Какво се случва, ако искате да се пенсионирате и като гражданин на Европейс­кия съюз изберете да живеете в друга държава?

Да приемем, че сте работили 10 години в България, 10 години в Германия и 15 години в Испания. Навършвате 67 години (колкото предстои да стане пенсионната възраст в рамките на ЕС) и подавате молба за пенсия за старост там. Всяка от трите държави, в които имате трудов стаж, преценява, че вие отговаряте на условията за пенсия, като сумира осигурителния ви стаж във всички страни и взема предвид възрастта ви.

Веднъж определила, че имате право да се пенсионирате, всяка от тези държави изчислява част от пенсията, съответстваща на периодите на работа по нейното законодателство, и ви изплаща тази част, където и да се намирате на територията на 27-те държави-членки на ЕС, или трите страни от Европейското икономическо пространство (ЕИП). Това важи и за Швейцария, след като подписа през пролет­та на 2006 година спогодба за социално осигуряване между нея и България.

Право на пенсия за старост в Испания

След 2007 г., напускайки собствената си държава, човек няма да загуби социалните си права. Дори напротив, ако се е осигурявал в различни държави от ЕС или ЕИП, размерът на пенсията му ще бъде по-висок, отколкото ако е работил само в родината си.

Първият стълб: Като член на ЕС България ще прилага Регламент 1408/71 г. – основния акт, уреждащ принципите и средствата за координация в областта на социалната сигурност. Този регламент гарантира на правоимащите лица (работещи, учещи, безработни, неработещи или пенсионери) правото им на обезщетения при всички социални рискове: болест (общо заболяване и трудови злополуки или професионална болест), майчинство, здравно осигуряване, инвалидност, старост, безработица и смърт.

Конкретно за работещите се отнасят правните разпоредби на тази държава, на чиято територия се извършва трудовата дейност. Така се избягва двойното осигуряване. От това правило обаче има изключения. Според рег­ламента, ако човек е командирован в друга държава членка за срок до 12 месеца, той остава осигурен в изпращащата държава. Ако продължителността на командировката е над една година, започва да се прилага социалното законодателство на приемащата държава.

Държавни пенсии в чужбина

При краткосрочните плащания (например при отпуск по болест) правото на обезщетение възниква след известен период на осигуряване в съответната система, като при изчисляването на осигурителния период се взема предвид и стажът, придобит в друга държава членка (осигурителните периоди се сумират както при пенсиите).

Българските пенсионери, които живеят в друга държава – членка на ЕС, ще могат да получават българската си държавна пенсия там.

Сега българските пенсионери могат да вземат пенсия от чужбина или българска пенсия в чужбина само ако България има сключена двустранна спогодба със съответната държава. След присъединяването на страната ни към евросъюза спогодбите с държавите членки ще прекратят действието си с изключение на отделни разпоредби от някои от тях (например за Германия ще се запази клаузата, че пенсиите се изплащат не директно на пенсионерите, а между осигурителните институти, т.е. българските пенсионери получават германските си пенсии от Националния осигурителен институт).

Съгласно правилата в ЕС може да се изнасят и плащания, които не зависят от осигурителни вноски. Такива са например социалните пенсии и детските добавки. Единствено по отношение на социалната пенсия за старост България е направила уговорка тя да не се изнася извън страната.

Втория стълб: Задължителни фондове като българските не съществуват в старите страни – членки на ЕС, и за тях не могат да се приложат правилата за пропорционалност на пенсионните плащания, които се прилагат при държавното осигуряване. Не се урежда прехвърляне на натрупаните до този момент вноски в друг пенсионен фонд в страна от ЕС извън България. Парите ще се запазват по личните сметки до навършване на пенсионна възраст, след което човек ще може да получава допълнителната си пенсия, в която и страна членка да се намира.

Правата по Третия стълб са доброволното осигуряване, до голяма степен се рег­ламентират от националните законодателства, които се различават по редица признаци. В Европа са познати така наречените професионални пенсионни схеми (occupational pensio- schemes), чиито еквивалент беше въведен в България с последните промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Доброволните пенсионни фондове по професионални схеми, които ще се появят през 2007 г., по същество с нищо не се различават от действащите доброволни фондове, в които някои работодатели и сега осигуряват служителите. Самите професионални схеми ще могат да се прехвърлят при други пенсионни компании. Така се дава възможност чуждестранни пенсионноосигурителни компании да управляват български професионални схеми, както и обратното.

Европейските директиви гарантират, че човек, който вече е придобил право на пенсия по професионална схема, ще може да получава парите си, независимо в коя страна членка на общността пребивава.

Ако български работодател командирова свой служител в държава от ЕС за повече от 12 месеца, той може в продължение на една година да продължи да го осигурява в българската пенсионна схема, която финансира. Оттам нататък е въпрос на договаряне дали ще продължи да внася пари за служителя си в същата или в друга аналогична професионална схема в другата държава.

Не може един човек да се осигурява едновременно в две професионални схеми, освен ако няма двама работодатели. При смяна на работодател човек може свободно да прехвърли личните си вноски. Но работодателските вноски могат да бъдат прехвърляни само при прехвърляне на цялата схема със съгласието на работодателя и работниците.

Този принцип е залегнал в българския КСО и в проекта на директивата за преносимост. Все пак натрупаните пари по личните партиди остават собственост на осигурените и те ще могат да разполагат с тях при навършване на възраст за пенсиониране (60 години за доброволните пенсионни фондове). С други думи, ако през трудовия си живот човек смени осем работодателя, които финансират пенсионни схеми, накрая ще събира пари от осем места.

новини от испания

Правата по личното осигуряване в доброволни пенсионни фондове (без участието на работодател) не са уредени в директивите, обясняват от социалното министерство. Българските данъчни закони позволяват прехвърляне на средства от един доброволен пенсионен фонд в друг, без да се губи данъчната преференция. Но възможността за получаване на пенсионни плащания в други страни членки е въп­рос на договаряне между пенсионноосигурителните дружества и техните клиенти.

Пенсионната система в България се крепи върху три стълба. Първият е фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. Вторият стълб е т.нар. допълнително задължително осигуряване, при което част от осигурителните вноски постъпват и се натрупват в индивидуални пенсионни партиди. В неговите рамки действат частни универсални и професионални пенсионни фондове. В универсалните задължително се осигуряват за втора пенсия близо 2.4 млн. души, родени след 31.12.1959 г. В професионалните фондове се събират пари за онези, които работят при тежки условия на труд. Третият стълб е доб­роволното пенсионно осигуряване в частни пенсионни фондове.

Източник: Кариери

Още по темата: