Инфлацията се отразява негативно върху покупателната способност на домакинствата. Забавянето на инфлацията през март до 3,3%, заедно с предвиденото в колективните трудови договори увеличение на заплатите с 3,06%, доближи преоценката на заплатите до индекса на потребителските цени, въпреки че договореното увеличение на заплатите не компенсира загубата на покупателна способност.
Според последните статистически данни за колективните трудови договори на Министерството на труда първоначално договореното увеличение на заплатите в колективните трудови договори, подписани или ревизирани през първите три месеца на 2023 г., е надхвърлило прага от 3% за първи път от 2008 г. насам. По-конкретно, регистрираното до март увеличение възлиза на 3,06 %, което е с по-малко от три десети от процентните пунктове под годишното изменение на индекса на потребителските цени, който спадна с 2,7 пункта до 3,3 %.
Това увеличение на заплатите е средната стойност на 2186 споразумения, регистрирани през първото тримесечие, което обхваща над 6,74 милиона работници. Повечето от тези споразумения са подписани през предходни години, въпреки че влизат в сила през 2023 г. Само 142 споразумения са подписани през тази година, като в този случай средното увеличение на заплатите е 4,82%. Останалите 2 044 споразумения показват увеличение от 2,91 %.
Следователно данните отразяват факта, че инфлацията оказва натиск върху увеличението на заплатите. Всъщност, освен средното ниво, данните на Бюрото по труда показват, че всяко трето споразумение, регистрирано до март, включва увеличение на заплатите с повече от 3%, като средното увеличение е 4,99%. Извън колективните трудови договори правителството и синдикатите се споразумяха и за 8-процентно увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) за тази година с цел смекчаване на инфлацията.
Въпреки че увеличението на повечето заплати все още е по-ниско от индекса на потребителските цени, разликата се е свила значително в сравнение с разликата, отчетена през предходните месеци. През февруари увеличението на заплатите, договорено в колективния трудов договор, беше в размер на 2,89% при инфлация от 6%. Разликата се задълбочава с връщането назад във времето. Преди една година, през март 2022 г., разликата беше повече от четири пункта и се увеличи до повече от осем пункта през юли, когато инфлацията достигна своя връх от 10,8 % на годишна база.
Сближаването между нарастването на заплатите и цените се дължи до голяма степен на забавянето на инфлацията през март в резултат на „ефекта на стълбището“. С други думи, когато инфлацията се измерва на годишна база, като процентно изменение между индекса на потребителските цени за един месец и същия период на предходната година, сравнението с март 2022 г. – първия пълен месец на войната в Украйна – е благоприятно. По това време цените на енергията се изстреляха внезапно нагоре поради несигурността по отношение на руските доставки, така че цифрата, с която се сравнява сега, вече е висока на базисна основа.
Спадът на инфлацията обаче не представлява спад на цените, а по-скоро забавяне на тяхното нарастване. Всъщност базисната инфлация – която не отчита цените на енергийните продукти и непреработените храни поради тяхната висока променливост – и разходите за покупките в потребителската кошница едва намаляха с една десета от процентните пунктове на годишна база спрямо февруарските рекорди, възлизайки съответно на 7,5% и 16,5%. И в двата случая стойностите далеч надхвърлят договорените увеличения на заплатите.
Макар че разликата между нарастването на заплатите и инфлацията се е свила, заплатите са загубили значително своята покупателна способност. Средното увеличение на заплатите, договорено в колективните трудови договори през 2022 г., от 2,78 % – процентът нарасна до 3,02 % след прилагането на клаузите за гарантиране на заплатите – стойност, три пъти по-ниска от инфлацията, която отбеляза среден темп от 8,5 % за цялата година. Макар и не толкова голяма, през 2021 г. разликата също е била в полза на индекса на потребителските цени, като заплатите са нараснали средно с 1,68 % в сравнение с годишното изменение на цените от 3,1 %.
По данни на Министерството на труда само 345 споразумения от общо над 2000 споразумения, регистрирани досега през тази година, включват клауза за гарантиране на заплатите с цел предотвратяване на загубата на покупателна способност, което представлява 15,8% от споразуменията и засяга малко над 1,77 милиона работници. В тази група има 243 споразумения, които предвиждат прилагане на клаузата със задна дата.
Увеличението на заплатите показва, че през 2023 г. колективното договаряне напредва с по-бързи темпове, отколкото през миналата година. Междувременно работодателите и синдикатите водят преговори за постигане на ново Споразумение за заетост и колективно трудово договаряне, като задачата е не само да се ограничи настоящата инфлация, но и да се възстанови загубената покупателна способност в бъдеще.
Споделете статията:
ISBI предлага последните новини от Испания безплатно. Ако искате да подкрепите нашия уебсайт, абонирайте се: Последвайте ни и в Туитър ТУК
Още по темата:
Кисинджър навършва 100 години: как той създаде своя мит като еталон за държавен прагматизъм
„Той е кучи син, но е наш кучи син“, казва той за Пиночет. Такъв е бил Кисинджър… и такъв си е и сега. Защото Кисинджър не е мъртъв. Тази събота Кисинджър ще навърши 100 години. Хенри Алфред Кисинджър е бивш държавен секретар между 1966 и 1977 г., първо при Ричард Никсън, а след това при […]
Германската икономика влиза в рецесия
П рез първото тримесечие на 2023 г. германската икономика влезе в рецесия със свиване на брутния вътрешен продукт (БВП) с 0,3%, което е втори пореден спад след -0,5% през последното тримесечие на годината. Федералната статистическа служба (Destatis) преразгледа в посока надолу предишната си оценка, която предвиждаше стагнация и по този начин избягване на техническа рецесия, […]
Цената на газа пада до най-ниското си ниво от края на 2021 г., което дава възможност на ЕС да наложи вето на руския газ
Цените на природния газ се върнаха към обичайния си диапазон на колебание преди руската инвазия в Украйна. През последните дни холандският пазар TTF, европейският бенчмарк, се установи под прага от 30 евро за мегаватчас (MWh) за първи път от година и половина – спад, който има много положителни последици: То намалява инфлационния натиск в момент, […]
Китай и Индия купуват руския петрол, който Западът не желае
Вносът на руски петрол в Китай се е увеличил с 28% през май, като Русия вече е негов основен доставчик, пише Евронюз. Руският петрол ще продължи да финансира войната в Украйна. Но парите от продажбата на руски петрол вече не идват основно от Запада, а от Азия. Китай и Индия купуват, макар и на силно […]
Броят на свръхбогатите в Испания намалява
Според доклада „Богатство на населението“ на консултантската компания за недвижими имоти Knight Frank през 2022 г. броят на хората с изключително високо богатство (над 30 млн. долара или 27,73 млн. евро) в Испания е намалял с 11,5% в сравнение с предходната година. В същото време в световен мащаб то е намаляло с 3,8% – цифра, […]
Повишаването на лихвените проценти по ипотечните кредити спира покупките на жилища в Испания: „Лихвените проценти са непосилни“
30-годишната Патрисия Хуес от Мадрид е отказала да си купи апартамент след тригодишен опит. „Лихвите са непосилни. Ще остана в дома на родителите си, докато си купя собствено жилище“, казва тя. Въпреки че казва, че има достатъчно спестявания, за да си купи жилище на стойност около 250 000 евро в югоизточната част на столицата, промяната […]
Коментари:
