Българи в Испания | ИСБИ

Информационен сайт на българите в Испания

Анализи и коментари, Българи в чужбина

Емигранти, стига сте ревали!

Напоследък все по-често чета в социалните мрежи сълзливи истории на млади хора, които живеят в чужбина, но са измъчвани от носталгия по Родината. Не че се връщат. Само плачат. Признават си, че там живеят добре, осигурени са, получават добри заплати, децата им ходят на хубави училища, имат си уредени домове. Обаче ги няма доматите от село. И ревем.

Мили емигранти, защо, аджеба, напуснахте родните си места? За пари, за добър живот, за светло бъдеще… И сега, когато имате всичко това, плюс пенсионна осигуровка в Германия, защо се оплаквате? Защото искате всичко това, обаче и бабиното сладко от смокини. Ами върнете се. Заповядайте! Тя държавата чака такива като вас да си оправи икономиката. Донесете си спестяванията, инвестирайте ги, купете си панелка в София, намерете са работа. Хайде де!

Обаче не го правите. Стоите си в уютните домове, контролирате чистачката, пишете с правописни грешки на латиница в социалните мрежи и се оплаквате колко ви е тежко. „Дойдох тук да дам добро образование на детето си“. „В България нямах работа“. „Някой ден ще се върна“. „Тук винаги си оставаш чужд“. „Ям чужд хляб и спя под чужд покрив“. „Искам да си дойда, обаче не мога, тук е семейството ми“. „Върнах се в България, но после пак заминах“.

Разплаках се!

Защо, бе? Защо избра да миеш чинии в Англия пред това да си лекар в България? За повече пари. Затова. Така че не ми обяснявайте, че „не всичко е пари“.

Човекът е висше същество със свободна воля. Може сам да взима решения и да ги отстоява, или да ги променя, ако реши. Но в народопсихологията ни е да се оплакваме. От всичко – от мизерията у нас и от отчуждението в чужбина. От ниските заплати тук и от строгите правила там. От малките пенсии в България и от липсата на слънце в Швеция. От скъпия роден бензин и от дългите разстояния в Америка.

Тези, които са нещастни у дома, или ги мързи, искат да живеят на Запад. Там обаче не можеш да излизаш с приятели всяка вечер, не можеш да сядаш пред телевизора с 5-6 бири след работа, не можеш да ядеш шкембе чорба, не можеш да си хвърляш боклука през балкона, не можеш да се репчиш на полицай, не можеш да ходиш на дискотека преди да си навършил 18, не може да не си платиш данъците, не може да се скатаеш от началника, не може да избягаш от глоба, не можеш да закъсняваш за работа, не може да не си купиш билет в автобуса, не може да откраднеш два банана от магазина, не можеш да се пазариш на пазара, не може да си проснеш прането на двора, не можеш да паркираш на тротоара…

Можеш да работиш, да спазваш правилата и да живееш както всички там – социално осигурен, сигурен, високоскоростен, натоварен, живот в чужбина. Сред хора от друга националност, с други нрави и с друга култура. И трябва да си наясно, че може би никога няма да те приемат напълно.

Значи – подреждаш си приоритетите – какво искам – да съм си у нас и да псувам депутатите за живота си над чаша с ракия, но да имам цяла тайфа приятели, с които да го направя. Да мога да виждам майка си в събота, да чета книги на своя език, да купонясвам на палатка през лятото, да ритам топка пред блока, да ям праскови направо от дървото, да надуя музиката когато ми е кеф…

Или да съм в чужбина и да бачкам, но да имам пари, да осигуря добро образование на детето си и своите спокойни старини, да не броя стотинките до заплата, да е спокойно семейството ми. И да ми домъчнява за вкъщи понякога.

Решете и го направете! Стига сте ревали!

Екатерина Капрова | burgasnews

Още по темата:

9 Comments

  1. Невена

    Катерино моме, що пък като не ти харесват наште сълзливи истории изобщо ги четеш?
    Ние не сме дошли са ти ревем на главата.
    Трябва ли от теб да искаме разрешение  да си поревем? Ти ли ни бършеш сълзите?
    Да,  ревем,щото освен преоритети,дето викаш ти,имаме си и чувства.
    Да, ревем и за доматите от село и за…то май няма за какво друго…
    Ревем си за спомените край морето,за красивата природа,за къщата на баба…ама ти това докато си стоиш на топло  в кабинетчето,вероятно нечие протеже, няма как да ни разбереш.
    Мила ми Катюша ,защо аджеба задаваш тъпи реторични въпроси?
    Разбира се,че сме тръгнали за по-добър живот. Всеки има право да търси своето щастие. И ти кво си настръхнала  срещу нас,все едно сме ти  изяли сладкото от смокинята на баба ти?
    Че даже и имаш наглостта да ни даваш разрешение да си дойдем в Родината. Каниш ни. Заповятате!-викаш,все едно у вас ни каниш. Нагличко,Кате!
    И що ма мацко ти ще кажеш къде да си инвестираме спестяванията и как аджеба да си харчим „германската пенсия“ Че ти от село като отиде в града,аз казвам ли ти да си инвестираш заплатата в село,с цел облагородяване на българското село?
    Хайде де отиди си и ти на там, отвори хоримак,работи! Ама  не го правиш…
    Тез които са нещастни у дома,ще са нещастни навсякъде,мацко,пък именно тез дето ги мързи, те са останали тука. Прост пример. Къщата  на една работна жена се отличава от километри от тази на  една калпазанка
    То си личи по Къщата ви колко сте работни,вие които останахте да я стопанисвате и не ни позволявате  да си „ревем“по Нея.
    Пък като не ти се слушат ревовете ни не ги чети.
    Кате,ние приоритетите сме си ги подредили  и затова сме там далеч.
    Ако вие останалите тук си бяхте малко по – различно подредили приоритетите, нямаше страната ви,/щото нали я имате за само ваша/ нямаше да е на тоз хал.
    Да пълните кръчмите с приятелите си всяка вечер/щото аз в чужбина толкова пЪлни кръчми не съм виждала както тук/,да пресушите безпроблемно двулитрова пластмасова бутилка с бира и звучно да се оригвате,като задължително преди нея сте си взели и солидната доза долнокачестена пърцуца замезена с шкембе чорба, добре подправена с чесън и върл червен пипер,от който подсмърчате  сополи и бършите в ръкав пот и сълзи. Няма що,много трябва да страдаме щото не можем да си хвърляме торбите с боклука през балкона. Ще се разплача! Мъка ми е че аз си разделям боклука и контейнерите пред дома ми ги изхвърлят в точно определен час почти до минута и след това старателно се измиват,а пък на теб и твоите съграждани патриоти ви ухае под прозорците и си съжителствате в синхрон с мухи и хлебарки. Пък честно да ти кажа изобщо не ми липсва перченето пред полицай,щото преди две седмици така му се оперчих на един,че го направих дармадан пред 30-40 души чакащи УслУгата му на него и още няколко подобни идиоти. Колкото и да не ми се искаше да си късам нервите с идиоти по време на ваканцията си,то тук това е невъзможно,щото няма по света по-нагли и невъзпитани полицаи от вашите пЪзители на реда. Точно щото не им се перчите а си подвивате опашчиците ви тъпчат и ви правят на маймуни,сънародници патриоти. Честно и това Хич ме ми липсва.
    Кате,ти май дечица си нямаш,или ако си имаш, то акъл си нямаш да си помислиш,че може  някой български емигрант да  страда по това че детето му не може да отиде на дискотека преди да навърши 18. Благодаря!!! Благодаря,не исках и не стана детето ми натокано копие на някакви два цвята Златки които си имате за ВИП общество и слава Богу, още не е ходило на дискотека въпреки че след три месеца ще навърши 18. Благодаря още веднъж!  Ти май нещо си зле с преоритетите…
    И затова ли трябва да ми е мъчно,че не мога да се скатая от шефа си, да играя „прееби другарче“с колегите си?  Ами не ми е мъчно,щото именно в замяна на това че не правя всичко това,получавам уважение и подобаващо заплащане. А да не кажа,че именно заради това че не съм ги научула тез игри, хората за които  работя, често ме молят да им намеря работници от България. Намирам им,само че не от България,а българи,които отдавна са се изнесли от явно твоята България/ и  не тъжат по кефа да прецакат я началник,я колега.
    За глобите викаш. До сега глоби не съм плащала,но  ако  сгафя ще плащам.Това са правилата. И това не ми пречи,нали по болници,изследвания прегледи…там не плащам. Що ма кака, да не си купувам билетче в автобуса,като срещу една петдесетарка  мога да се движа денонощно в целия градски  транспорт на града в който живея подземен,надземен…
    Как си представяш дали много ми липсва възможността да открадна два банана? За какво? Нали за 1 евро си купувам три килограма а портокалите си ги берем от дървото,както ти прасковите.
    Както и да е . Аз преоритетите съм си подредила. И книги чета не само на езика си. И старините съм си осигурила. Направи го и ти.
    Стига си ни редила!
    Никой няма право да ми забрани да си страдам по Родината,по спомените,по отминалите младежки години тук край морето…
    Не ни чети!
    И не ни реди!

  2. Rumyana Kamenova Nikolova

    Четох поста ,малко пресилено ,че емигранта реве ,не е точно така както е написано
    И ще добавя Катерина Капрова,явно никога не ви се е наложило да емигрирате или нещо подобно…Мисля от свое име и от името на милиони български гастарбайтери ,че никой за нищо не би напуснал хубавата ни България .Да ,хубава казвам ,но ние тук и вие там не можем да променим ръководната и главна група ,която ни контролира.,зависими сме от много фактори и не можем да ги променим .Ние шепа 6-7 милиона сме безсилни да се борим срещу хора алчни за власт ,корупция и сила , ,това не е времето преди 1989 когато имаше хляб за всеки и заплатите и цените бяха фиксирани ,когато децата ни растяха волни ,щастливи и безгрижни .Аз не рева за България ,имам вече късмета да съм финансова стабилна след 20 г емигрантво и мога да летя всяка седмица до България да си виждам семейството .
    Но ,си оставам българка ,мисълта ми беше ,да ви отговоря на поста: хората не реват в буквален смисъл ,ние сме 150% добре в чужбина ,благодарение на тези ,които са там .и на нашите инвестиции ,вие там в България ревете ,трудно ви е ,но нямате смелост като нас да излезете ..така ,че …не мислете ,че ревем за шкембе чорба или банички и тук в чужбина си ги имаме

  3. Ивана Ми

    „Всяка жаба да си знае гола и голът жабите“ Боже опази България и отвори очите на катеринките, да не я превръщат в „тресавище“!

  4. prava ste no az shte vi kaja che na chovek ako mu se raboti i v Balgariya ima rabota stiga naistina da mu se raboti,vyarno e che zaplatote ne mogat da se sravnyavat s £ ili s $ no pak baba znae i 2 i 200 shte se nauchite da pestite

  5. Простотия. Бях 4 месеца във Виена. Бях близо 8 в Сибиу, пак съм тук. И какво? Ям свой хляб, защото аз си го купувам. И мои домати, взех си ги от село преди седмица, като идвах насам. Така че – баста! Който иска да реве, обичам България, но и Виена, и Сибиу (най-вече) обичам. Защото хората тук, в Сибиу са други – добри, приветливи, приятни. Не като основната маса чалгарийски в България. Искам България да е добре, но за да се оправи трябва тази дивотия, в която живеем да спре. Така че може да си почакам малко по-отдалече известно време. И – не ме съдете, за да не бъдете съдени. 😉

  6. 10 стинки

    „Там обаче не можеш да излизаш с приятели всяка вечер, не можеш да сядаш пред телевизора с 5-6 бири след работа“ 😀 – Аве да? Ток ли бие ако го направиш?

    „не можеш да си хвърляш боклука през балкона, не можеш да се репчиш на полицай, не можеш да ходиш на дискотека преди да си навършил 18, не може да не си платиш данъците, не може да се скатаеш от началника, не може да избягаш от глоба, не можеш да закъсняваш за работа, не може да не си купиш билет в автобуса, не може да откраднеш два банана от магазина, не можеш да се пазариш на пазара, не може да си проснеш прането на двора, не можеш да паркираш на тротоара“
    – Ти така ли правиш, мари, Екатерино Карпова? 😀 Това минуси ли са или са плюсове?

  7. Kristina Berenz

    Ми не, аз мога и тук да си излизам с приятели на по бира всеки ден – в България не можех, мога да си ходя на палатки, хотели или фестивали колкото си искам – в България това също беше трудно и не, нито се оплаквам, нито ми липсват доматите и определено никъде не искам да се връщам. А тия пропагандни статийки, по скоро ги бутайте на „патриотите“, че да има какво да обсъждат като си пият ракията в панелката.

  8. Тъпотия. Не съм чул лекар да мие чинии в чужбина.

  9. Evgeni

    Statiata e strahotna,blagodarim ot ime to na vsi4ki ganuvci v 4ujbina

Вашият коментар

Close