Темповете на растеж на БВП на Европейския съюз през третото тримесечие е 1,8%. Отличниците са страните от Източна Европа, Испания, Великобритания, Кипър и дори … Гърция.

Европейската икономика стабилно расте с напълно прилични за индустриално развитите държави темпове, нито една от 28-те страни на Европейския съюз не е в рецесия. В края на третото тримесечие на 2016 г. сумарният БВП в Евросъюза се е увеличил в сравнение със същия период на миналата година с 1,8%, а в еврозоната – с 1,6%. Това е по-добре, отколкото в САЩ, където аналогичният показател е достигнал 1,5%.

Първите три месеца след британския референдум

Такива са предварителните данни за периода от юли до септември, които бяха публикувани от европейското статистическо ведомство Евростат. Набива се на очи изводът, че решението на британците да напуснат Евросъюза за момента не се отразява отрицателно на нашата икономика. Референдумът за Брекзит се състоя на 23 юни, в самия край на второто тримесечие, и през следващите три месеца можеше да се отрази на икономическата активност на континента. Но това на пръв поглед не се случи.

Според публикуваните данни, в самата Великобритания на годишна база БВП се увеличи: от 2,1% през второто тримесечие до 2,3% през третото. Това по-скоро се обяснява с факта, че отрицателните ефекти от Брекзит още не са настъпили, тъй като Лондон дори не е подал молба за излизане от ЕС, а девалвацията на паунда, която се случи след гласуването, повиши конкурентоспособността на британските стоки.

Лидери по растеж сред страните от ЕС отново са държавите от Източна Европа. Успехите на този регион и добрите данни от Великобритания се обясняват с факта, че темповете на икономическо развитие в Евросъюза са по-високи, отколкото в еврозоната. Трябва да отбележим, че в отчета на Евростат не са влезли най-новите данни от Ирландия и Люксембург, които се публикуват по-късно, припомня „Дойче веле“. През второто тримесечие икономическият растеж в тези две държави от еврозоната надхвърли 4%.

Проблемните страни от еврозоната излизат или са излезли от кризата

Сред големите държави от еврозоната продължава да води Испания. Нейната икономика е нараснала с 3,2%. През първите две тримесечие този показател достигаше 3,4%. Тук не става дума за забавяне на растежа, а за неговата постепенна нормализация след бурния подем, последвал след излизането от дългата криза.

Сред другите бивши кризисни страни от еврозоната специално трябва да споменем Кипър. Неговата икономика расте със скорост 2,8%. По-малко динамично се развива Португалия, но и тук постъпателните движения се ускориха до 1,6%. И дори Гърция след няколко години на депресия постигна ръст от 1,5% през третото тримесечие. В резултат на това се появи шанс, че гръцката икономика, която се свиваше през първите две тримесечия, в края на 2016 г. все пак ще излезе на мъничък, но психологически много важен плюс.

Стабилизира се положението и в балтийските страни и Финландия. Тези страни с голям дял на селското стопанство в най-голяма степен пострадаха от ембаргото върху храните, които беше наложено от съседна Русия. Там се наблюдаваше рецесия, но сега регионът се адаптира към новите условия. В Литва БВП нарасна на годишна база с 1,6%, във Финландия – с 1,4%, в Естония – с 1,3%, в Латвия – с 0,7%.

Сравнението с предходното тримесечие дама по-ясна картина

Що се отнася до трите най-големи икономики в еврозоната, то темповете на техния растеж са достигнали 1,7% в Германия, 1,1% във Франция и 0,9% в Италия. Но ако се сравнява с третото тримесечие на 2015 г., т.е. на годишна база.

Европейците предпочитат изчисленията за тримесечие, позволяващи оперативно да се фиксират краткосрочните промени в икономическата конюнктура. Анализът на тези цифри показва, че надигащият се Брекзит и останалите неблагоприятни тенденции все пак са оказали своето влияние на деловата активност в Европа.

Най-нагледно това се вижда от показателите на най-голямата икономика в ЕС и еврозоната – немската. През първото тримесечие тя е нараснала с 0,7%, а след това с 0,4%, а през третото само с 0,2%. Забавянето е очевидно и спадът на темповете на растеж наполовина в периода от юли до септември се свързва именно с перспективата от излизането на Великобритания.

След САЩ и Франция тя е третият по важност експортен пазар за германските компании. През третото тримесечие заради слабия паунд германските компании са се сблъскали с намаляло търсене на Острова, а други заради мъглявите перспективи са се въздържали от инвестиции. Всичко това съдейства за забавянето на икономическия растеж на тримесечна база.

При това не само в Германия. Ако погледнем измененията за тримесечие, то темповете на растеж на БВП са намалели от юли до септември в повечето държави от ЕС – започвайки от Румъния, Унгария и Литва, където краткосрочното забавяне е видно с просто око, и завършвайки с Кипър и Латвия, където е минимално, но е факт.

Затова трябва да бъдем готови, че в близките месеци по редица причини, сред които и Брекзит, икономическата динамика в ЕС и еврозоната ще намалее. Това ще бъде видно и на тримесечна, а след това и на годишна база.

Източник: blitz.bg