За помощ

Официален вестник на Европейския съюз

Официален вестник на Европейския съюз

Официален вестник на Европейския съюз е основният източник на съдържание за EUR-Lex.

Той се публикува всеки ден от вторник до събота на всички официални езици (ТУК) на ЕC с безплатен достъп.

EUR-Lex също така ви дава възможност да следите процедурите, водещи до приемането на правни актове, данните на които се актуализира ежедневно. Официален вестник има 2 серии:

Формат L (законодателство)
Формат C (информация и известия)

Електронни копия на всички броеве на Официален вестник ТУК

Печатни издания с правна сила ТУК

Онлай Уроци за използването на EUR-Lex ТУК както и можете да гледате тези уроци направо в YouTube ТУК (Уроците са достъпни само на английски език)

Какво трябва да знаем за националното законодателство в ЕС?

Какво трябва да знаем за националното законодателство в ЕС?

Регламентът е законодателен акт на Европейския съюз, който е незабавно изпълним, като правило, във всичко държави членки

3-98883773

Постоянно пребиваване в държава на Европейския съюз повече от 5 години

едновременно. Регламентите се различават по принцип от директивите, които не се прилагат пряко, а първо трябва да бъдат транспонирани в националните законодателства на страните членки. Регламентите могат да се приемат чрез различни законодателни процедури в зависимост от техния предмет. Всички страни от Европейския съюз имат свое собственa правна система, освен това те са длъжни да прилагат правата на ЕС както и международното право.

За България

Кратък обзор на „Държавен вестник“ в България
„Държавен вестник“ има два раздела (официален и неофициален).

  1. В първия са включени всички документи от официални институции като Министерски съвет, Народно събрание, Конституционен съд и др.: закони, решения, декларации, разпоредби и други.
  2. В неофициалната част са включени решения и нареждания на министерства и общини относно различни техни дейности, както и множество кратки съобщения на дружества относно събития като учредяване или решение за закриване.
    В „Държавен вестник“ се публикуват официалните документи, след като са били гласувани в Народното събрание, и то във вида, в който са приети. За съжаление, това означава, че „Държавен вестник“ се състои основно от версии и корекции на официалните документи, а не от пълните текстове на действащите закони в България. Поради тази причина при търсене в неговата база данни се получава предимно информация за промени в законодателни документи, а не пълен списък на действащите закони.

За Испания

Бюрото на „Boletín Oficial del Estado“ (BOE, Официален държавен бюлетин) е публичен орган, подчинен на „Ministerio de la Presidencia“ (Министерство, отговарящо за организацията и функционирането на общото управление на държавата). То отговаря за редактирането, отпечатването, разпространението и продажбата на държавния вестник.То е компетентният орган в областта на публикуването и разпространението на законите, разпоредбите и другите актове, които трябва да бъдат задължително публикувани.

За България ТУК.
За Испания ТУК.
За всички страни от Европейския съюз ТУК.

3-98883773

Ако ти е харесала статията, стани наш приятел във Фейсбук!

Търсите РАБОТА ?

Written септември 27th, 2016 by
Categories: Европа, За помощ, Полезно
No Comments »
Търсите РАБОТА ?

Европейският Портал за Професионална Мобилност EURES е мрежа за сътрудничество, създадена с цел да подпомага свободното движение на работници на територията на 28 държави на ЕС, плюс Швейцария, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

Той осигурява информация, съвет и услуги за наемане/намиране на работа (среща на търсещите и предлагащите работа) в полза на работниците и работодателите, както и на всеки гражданин, желаещ да се възползва от принципа на свободното движение на лицата.

Ако търсите или предлагате работа това е вашето място, в което можете да си намерите работа или работник.

Европейският Портал за Професионална Мобилност ТУК

Източник: Уебсайт на Европейския съюз ( Европейската мрежа за работа )

Издръжка – за членове на семейството в Европейския съюз

Издръжка – за членове на семейството в Европейския съюз

Правилата за задължението за издръжка се различават в отделните страни. Равнището на издръжка също е различно. Съществуват обаче общи правила на Европейския съюз, ако трябва да предоставяте или получавате издръжка от някого, който живее в друга страна от ЕС.

Кой е компетентният съд?
Можете да подадете заявление за издръжка предимно в съдилищата:

  • в страната, в която живее вашият бивш партньор или членът на вашето семейство;
  • в страната, в която живее лицето, имащо право да поиска издръжка;
  • отговарящи за делата, имащи отношение към вашето гражданско състояние (например при развод) или родителска отговорност – ако въпросът за издръжката е свързан с подобни дела.
    Освен ако спорът засяга задължение за издръжка на дете под 18 години, можете, ако вашият бивш съпруг или роднина е съгласен и при определени условия, да изберете заедно съда, който да разгледа вашия случай.

В случаи с участие на повече от една страна от ЕС правото, важещо за издръжката, не е непременно правото на страната, в която можете да подадете молба.
Научете кои закони се прилагат във вашия случай на издръжка, как може да се разреши конфликт между закони и какви ще са последствията.

Централният орган, отговарящ за издръжките, в страната от ЕС, в която живеете, може да ви помогне да подадете заявление за издръжка в чужбина.

Прилагане на решения за издръжка в чужбина
Ако искате съдебно решение за издръжка, взето в една страна от ЕС, да бъде изпълнено в друга, за това има опростена процедура.

Централният орган(ТУК), отговарящ за издръжките, в страната от Европейския съюз, в която живеете, може също да ви помогне да получите дължима издръжка.

За информация за мерките за прилагане, опростената европейска процедура и отговорните органи във всяка страна вижте: ТУК



Източник: Уебсайт на Европейския съюз

Регистрирано партньорство

Регистрирано партньорство

В няколко страни от Европейския съюз вашето партньорство може да бъде официално признато, без да сключвате брак, под формата на регистрирано партньорство (понякога наричано гражданско партньорство).

Регистрираното партньорство позволява на двама души, които живеят заедно като двойка, да регистрират своята връзка пред съответния публичен орган в своята страна на пребиваване.

ВниманиеРазликите между страните от ЕС в тази област са огромни – не само по отношение на предлаганите възможности, но и по отношение на степента, до която се признават партньорства, сключени в чужбина.
Когато участват две или повече страни от Европейския съюз – например, когато се преместите след регистрацията или се регистрирате в чужбина – трябва да проучите законите на коя страна се прилагат за вашето партньорство – това ще има важни последствия за вашите права и задължения като регистрирани партньори.

Регистрираното партньорство се счита за равностойно или сравнимо с брака в някои (но не всички) страни от ЕС.

Страни от Европейския съюз, в които регистрираното партньорство не е законно уредено:България, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия

Там, където тези партньорства се считат за равностойни, те ви дават едни и същи права за целите на имиграцията – вашият регистриран партньор има право да дойде с вас, ако се установите в някоя от тези страни.

Всички страни, позволяващи бракове между хора от един и същ пол, обикновено признават регистрирани партньорства на хора от един и същ пол, сключени в други страни.

В страните, които не разрешават брак между лица от един и същ пол, но са въвели регистрираното партньорство под една или друга форма, подобен брак обикновено дава същите права като регистрирано партньорство.

Ако вашият партньор е гражданин на Европейския съюз и е икономически зависим от вас, той ще трябва да предяви правото си на пребиваване (въз основа на правото си да последва регистриран партньор) пред властите в страната, в която се премествате.

Ако вашият партньор не е гражданин на ЕС, регистрираното партньорство ще му позволи да получи право да пребивава в ЕС.

Ако искате да отидете в друга страна от Европейския съюз, която не признава регистрираните партньорства, вашето партньорство ще бъде считано за надлежно доказана дългосрочна връзка. Вашата нова страна трябва да облекчи влизането и пребиваването на вашия партньор.

Правото на собственост и правото на издръжка при регистрирано партньорство не се прилага по един и същ начин във всички страни от Европейския съюз – правата ви, произтичащи от регистрирано партньорство в една страна, могат да се различават значително от тези в друга.



Източник: Уебсайт на Европейския съюз

Издаване на български лични документи и временни документи за пътуване

Издаване на български лични документи и временни документи за пътуване

ИЗДАВАНЕ НА ЛИЧНА КАРТА

Заявка

Всеки български гражданин, пребиваващ в чужбина, може да подаде заявление за издаване на лична карта в дипломатическо или консулско представителство на Република България.

Заявителят подава лично заявлението в дипломатическото или консулско представителство.Консулското длъжностно лице заснема с цифрови устройства подписа и лицето на заявителя.

Срокове

Консулското длъжностно лице информира заявителя за издадената лична карта в срок до 5 работни дни след получаване на потвърждението за издаването на документа.

В случай, че има пречка за издаване на лична карта, поради определени несъотвествия на попълнените данни, представителството уведомява заявителя в срок до 7 работни дни за необходимостта от тяхното отстраняване.

В случай, че в срок до един месец от уведомяването му, заявителят не отстрани всички несъответствия, процедурата по искането за издаване на личната карта се прекратява.

Изискване за снимка

В представителствата, в които няма техническа възможност за заснемане с цифрови устройства на подписа и лицето на заявителя, се изисква освен подаване на заявление, лицето да приложи и снимка.

Изпращане на заявленията за лична карта

Приетите по този начин заявления за издаване на лична карта могат да се изпращат от представителствата до МВнР:

  1. по служебен път;

  2. чрез фирма за куриерски услуги,сертифицирана за пренос на ценни пратки, ако заявителят е пожелал използването на услугата „препращане чрез куриерска фирма“ и е заплатил за тази DHL.

Получаване на документа

Личната карта се издава от Министерството на вътрешните работи. Дипломатическото представителство или консулство уведомява гражданина в срок до 7 работни дни. Изпращането може да се осъществи:

  1. по служебен път, чрез Министерството на външните работи;

  2. чрез фирма за куриерски услуги, сертифицирана за пренос на ценни пратки, ако заявителят е пожелал използването на услугата „препращане чрез куриерска фирма“ и е заплатил за тази услуга DHL.

ИЗДАВАНЕ НА ПАСПОРТ

Заявка

Всеки български гражданин, пребиваващ в чужбина, може да подаде заявление за издаване на паспорт в дипломатическо или консулско представителство на Република България.

Заявителят се явява лично, тъй като при приемане на заявлението от консулското длъжностно лице заснема с цифрови устройства подписа, лицето и пръстовите отпечатъци на заявителя.

Заявления за паспорт не се приемат в дипломатическите или консулски представителства на Република България, в които няма техническа възможност за заснемане с цифрови устройства на подписа, лицето и пръстовите отпечатъци на заявителя.

Информиране на заявителя

Дипломатическото или консулското представителство уведомява заявителя относно възможността за издаване на паспорт в срок до 5 работни дни.

При констатирането на определени несъответствия на попълнените данни, дипломатическото представителство уведомява заявителя в срок до 7 работни дни за необходимостта от тяхното отстраняване. В случай, че в срок до един месец от уведомяването му заявителят не отстрани всички несъответствия, процедурата по искането за издаване на паспорт се прекратява. След получаване на потвърждение, дипломатическото представителство уведомява заявителя за издадения му документ в срок до 7 работни дни.

Получаване на документа

Министерство на външните работи може да изпраща издадените паспорти до дипломатическите и консулски представителства на Република България в чужбина:

  1. по служебен път;

  2. чрез фирма за куриерски услуги, сертифицирана за пренос на ценни пратки, ако заявителят е пожелал използването на услугата „препращане чрез куриерска фирма“ и е заплатил за тази услуга DHL.

ИЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕНЕН ПАСПОРТ

Общи условия

Временният паспорт се издава от дипломатическите или консулски представителства на Република България на български граждани, които пребивават в чужбина и не притежават валидни документи за пътуване или за самоличност.

Временният паспорт е със срок на валидност до 12 месеца и е съобразен с необходимото време за завръщане в Република България.

Подаване на заявление

Временен паспорт се издава въз основа на заявление. При приемането на заявлението, консулското длъжностно лице въвежда в автоматизираната информационна система:

личните данни, посочени в заявлението;
информация за приложените документи;
заснетите с цифрови устройства подпис и лице на заявителя.

Срокове

Министерството на вътрешните работи уведомява чрез Министерството на външните работи съответното дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина за своето становище относно издаването на искания временен паспорт в срок до 3 работни дни.

Дипломатически представителства на Република България в Кралство Испания ТУК



Източник: Уебсайт Министерство на външните работи

Сключване на граждански брак пред българско консулско длъжностно лице в чужбина

Сключване на граждански брак пред българско консулско длъжностно лице в чужбина

Брак между български граждани в чужбина може да се сключи пред български дипломатически или консулски представител, ако правото на приемащата държава допуска това.

Брак между български гражданин и чужд гражданин може да се сключи пред български дипломатически или консулски представител, ако правото на приемащата държава и отечественото право на чуждия гражданин допускат това.

Всеки български гражданин, който желае да сключи брак в чужбина, пред български дипломатически/консулски представител, е препоръчително да информира консулското длъжностно лице за наличието и на друго гражданство освен българско гражданство.
Неинформирането на консула за наличието на друго гражданство, освен българско гражданство, от страна на желаещите да сключат брак в чужбина, би могло да доведе до непризнаване на брака, и съответно до създаването на проблеми при неговата регистрация, в чуждата държава, чийто гражданин е също така българския гражданин.

Всеки български гражданин, преди да планира сключването на брак в чужбина пред дипломатически или консулски представител, следва задължително да се обърне към консулското длъжностно лице, което ще го информира относно допустимостта на такъв брак в страната на пребиваване.

Преди осъществянане на процедурата по сключване на брак в българско дипломатическо или консулско представителство, лицата, желаещи да встъпят в брак следва да се снабдят със следните документи, които се представят пред консулското длъжностно лице:

медицинско удостоверение;
удостоверение за раждане;
документ за самоличност – на бъдещите съпрузи и свидетелите;
удостоверение за семейно положение, издадено от общината по постоянен адрес в Република България.
декларации, които лицата попълват преди брачната церемония.

Лицата, желаещи да сключат брак в чужбина пред български дипломатически или консулски представител задължително следва да осъществят контакт с българското представителство, което ще определи дата и час на брачната церемония. Също така лицата задължително следва да се информират от консулското длъжностно лице за евентуални допълнителни документи, които следва да бъдат представени, съгласно българското и чуждо законодателство, както и законодателството на трета страна, при необходимост.



Източник: Уебсайт Министерство на външните работи на Република България

Регистриране на раждане в Република България на деца с родител/и български гражданин/и, родени в чужбина, въз основа на документи, издадени от местни органи

Регистриране на раждане в Република България на деца с родител/и български гражданин/и, родени в чужбина, въз основа на документи, издадени от местни органи

Гражданите на Република България, които се намират в чужбина, са длъжни в шестмесечен срок, след съставянето от местен орган на акт за раждане на детето им, да предоставят или изпратят на българското дипломатическо или консулско представителство в съответната страна, заверен препис или извлечение от документа, заедно с молба, в която е посочен постоянният им адрес в Република България.

Гражданите могат да предоставят и направо в съответната българска община легализирания акт за раждане, със заверен превод на български език, извършен от български дипломатически или консулски представител, или от фирма за преводи, имаща договор с МВнР на България. Заверката на подписа на българския преводач се прави в дирекция „Консулски отношения“ на МВнР на адрес: София, ул. „Алфред Нобел“ № 2.

При регистрация на гражданското събитие „раждане” в Република България, българският орган по гражданско състояние вписва името на новороденото дете по същия начин, без изменение, както е вписано името на детето в чуждестранния документ за раждане. При желание от страна на родителите на новороденото дете, при регистрация на раждането в Република България, детето да бъде вписано с имена, съответстващи на българската именна система, родителите следва да отправят молба към чуждестранния орган, който издава чуждия документ за раждане, за вписване на новороденото дете с имена, съответстващи на българската именна система.

При липса на възможност, съгласно чуждото законодателство,
– за избор на име на новороденото дете, съответстващо на българската именна система; или
– при липса на заявено желание от страна на родителите за вписване на име на детето, съответстващо на българската именна система, дори и при допустимост на чуждото законодателство за вписване в чуждестранния документ за раждане на име съответстващо на българската именна система;

българският орган по гражданско състояние при регистрация на раждането на детето в Република България вписва името на детето по същия начин, както е вписано в чуждестранния документ за раждане, без изменение. Промяна на името на детето след регистрация на раждането в Република България, може да стане само по съдебен ред.

При съставяне на чуждестранен акт за раждане от местните органи по гражданско състояние, с титуляр дете, родено от български граждани/н, родителите/родителя на новороденото дете са длъжни да съобщят на местния орган пълните имена (собствено, бащино и фамилно име) на детето, като изискат от чуждестранния орган да впише имената в акта за раждане, освен в случаите, когато чуждото законодателство, изрично не предвижда възможността за вписване на имената, съгласно посоченото по-горе правило.

Ако документът е издаден в държава, с която Република България няма сключен договор за правна помощ, в който изрично да се предвижда освобождаване от легализация, документът се легализира (снабдява) със заверка „Апостил“, съгласно Хагска конвенция №12 или се снабдява с печат на МВнР на съответната държава, удостоверен впоследствие от българското дипломатическо или консулско представителство в тази страна.

Не е нужно местният акт за раждане да се легализира, ако произхожда от държава, с която България има сключен договор за правна помощ, в който изрично се предвижда освобождаване от легализация.

Родителите подават заявление за издаване на паспорт на детето, след като получат от общината българско удостоверение за раждане, с вписан в него ЕГН.

Подробна информация за държавите, страни по конвенцията, както и за издаващите „апостил“ органи на всяка държава, може да се получи на интернет-адрес: www.hcch.net

Общината, където се регистрира раждането на детето, е общината по постоянния адрес на майката; ако тя не е българска гражданка – в общината по постоянния адрес на бащата.



Източник: Уебсайт Министерство на външните работи на Република България

ЕГН и вписване в регистрите на населението на български граждани, живеещи в чужбина

ЕГН и вписване в регистрите на населението на български граждани, живеещи в чужбина

Всеки български гражданин притежава единен граждански номер (ЕГН) – уникален номер, с който физическите лице са определят еднозначно.

ЕГН придобиват всички новородени деца, включително и тези в чужбина, след тяхното вписване в регистрите на населението в общината по постоянния адрес на техните родители. Общината издава удостоверения за раждане на децата, с вписан ЕГН, въз основа на акт за раждане, съставен от местен орган по гражданско състояние – преведен на български език и заверен в МВнР. Чуждестранният документ се предоставя на службата по гражданско състояние на съответната българска община лично, чрез упълномощено лице или чрез българските дипломатически и консулски представителства на Република България в чужбина.

ЕГН получават и лицата, придобили българско гражданство по произход или по натурализация, след като бъдат регистрирани в общината по постоянния им адрес в България. В общините те предоставят заверено копие на удостоверението за придобито българско гражданство, издавано от дирекция „Българско гражданство“ на Министерството на правосъдието, заедно със заявление за изборна постоянен адрес в Р България.

ЕГН придобиват всички лица, които са възстановили българското си гражданство и които са направили избор на постоянен адрес в Република България. Лицата, които са притежавали ЕГН преди освобождаването си от българско гражданство, възстановяват и своя ЕГН, заедно с възстановяването на своето гражданство.

ЕГН придобиват и лицата, напуснали Република България преди въвеждането на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) през 1977 г. Преди това те задължително преминават процедура за установяване наличието на българско гражданство в дирекция “Българско гражданство” на Министерството на правосъдието, като удостоверението издавано от дирекцията има срок на валидност една година.

Горепосочените групи лица, подлежат на гражданска регистрация в съответните общини по постоянния им адрес в Р България, като там се съставя личен регистрационен картон (ЛРК) и запис в Национална база данни „Население“.



Източник: Уебсайт Министерство на външните работи

При смърт на български гражданин, настъпила в чужбина, къде се регистрира в България

При смърт на български гражданин, настъпила в чужбина, къде се регистрира в България

Смъртен случай с български гражданин, настъпил в чужбина, се регистрира в общината по постоянния адрес на починалото лицето в Република България.

За целта оригиналният смъртен акт или заверен препис на документа, издаден от местен орган по гражданско състояние, се предоставя или изпраща в шестмесечен срок на дипломатическото или консулско представителство на Република България в чужбина, заедно с молба в която е посочен постоянният адрес на починалия гражданин в България.

Близките на починалия могат да предоставят легализирания документ и направо в общината, със заверен превод на български език, извършен от български дипломатически или консулски представител, или от фирма за преводи, имаща договор с МВнР на България. Заверката на подписа на българския преводач се прави от в дирекция „Консулски отношения“ на МВнР на адрес: град София, ул. „Алфред Нобел“ № 2.

Ако документът е издаден от държава, с която Р България няма сключен договор за правна помощ, в който изрично да се предвижда освобождаване от легализация, документът се легализира (снабдява) със заверка „Апостил“, съгласно Хагска конвенция №12 или се снабдява с печат на МВнР на съответната държава, удостоверен впоследствие от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава.

Не е нужно местният акт за смърт да се легализира, ако произхожда от държава, с която Република България има сключен договор за правна помощ, в който изрично се предвижда освобождаване от легализация.

Българските дипломатически и консулски представителства в чужбина не финансират и не извършват дейностите по обслужване и транспортиране на починалия. При смъртен случай близките на починалия български гражданин следва да установят контакт с погребално бюро/агенция в страната на пребиваване, където да се запознаят с обслужването и транспортирането на починалия зад граница.

Подробна информация за държавите, страни по конвенцията, както и за издаващите „апостил“ органи на всяка държава, може да се получи на Интернет-адрес: www.hcch.net



Източник: Уебсайт Министерство на външните работи на Република България

© 2016 | Българи в Испания - Информационен сайт на българите в Испания

Scroll to Top