че ще си платим цената. Ето защо е нужно да правим добро – за да е сладка отплатата”, е житейското верую на успелия българин.
Източник: 24 часа
