Когато става въпрос за израелско-палестинския конфликт, подходът на министър-председателя Бенямин Нетаняху е да запази статуквото. Въпреки прочутата си реч в Бар-Илан през 2009 г., в която прие по принцип създаването на палестинска държава, действията на Нетаняху показаха, че той, а всъщност и неговите правителства, са по-заинтересовани от запазването на вътрешния палестински конфликт между Хамас и Организацията за освобождение на Палестина, дори и с цената на поддържането на терористичната група жива.
Според дясноконсервативния уебсайт „Мида“ през 2019 г. Нетаняху е заявил пред своята партия „Ликуд“, че допускането на катарски пари до Хамас е ключът към предотвратяването на създаването на палестинска държава. „Това е част от нашата стратегия: да създадем разделение между палестинците в Газа и Западния бряг“, каза той.
През годините голяма част от израелското общество беше по-скоро безразлична към подхода на министър-председателя. В Израел след 7 октомври обаче ситуацията се промени.
Необходими са различни решения
Една от най-често повтаряните фрази в Израел след ужасите на терористичните атаки на Хамас от 7 октомври е „shinui konsepzia“, което означава „промяна на концепцията“. Хората очакват различни решения от тези, които им бяха предложени до 6 октомври от двете страни на политическото разделение в Израел. А Нетаняху досега не е предложил такива решения.
Все пак трябва да се каже, че, както отбеляза държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, голяма част от израелското общество в момента дори не вярва, че има решение на конфликта.
Търсене на противоположни резултати
Докато либералните и левите израелци призовават за избори и смяна на Нетаняху, неговото правителство, което включва крайно десни елементи, се опитва да използва конфликта, за да възстанови селищата, които Израел евакуира през 2005 г., когато напусна Газа.
Докато самият Нетаняху повтаря, че Израел няма намерение да прави това, коалиционните му партньори, водени от крайно десния министър на националната сигурност Итамар Бен-Гвир, преминават от едно телевизионно студио в друго, призовавайки за решения като „доброволна миграция“ на палестинците от Газа.
Възходът на Бен-Гвир отразява и загубата на контрол върху правителството на Нетаняху. В миналото радикалните елементи на израелската десница бяха ясно осъждани от всички останали политически партии, включително Ликуд. Нетаняху открито подкрепи Бен-Гвир (най-известният израелски десен екстремист, два пъти осъждан за подкрепа на терористична организация) в името на собственото си политическо оцеляване. И в този процес той го легитимира.
Сега социологическите проучвания показват, че докато подкрепата за самия Нетаняху продължава да намалява, крайнодясната партия „Отма Йехудит“ на Итамар Бен-Гвир се очаква да спечели дори повече места в парламента от шестте, които има в момента. Каквото и да се случи, израелското общество след 7 октомври ще бъде много, много различно от това, което беше на 6 октомври, както в политически, така и в друг план, и последните изявления на Нетаняху за това, че Израел трябва да контролира ивицата Газа в деня след края на конфликта, ще бъдат оценени по съответния начин.
Мястото на Нетаняху в историята ще се определи от два въпроса: дали Хамас все още представлява заплаха за Израел и дали заложниците могат да бъдат върнати безопасно. Ако правителството му не успее да постигне целите, които е декларирало пред обществеността, Нетаняху – най-дългогодишният министър-председател на Израел и политик, който често е казвал, че би искал да бъде запомнен като „защитник на Израел“ – ще остави в наследство, че е предизвикал първата война, която страната е загубила. (DW)
