Българи в Испания | ИСБИ

Информационен сайт на българите в Испания

Българи в чужбина

Тръгнах си от Англия и цял живот ще съжалявам!

Днес ви предлагаме една история за различната гледна точка. А именно – на жена, дошла в Обединеното кралство и върнала се в България по собствено желание. Вижте нейните впечатления. Публикуваме текста без редакторска намеса.

На 13. 06. Летях за Англия заедно с приятеля си за работа в Ферма(бране на ягоди)…

От начало бях убедена, че ще се справя бях предупредена за това от какво се състои работата но когато пристигнахме реалността бе друга… Настаниха ни е порт-кабина заедно с още 2 двойки с който деляхме една стая и т. н

Баните, тоалетните и кухнята бяха общи на може би 20-30 метра от кабината. Работата беше изморителна и тежка (но пари се вадеха) Бяхме бавни берачи на ягоди и аз и приятеля ми но все пак се справяхме. Обаче дойде един момент в които нямаше достатъчно работа за всичките 300 човека и започнаха един по един да ни махат. Въпрос на време бе да махнат и нас затова решихме да се преместим в Лондон и така след почти 2 месеца работа напуснахме фермата и с всички пари който имахме се отправихме към Лондон.

Отседнахме при наши познати за няколко дни докато намерим квартира подходяща за финансите който имахме, аз щях да чистя къщи и момчето ми да работи строителство но за целта трябваше да премине през CNC тест или нещо подобно, който тест обаче изискваше време и пари. Бяхме се отчаяли много но в този момент ни изкочи предложение за работа на флаиери… Естествено веднага приехме… нямахме избор!

Преместиха ни в друг град и веднага започнахме.. Първите няколко дни бяха що годе добре разнасяхме по 1000 флаиера за неопределено време от деня на различни райони и минавахме по горе-долу 20 мили на ден пеша.. След няколко дни обаче краката ни се превърнаха буквално в гъби, появиха се ужасни болки, отичане и т. н

Беше много страшно вали, гърми ти си навън и разнасяш флаиерите… Изкарах 2 седмици на тази работа и започнах да търся вариянт да се прибера в България.

Приятеля ми искаше да остане но пък не искаше и да си тръгвам сама.. В крайна сметка се прибрахме и съжалявахме като луди, че сме си тръгнали от фермата.

Точно седмица след прибирането ни в България съжалявах адски много, че съм решила да се прибера.. Надявам се всички който четат това да ме разберат правилно! Каквото и да ни се случваше там бяхме много по добре от тук, там може да се трепехме като животни но поне когато влизахме в магазина задоволявахме изцяло нуждите си… не сме се лишавали от нищо и знаехме за какво работим. Затова не се подавайте на носталгия и трудности НЕ СЕ ПРЕДАВАЙТЕ ЛЕСНО КАТО МЕН.. Цял живот ще съжалявам, че поисках да си тръгна А можеше да сме толкова добре там сега.

Източник: novini london

Още по темата:

2 Comments

  1. Harry

    Ако се научиш и да пишеш грамотно ще е постижение!

  2. Жоро

    Като ти е било толкова хубаво да живееш в английските катуни и да се гърбиш от работа за единия хляб- върни се обратно в Англия. Такива като теб където и да отидат ще си останат измекяри.

Вашият коментар

Close
error: Alert: Content is protected !!