Българи в Испания | ИСБИ

Информационен сайт на българите в Испания

Анализи и коментари, Българи в чужбина, От мрежата

Емигранти, стига сте ревали!

Напоследък все по-често чета в социалните мрежи сълзливи истории на млади хора, които живеят в чужбина, но са измъчвани от носталгия по Родината. Не че се връщат. Само плачат. Признават си, че там живеят добре, осигурени са, получават добри заплати, децата им ходят на хубави училища, имат си уредени домове. Обаче ги няма доматите от село. И ревем.

Мили емигранти, защо, аджеба, напуснахте родните си места? За пари, за добър живот, за светло бъдеще… И сега, когато имате всичко това, плюс пенсионна осигуровка в Германия, защо се оплаквате? Защото искате всичко това, обаче и бабиното сладко от смокини. Ами върнете се. Заповядайте! Тя държавата чака такива като вас да си оправи икономиката. Донесете си спестяванията, инвестирайте ги, купете си панелка в София, намерете са работа. Хайде де!

Обаче не го правите. Стоите си в уютните домове, контролирате чистачката, пишете с правописни грешки на латиница в социалните мрежи и се оплаквате колко ви е тежко. „Дойдох тук да дам добро образование на детето си“. „В България нямах работа“. „Някой ден ще се върна“. „Тук винаги си оставаш чужд“. „Ям чужд хляб и спя под чужд покрив“. „Искам да си дойда, обаче не мога, тук е семейството ми“. „Върнах се в България, но после пак заминах“.

Разплаках се!

Защо, бе? Защо избра да миеш чинии в Англия пред това да си лекар в България? За повече пари. Затова. Така че не ми обяснявайте, че „не всичко е пари“.

Човекът е висше същество със свободна воля. Може сам да взима решения и да ги отстоява, или да ги променя, ако реши. Но в народопсихологията ни е да се оплакваме. От всичко – от мизерията у нас и от отчуждението в чужбина. От ниските заплати тук и от строгите правила там. От малките пенсии в България и от липсата на слънце в Швеция. От скъпия роден бензин и от дългите разстояния в Америка.

Тези, които са нещастни у дома, или ги мързи, искат да живеят на Запад. Там обаче не можеш да излизаш с приятели всяка вечер, не можеш да сядаш пред телевизора с 5-6 бири след работа, не можеш да ядеш шкембе чорба, не можеш да си хвърляш боклука през балкона, не можеш да се репчиш на полицай, не можеш да ходиш на дискотека преди да си навършил 18, не може да не си платиш данъците, не може да се скатаеш от началника, не може да избягаш от глоба, не можеш да закъсняваш за работа, не може да не си купиш билет в автобуса, не може да откраднеш два банана от магазина, не можеш да се пазариш на пазара, не може да си проснеш прането на двора, не можеш да паркираш на тротоара…

Можеш да работиш, да спазваш правилата и да живееш както всички там – социално осигурен, сигурен, високоскоростен, натоварен, живот в чужбина. Сред хора от друга националност, с други нрави и с друга култура. И трябва да си наясно, че може би никога няма да те приемат напълно.

Значи – подреждаш си приоритетите – какво искам – да съм си у нас и да псувам депутатите за живота си над чаша с ракия, но да имам цяла тайфа приятели, с които да го направя. Да мога да виждам майка си в събота, да чета книги на своя език, да купонясвам на палатка през лятото, да ритам топка пред блока, да ям праскови направо от дървото, да надуя музиката когато ми е кеф…

Или да съм в чужбина и да бачкам, но да имам пари, да осигуря добро образование на детето си и своите спокойни старини, да не броя стотинките до заплата, да е спокойно семейството ми. И да ми домъчнява за вкъщи понякога.

Решете и го направете! Стига сте ревали!

Екатерина Капрова

Източник: burgasnews

Още по темата:

Сподели:

6 Comments

  1. Авиокомпания Балкан

    Много точно написано! Нооо, излишно! Ще предизвика- оооще реване(видно е от един коментар)! Всеки… вече е свободен.. Да прави каквото е най, най добро за него! Все едно идваш от селото-в София, та! От БГ, то:–в Европа, та(и… т. н)…. Свободни сте! !!

  2. Диди

    Глупава работа. Никой покрай мен не мрънка за родината . По-добре никога не сме били. Целият род сме тук. Такива неща пишат само хора които не са живели в чужбина.

  3. Flo

    Kamyka si teji na miastoto, izbora si e lichen kolko shte tejish I kyde

  4. Мирослав

    Със всичко написано мога да се съглася , но уважаемата гопожица не може да ме нарича нещастница и мързелива Ще се върна в България и ще я поканя да поживее с мен само един месец в провинцията с 400 лева заплата. Странно как ли ще изглежда следващата и писаница?

    • Авиокомпания Балкан

      Статията е ,,констатация,, -тя не е послание! Спокойно, не е до Вас! Тя е.. .поезия…

  5. Жоро

    Който врънка и се оплаква в България, ще врънка и ще се оплаква и в чужбина. А който се вземе в ръце и работи както трябва- и в България ще е добре. Живял съм и съм работил в Испания, Италия, Чехия, видял съм какви ли не нашенски екземпляри, Човек може да излезне от село, но селото не може да излезне от човека.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Close