В момента у нас хората са доста полярно настроени, като ги попиташ искат или не да заменим лева с евро, половината скачат срещу и вещаят инфлация и по-голямо обедняване на българина.

Кога може да стане това? Какви са механизмите и защо водещи икономики от Централна Европа не поставят въпроса за приемането на общата валута? За всичко това вестник „Труд“ потърси мнението на Георги Ангелов, старши икономист от институт „Отворено общество“.

– Г-н Ангелов, темата около въвеждането на еврото в България отново набира скорост. Премиерът беше категоричен тези дни, че това трябва да стане възможно най-бързо.

При посещенията си във Франция и Германия Бойко Борисов получи уверенията на Макрон и Меркел, че ще ни подкрепят.

Защо се бърза толкова?

– Мисля, че и поддръжниците, и противниците на българското влизане в еврозоната се размечтаха прекалено много – за бързо влизане в еврозоната не може и дума да става. И не само за България: еврозоната няма да се разширява още години наред. Първо, чисто технически влизането в еврозоната изисква поне няколко години (в някои случаи десетилетие) престой в механизма ERMII (т.нар. чакалня на еврозоната), а в момента в този механизъм няма нито една страна кандидат. Второ, и по-важно, еврозоната в момента е фокусирана върху собствените си реформи и разширяването не е приоритет.

Отделно, след грешката с допускането на Гърция, се затягат и изискванията, за да няма повече такива проблеми. Неслучайно дори еврооптимистите от Брюксел залагат 2025 година като реалистичен срок за приемане на новите страни.

Тоест, трябва да се настроим, че ще отнеме по-дълго време – особено за по-бедни страни като България, Румъния и Хърватия.

Значи ще трябва да почакаме още… Съвсем друг е въпросът за чакалнята на еврозоната, а и за Шенген. Знаем, че отдавна сме изпълнили всички критерии за Шенген, но не бяхме допуснати заради вето от 1-2 страни, които имаха вътрешни политически проблеми с евроскептични партии.

Този проблем обаче, е на път да изчезне – след победата на проевропейски партии в Холандия и особено победата на Макрон във Франция. Наскоро Холандия дори ратифицира споразумението за асоцииране с Украйна, което бавеше дълго време. Ако са готови да пуснат договора с Украйна, значи и ние имаме шанс – дали за Шенген или за чакалнята, или и за двете (защото и двете процедури изискват единодушно решение).

В момента се отваря възможност, от която трябва да се възползваме, иначе може да се наложи да чакаме още дълго време.

Влизането в чакалнята на еврозоната не ни задължава с нищо – можем да стоим там много дълго време (както прави Дания, която не е влязла в еврозоната). Обаче, самото влизане е полезно, тъй като играе ролята на знак за качество и ще направи България по-разпознаваема сред инвеститорите и ще подобри международния имидж. Както влизането в ЕС създаде оптимизъм и привлече много инвестиции в страната, така и влизането в чакалнята на еврозоната ще има позитивно влияние.

Но нека не си правим илюзии – да се получи единодушие на 19 страни членки плюс Европейската централна банка е трудно и ще трябва да се положат сериозни усилия.

– Какви са опасностите за страната и за хората, ако влезем в еврозоната?

– Еврозоната е опасна най-вече за неподготвените страни – виждаме как погрешното допускане на Гърция и Италия по политически причини изигра лоша шега и двете страни не успяват да се възползват от членството. Страни с големи дефицити в еврозоната преживяват един изкуствен подем „на заем“, който обаче води в крайна сметка до повишение на цените, влошена конкурентност и спадащо производство.

А и заемите водят до проблеми, както се вижда ясно в Гърция. Подготвените страни обаче, се справят отлично – страни като Словакия, Ирландия, балтийските страни не съжаляват дори за миг за членството си, а черпят с пълни шепи от него. Има и чисто технически подобрения в подготовката за обмяната на парите, поради което при последните разширявания не се забелязва инфлационен натиск след приемане на еврото, инфлацията в годината на членството е близка до нулата – дори в Литва имаше дефлация.

Едно притеснение при евентуално бързо влизане в еврозоната е, че ще се наложи да даваме пари за спасяването на проблемни страни като Гърция – което не е много популярно в бедна страна като България. Но, както споменах, бързо разширяване няма да има. Когато ние евентуално влезем в еврозоната след 8-10 години, проблемът с Гърция вече ще е разрешен по един или друг начин. Т.е. нашата цел е да влезем в една реформирана и силна еврозона, а не да влизаме сега когато реформите още не са започнали.

За нас позитивното е, че неподготвени страни вече няма да бъдат допускани в еврозоната. Точно поради тази причина и членството няма да стане особено скоро. Ще трябва да си направим реформите, да станем доста по-конкурентна и доста по-богата страна преди да влезем в еврозоната. Което е хубаво и само по себе си, дори и да не влезем в еврозоната – няма нищо лошо в това да сме по-конкурентни и по-богати.

– А какви биха могли да са ползите?

– Да си представим, че еврозоната направи общ фонд за гарантиране на влоговете, общ фонд за преструктуриране на банки, общ бюджет и финансов министър и дори общ парламент. За малките страни като България това ще бъде голямо облекчение, защото това ще даде допълнителна стабилност на нашата финансова система – стабилност, гарантирана от една 10-трилионна икономика. Отделно, разбира се, членството в еврозоната осигурява достъп до ликвидна подкрепа от Европейската централна банка в случай на нужда. Тоест, намаляват се рисковете като цяло. Но това е при условие, че заложените реформи в еврозоната се случат. С избора на Макрон се отваря голям шанс за реформи както във Франция, така и в еврозоната като цяло. Ако тези реформи се реализират, еврозоната може да бъде далеч по-успешен и проспериращ проект – и в такъв проспериращ проект ние ще искаме да участваме. Загатване за подобно развитие вече има през последното тримесечие – еврозоната отчита по-висок икономически растеж от САЩ и Великобритания. С реформи това може да продължи и занапред. Има и други аргументи.

Ако еврозоната създаде собствен бюджет и парламент, парите ще бъдат там и важните решения ще се вземат там – това ще бъде реално разделение на Европа на две скорости. Който е извън еврозоната, ще остане периферия. В такава ситуация ако искаме да сме на първа скорост, трябва да сме вътре. Има и политически аргументи – с оглед на промените в Турция и нестабилността в страни като Сирия, ние нямаме интерес да останем някаква буферна зона, оставена на произвола на съдбата.

Интеграцията, и в Шенген, и в еврозоната, ще премахне този риск.

– Защо според вас страни като Полша, Чехия и Унгария не са се затичали към еврото?

– Те искаха преди няколко години, когато ги беше засегнала кризата, но след това кризата на еврото и гръцката криза поохладиха желанието за влизане. В момента Полша и Унгария имат други спорове с ЕС и еврозоната въобще не изглежда възможна за тях.

В Чехия предстоят избори и една от заявките е след изборите да се мисли за дата за членство. Но трябва да имаме предвид, че Чехия е най-богатата и най-успешната нова страна членка. Чехия е като Швеция – ако поиска, веднага ще я приемат, но тя е толкова успешна, че може да се справя успешно и отвън за момента. Чехия е и в сърцето на Европа чисто географски – което не може да се каже за нас с Румъния или балтийските страни.

Ние трябва да се борим за това, което други страни са получили по географски причини. – Смятате ли, че трябва да има референдум по въпроса? – Рано е. Този въпрос ще възникне след десетилетие когато евентуално ще имаме възможност да влезем в еврозоната – и когато евентуално еврозоната ще е реформирана. – Неотдавна учени от БАН излязоха с проучване за резултатите от 10-годишното ни членство в Европейския съюз. Според тяхното становище минусите май са повече от плюсовете.

Какво е вашето мнение?

– В доклада на БАН все пак категорично се подчертава, че България вътре в ЕС е по-добре, отколкото да сме навън. Трябва да сме наясно – ние не сме голяма световна икономика като Великобритания.

Ако ние сме извън ЕС, ще се върнем в 90-те години, когато ни заобикаляха и инвеститори, и туристи, а самите ние бяхме поставени в черните списъци и трудно ни даваха визи да пътуваме дори до съседни страни като Гърция. Спечелили сме много от членството в ЕС – но е вярно, че можем да спечелим и далеч повече.

Новите страни членки, които влязоха по-рано от нас, са постигнали повече и трябва да се стремим да ги настигнем. – Може би най-големият проблем днес пред страната са ниските доходи.

Ако бяхте в изпълнителната власт, какво бихте направили, за да се повишат?

Ниските доходи се обясняват с ниската производителност на труда в сравнение с другите страни в ЕС.

Може ли да се говори не толкова за ниска производителност на труда, а по-скоро за по-високи норми на печалба от страна на работодателите?

– Инвестициите са начинът за повишаване както на производителността, така и на доходите – сега след успешното приключване на прегледа на активите банките са готови да финансират много повече инвестиции.

Правителството трябва да създаде условията за това и най-важното, не бива да бави ненужно инвестиционни и бизнес проекти. Това би трябвало да е основен приоритет на всеки в изпълнителната власт.

Нека не забравяме, че излизаме от една дълга и тежка стагнация – задълбочена от кризата на Гърция, която е наш важен търговски партньор. Първоначално пазарът на труда се насочи към наемане на безработни, но постепенно вече този ресурс се изчерпва.

Сега вече навлизаме в следващата фаза – разширяващите се отрасли и фирми ще трябва да предлагат по-високи заплати, за да привличат служители от други сектори и дори от чужбина.

Така че заплатите неизбежно ще растат, но могат да растат далеч по-бързо при наличие на повече инвеститори, които се конкурират за наемане на работници и служители.

– В скорошно изследване беше посочено, че всеки втори българин се чувства щастлив. Парите щастие ли са?

– Не. Парите са само средство – за подобряване на образованието, здравеопазването, пътищата, жилищата, средата и стандарта на живот.

Без пари не се живее добре и затова е добре да има повече икономически растеж и повече разполагаеми доходи. Но не бива всичко да се свежда до пари.

– Каква е икономическата и финансова култура на българина.

Какво ни куца най-много?

– Мисля, че ни липсва все още дългосрочния поглед – да мислим за застраховки, спестявания, пенсии, инвестиции, т.е. да се осигуряваме за бъдещето. Защото бъдещето винаги е несигурно, но е по-лесно да минеш през трудните времена ако си се подготвил навреме.

Георги Ангелов е старши икономист в Институт “Отворено общество”. Член е на Американската икономическа асоциация. От 2009 до 2014 г. е заместник-председател на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация. Основател е на Блога за икономика. Основните му интереси са свързани с фискална политика, реформи и икономическо развитие.

Още по темата: