Това, че Джо Байдън ще стане президент на САЩ е много тревожна новина за международната политика, пише Поглед. Доналд Тръмп вече стана добре познат и разбран от всички.
Най-мирният президент в историята на САЩ след Студената война – по време на престоя си в Белия дом той, първият от 40 години, не е отприщвал нито една война. При цялата си ексцентричност той се оказа доста предвидим и склонен към сделки. Все още не е напълно ясно какво може да се очаква от такава фигура като Байдън. И особено не е ясно какво могат да направят силите зад гърба му във външната политика. Сега, както може да се прецени, те са олицетворени и представени от вицепрезидента Камала Харис. Освен това, ако новият държавен глава стане недееспособен, тя ще изпълнява задълженията му до следващите избори през 2024 година.
Би било странно да очакваме, че администрацията на Демократическата партия ще бъде фокусирана върху вътрешните проблеми на САЩ и следователно да няма време за външнополитически активизъм. Напротив, неразрешимостта на системните проблеми на обществото и политическия ред може да подтикне демократите да предприемат външнополитически авантюри. В крайна сметка причината за упадъка на глобалното господство на САЩ не е само нарастващата мощ на Китай или любовта на Русия към свободата. Основни проблеми са вътре и решенията за тях не съществуват, без да е необходимо да се унищожи целият социално-икономически ред.
Разрушаването на паметници на Конфедерацията и насърчаването на бунтовете на расовите малцинства през 2020 г. беше начин да се изобрази движение, без да се налага да се разглеждат най-сложните проблеми. Фактическата липса на равенство за чернокожите, социалното разслоение и смъртта на средната класа – в държава, голяма като САЩ, тези предизвикателства не могат да бъдат посрещнати с козметични реформи. Това не се случва дори в сравнително малка Франция, където президентът вече се доближава до подобни проблеми, но завършва с външнополитическо шоу.
Но в случай, че държавата не може да реши вътрешните си проблеми без риск от колапс в бездната на гражданската война, тя трябва да компенсира техните последствия чрез още по-паразитно съществуване сред себеподобните си. Това означава, че феноменът „американско лидерство“ (синоним на точно това паразитиране) ще получи нов живот. Той неизбежно ще бъде коригиран от по-голямата степен на егоизъм, която Тръмп вече провъзгласи. САЩ можеха да си позволят да играят ролята на „добродетелен хегемон“ в богатите времена след Студената война, когато всичко буквално попадаше в собствените им ръце. Сега проблемът с добродетелта е, че няма пари за нея, без да се ограничат доходите на най-богатите. Но ако се следва този път – защо тогава изобщо хората да се нуждаят от такава феноменална държава като Америка?
Но ние не се интересуваме много от вътрешнополитическите събития в САЩ като такива, ние се интересуваме от техните последици за международния ред. Новото издание на борбата за глобално лидерство ще бъде по-агресивно. Вместо да разпространяват глобални блага и да получават своя дял от тях, САЩ ще се опитат да присвоят тези предимства. Европа и Китай като цяло са доволни от това. Русия и средните по мащаб държави са много по-малко доволни.
Разбира се, не бива да се надценяват мащабите на това колко абстрактен е новият президент на САЩ от реалността, която го заобикаля. През първите една и половина до две години той ще може да сдържа силите, които го доведоха в Белия дом. Самият Джо Байдън е уникален представител на поколение, което не е имало шанс да заеме най-високите позиции. Той е роден през 1942 г. – политическата му кариера се провежда първо в света на ветераните от Втората световна война, а след това се оказва в сянката на голямото следвоенно поколение. Но през дългия си живот натрупва достатъчно мъдрост и тя ще възпира и дразни радикалите. Русия ще се възползва от това под формата на удължаване на Договора за стратегически настъпателни оръжия.
Но това, за съжаление, няма да продължи дълго. Би било твърде наивно да очакваме, че ще се случи чудо и Байдън ще може да стабилизира политическата система, да умиротвори радикалите и да постигне определена хармония, на основата на която следващият държавен глава ще изгради по-стабилна и адекватна конструкция за света. В рамките на две или три години други международни играчи ще се изправят пред ситуация, в която собственикът на Белия дом да не контролира напълно ситуацията.
Но сега основният конкурент на САЩ – Китай – изглежда доста доволен. Пекин не скри, че Байдън е техният избор и предпочитание. Икономическите играчи, които подкрепят демократите, са по-заинтересовани да поддържат връзки с Китай и включването му в глобалната икономика. Предизвикателството от Поднебесната империя е стратегическо. Следователно той не заплашва тези, чиято основна задача е да запазят властта в САЩ през следващите години. Тръмп не се интересуваше от властта като такава. Това е игра за него и пространство за самореализация. Сега острите и обидни действия на САЩ срещу Китай ще приключат. Си Цзинпин ще получи това, от което се нуждае – пауза. Той ще я използва още по-енергично, за да изгради пространство за сътрудничество около Китай, в което ще живеят до 70 процента от световното население. Когато това се случи, борбата за лидерство със Съединените щати вече няма да е необходима – самото това ръководство ще бъде в ръцете на Поднебесната империя.
Освен това Китай няма други конкуренти за това лидерство. Русия по своята същност не може да се стреми да извлече паразитна рента от глобалната среда. Тя е твърде богата и самодостатъчна. Това позволява на Москва, много по-често от другите, да се ръководи във външната политика не от търсенето на печалба, а от абстрактни съображения за справедливост. Дори изоставяйки месианските идеи, Русия поддържа външна политика на идеали. По-малко предсказуема, отколкото при Тръмп, и по-отговорна, отколкото при Обама, американската политика, изпълнявана от обкръжението на Байдън, ще попречи на руските усилия за създаване на баланс на силите и хармонията на интересите в Евразия. Русия ще рискува да прибегне до изцяло отбранителна политика.
Отношението на Европейския съюз към напускането на Тръмп е много положително. Глобалните интереси на европейците са много малки и те не разполагат с ресурси, за да се изравнят със САЩ. Европа, както и през 2008 г., се нуждае от въздух. Но това е много лош знак, когато се налага пауза в отношенията със Съединените щати, за да не се върви напред, като Китай, а да се проведе поредният вътрешен дебат за бъдещето на европейската интеграция. Увеличението на директния американски натиск върху Русия ще позволи на европейските страни да отстъпят тук в сянка. Последният конфликт с Москва заради предполагаемото отравяне на руски опозиционер Алексей Навални беше болезнен избор за водещите европейски столици. Ако самият Вашингтон свърши такава мръсна работа за тях, тогава Париж и Берлин ще могат да дишат свободно и да продължат да изпълняват своите геополитически и енергийни проекти с Русия.
За Индия и в същото време за повечето малки и средни страни по света смяната на американския президент е важна само във връзка с отношенията между Вашингтон и Пекин. Делхи и останалите вече се чувстват твърдо в рамките на стратегията за капитализиране на основния конфликт на XXI век. Ако натискът на САЩ върху китайците стане малко по-спокоен, ще бъде още по-лесно да се изградят такива комбинации.
Във всеки случай международната политика ще остане в рамките на „атомния ред“, възникнал след Втората световна война. И можем само да спекулираме относно рисковете, които демократичната администрация носи в този ред. Основната е лесно предвидимата по-малка отговорност за външнополитическото поведение не на самия Байдън, а на многобройното му обкръжение. Ядрените оръжия се превръщат в единствената гаранция за световен мир.
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
снежанка георгиева
Байдън няма да управлява,ще изпълнява каквото му наредят.на неговата възраст, лични проблеми и поведение според личните му интереси ,сложността на съвременния свят,екология,икономика,хегемония на Китай и нестабилна Европа,нищо добро не очаквам,за капак и компанията на Сорос…