Какво би станало, ако Турция се оттегли от сделката с ЕС за бежанците? Ако престане да контролира границите си със Сирия и Гърция? И ако спре да приема обратно мигранти, влезли нелегално от Турция в Гърция? Най-вероятно това би отприщило нова бежанска вълна към Европа. Десетки хиляди нови и нови мигранти биха се отправили към гръцките острови, но най-вероятно те биха останали заклещени там. Защото механизмът за разпределение на бежанците из страните на ЕС просто не функционира.

Според германския социалдемократ и депутат в Европейския парламент Арне Лиц, който през последните няколко месеца посети многократно Турция, е напълно възможно турският президент да прекрати сделката с европейците за бежанците. И въпреки това той смята, че Европа не трябва да прави никакви отстъпки на Ердоган. Според него, ние не бива да си затваряме очите за положението с човешките права в Турция от страх, че Ердоган ще ни постави под натиск с бежанците.

Но дори и турският президент да отвори граничните пунктове за мигрантите, това не означава автоматично, че събитията от 2014 ще се повторят. Защото ситуацията днес е много по-различна: пътят през Западните Балкани, т.нар. Балкански маршрут е затворен, България контролира границата си с Турция много по-надеждно; в Егейско море НАТО гони каналджиите, прехвърлящи нелегално мигранти по море, а служителите на европейската гранична агенция „Фронтекс“ междувременно получиха повече пари, персонал и оборудване.

Германската евродепутатка от Зелените Барбара Лохбилер: „Днес не би настъпил толкова голям хаос както преди една година. Вече имаме повече възможности за прием и интегрирането на бежанци“, казва тя. Лохбилер съжалява само, че през изминалата година много европейски страни се капсулираха, някои от които дори построиха нови стени – като Унгария, която издигна ограда по границата си със Сърбия. Което обаче от своя страна означава, че към Западна Европа просто няма как да има неконтролиран бежански поток, признава Лохбилер.

Тоесто, ако турският президент прекрати едностранно споразумението с ЕС за бежанците, това със сигурност няма да засегне ЕС толкова силно – заради политиката на капсулиране. Изключение би представлявала единствено Гърция. Всичко това обаче все пак означава, че Ердоган не би имал средство за оказване на натиск. Така че стратегически това би било много неизгоден за него ход. Дори и само заради тъй жадуваното от турците отпадане на визите за ЕС. Но и заради шансовете на Турция за членство в ЕС, колкото и минимални да изглеждат те днес.

Към това трябва да добавим и икономическите зависимости: сега Турция изнася огромна част от продукцията си в ЕС, основно в Германия, Англия, Италия и Франция. От 20 години насам между ЕС и Турция действа митнически съюз. Освен това европейски концерни инвестират милиарди евро в Турция, някои от които произвеждат продукцията си край Босфора – „MAN“ и „Daimler-Chrysler“ произвеждат в Турция автобуси, а „Bosch“ и „Siemens“ – хладилници и други кухненски уреди.

Вярно, ние трябва да вземаме насериозно предупрежденията на Ердоган. Но все пак „трябва да си даваме сметка и на кого говори той“, казва Барбара Лохбилер. Защото речите на турския президент за силна Турция, която била напълно незамисима от ЕС, са предназначени не за Европа, а за неговите привърженици в родната Турция.

Ако ти е харесала статията, стани наш приятел във Фейсбук!

Източник: dw.com