Българи в Испания | ИСБИ

Информационен сайт на българите в Испания

Българи в Испания, Испания, Мадрид

Чистачка за 10 евро на час в Испания

Тя е една от многото българки, които работят като чистачки в чужбина. Родена е преди 27 години. Имала е щастливо детство и никога не си е и помисляла, че един ден ще замине за чужбина, за да чисти къщи в Испания. Това е Силвия от Пловдив.

Преди малко повече от две години е пристигнала с приятелят си в Мадрид и се сляла с най-голямата българска армия – на чистачките. Получава малко повече от хиляда евро на месец и живее в работнически квартал – прекрасни палми и зеленина пред кооперации, за които живеещите в работническите квартали в България само могат да мечтаят.

Седмичният й график е запълнен до минути – работи от рано сутрин до късно вечер, а през целия ден е ангажирана с почистването на няколко къщи. Чисти, глади, мие чинии…

Работата й не е лека, а моментите, в които няма много работа не са много. Според нея къщите в Мадрид са много по-мръсни от тези в България, а испанките имат страшно много дрехи.

Глади бельо само на един-единствен клиент: „Той е адски богат и държи на тези неща. Там се глади всичко – чорапи, бельо… Само дето още вестника не съм му изгладила, но не ходя сутринта може би и затова не го гладя!”

Испанците предпочитат да наемат нашенки да почистват къщите им. Клиентите на Силвия са от различни класи, но й плащат еднакво – по десет евро на час, докато за същата работа испанките получават много повече.

Тя почти не познава хората, чиито къщи почиства – разполага с ключове от тях и не й се налага да се среща със собствениците им.

Най-богатият й клиент е собственик на много фирми, а за всичко в огромния му апартамент с ленени тапети в центъра на Мадрид се грижи икономка: „Той иска да седне на ленената покривка, да му се сложи ленената салфетка, приборите, да му се сервира първи, второ, трето…”.

Правен режим на домашните помощници (empleados de hogar)

Не може да се оплаче от отношението на испанците към нея и не й правят забележки, че не се справя добре: „До този момент с нищо не са показали, че аз съм чужденка, че съм на по-ниско ниво от тях. Напротив, имам къщи, в които ме оставят както аз реша, така да го правя!”

За двете години, прекарани в чистене на испанските къщи, Силвия не е спестила много, а животът в Испания й харесва повече от алтернативата да се върне в България:

„Живея съвсем нормално. Живея така, както аз искам – да се чувствам добре!” Стандартът в Испания позволява на една чистачка да си позволи един ден от седмицата да отдели само за себе си – да стане малко по-късно, да си почине, да отиде на фризьор…

Родителите на Силвия живеят в Пловдив и не са виждали дъщеря си от деня на заминаването й. Въпреки, че са разделени от години, родителите не й се сърдят, дори биха поощрили и сина си да замине.

„Ако мога и аз ще отида при нея!” – казва майка й, – „Не съм чула някой да е отишъл в чужбина, да си е устроил живота по някакъв начин и да се завърне завинаги тук! Те идват, отиват си на море, виждат се с приятели и роднини и пак си заминават.”

Силвия не е спирала да мисли за България: „Мъчно ми е за всичко! За въздуха ми е мъчно, за улиците ми е мъчно, за хората… За всичко!… Рева за моите близки, за приятелите ми. Не рева за политиците – никой не реве за тях!”

Децата на Силвия ще станат едни прекрасни испанчета: „На този етап в близките стотина години виждам, че и внуците ми може би ще са испанци! И правнуците!… Ако може всичките да избягате от България, махайте се!… Да, навсякъде е кофти – има и хубави, и лоши страни, плюсове и минуси. България е само …!”

Още по темата:

2 Comments

  1. Stiga govorete gluposti ispankite nemogat da stignat i 8 na 4as

    • vera

      Тогава българките колко вземат като испанките не могат да достигнат и 8 на час?

Вашият коментар

Close