Какви са ползите от бозата?

Видяна:
3257
Категории: Здраве, Любопитно
Публикувана: неделя, 09.10.2016 | 21:31 от ISBI
Какви са ползите от бозата?

Думата боза има турско-персийски произход, което подсказва, че родината й е Близкият изток. Тази напитка се пие най-много в България и в Турция и по-малко в Югославия, Румъния и Гърция. Разпространена е също в казвказките райони на СССР и в някои арабски страни, пише jenatadnes.com.

Старите траки, древните елини, а по-кьсно и славяните на Балканския полуостров са отглеждали просо. Гъстата каша от смлени с помощта на примитивни каменни мелници просени зърна е била любимо ястие на траките. Разредената с вода каша, оставена да ферментира, е била използвана като освежително питие, наред с медовината.

Сега в България бозата се произвежда от пшеничени зърна, пшеничено, ръжено или просено брашно, което се вари и след това се подлага на ферментация с помощта на специални млечнокисели и спиртни микроорганизми.

Различните видове боза съдържат 6-9 на сто захар, около 8,5 на сто нишесте, около 1 на сто алкохол, малко белтъчини. При ферментацията се образуват въгледвуокис, оцетна и млечна киселина, които й придават разхладителния вкус и специфичния аромат. Според български таб­лици (акад. Т. Ташев), 100 г боза дава 50 до 86 калории.

От друга страна, бозата се обогатява с активно действуващи съставки, които се образуват в процеса на ферментацията, главно витамини, ензими и органични киселини.

Бозата съдържа и минерални вещества — натрий, калий, калций, магнезий, желязо, силиций и някои микроелементи като манган, цинк, ванадий, молибден и др. От витамините най-много е застъпена групата В — В1, В2, В6, В12, РР, пантотенова и фолиева киселина и др. Затова бозата се препоръчва при недостиг на витамини от групата В и по-специално при лактофлавинов дефицит. Тя е полезна при загуба на телесно тегло (в количество 1/2 – 1 л на ден) и за възстановяване на силите след преболедуване от тежки инфекциозни и други заболявания, тъй като някои нейни съставки подобряват баланса на изразходваните вещества.

Бозата е също така добро питие за кърмачки, тъй като усилва отделянето на мляко. Кърмещите майки могат да приемат всекидневно по 1/2 – 1 л боза, пък и повече.

Болестните микроорганизми бързо загиват в условията на млечнокиселата и оцетно-алкохолната ферментация. Ето защо бозата притежава и противомикробно действие, подобно на киселото мляко.
Въгледвуокисът, който се получава в резултат на двойната ферментация в бозата, улеснява храносмилателните процеси. Отделят се повече солна киселина и пепсин в стомаха и се подобрява усвояването на храните. Затова тя може да се използва с успех при някои форми на храносмилателни разстройства (диспепсии).

3-98883773

Какви и къде се продават български храни в Испания


Прясна боза се понася добре от болните с гастрит и язвена болест на стомаха и на дванадесетопръстното черво. Тези болни обаче не бива да пият вкисната боза. Изключение прави една форма на гастрит с намалено отделяне на стомашни сокове, при която умерено киселата боза може да служи като добър дразнител за повишаване на стомашнокиселата секреция. Резлива боза не е подходяща при колит или ентероколит в изострено състояние. Обратно, при еластичен запек тя действува добре. При лениви черва киселата боза усилва перисталтиката и нормализира дейността им.

Болните с диабет трябва и могат да пият боза, но в ограничени количества, приготвена със захарин. Тя се пресмята във всекидневната дажба на въглехидратите. За предпочитане е по-кисела боза, ако я понасят добре.

При затлъстяване, особено при силно изразено, е необходимо да се откажем от боза. Мярка е нужна и при болни с високо кръвно налягане — не повече от половин литър на ден, при условие, че теглото не е наднормено.

За деца и подрастващи бозата е полезно разнообразие във всекидневното им хранене. Но тук трябва да се подчертае, че и другата крайност е неправилна — да се закусва само с чаша боза и кифла, без да се осигури на детето богата на белтъчини закуска.

Науката за храненето препоръчва тази древна и традиционна за нас напитка, която утолява жаджата, подобрява културата на храненето и създава предпоставки за активна работоспособност и добро здраве.

Източник: Блиц

Този пост е публикуван неделя, октомври 9th, 2016 в 21:31 и е от категориите Здраве, Любопитно. Можете да се абонирате за всякакви коментари към този пост чрез RSS 2.0. Можете да оставите отговор, или trackback от вашия собствен сайт.

Оставете коментар

© 2016 | Българи в Испания - Информационен сайт на българите в Испания

Scroll to Top