След разпада на Стара Велика България на Кубрат, неговият втори син Котраг поема на север начело на прабългарското племе котраги. Установява се по поречието на Средна Волга и към 660 г. основава Волжка България. Следи от нейната история днес грижливо се пазят и изучават в Българския историко-архитектурен музей-резерват в Татарстан.

Смята се, че Котраг (или Кодраг) е легендарна фигура. За него се споменава косвено във византийските хроники, но засега достоверни писмени източници за съществуването му не са открити, разказва заместник-директорът по науката на музея Андрей Фасхутдинов. Мястото, което избират българите, е много комуникативно, благодарение на големите реки и търговските пътища, преминаващи оттук.



Появяват се големи икономически, културни и политически центрове и се формира своеобразна врата между Изтока и Запада. За разлика от Дунавска България, която през 864 г. приема християнството, във Волжка България през 922 г. при хан Алмуш за официална религия е обявен ислямът.

Част от населението обаче продължава да изповядва древните езически религии, а има и християни. За приемането на исляма голяма роля изиграват активните икономически и културни връзки с вече мюсюлманизираната Средна Азия. Предполага се, че първите българи, приели исляма, са търговци и пътешественици.

После постепенно ислямът се разпространява сред различните племена. Това оказва влияние и върху писмеността, използвана от волжките българи, разказва Андрей Фасхутдинов:
Цялата статия…

Още по темата:

Сподели: