Влиятелният и определян от някои като най-ярка звезда в съвременната астрофизика британски учен Стивън Хокинг почина на 76 години, съобщи семейството му, цитирано от британски и световни медии.
„Ние сме дълбоко опечалени от смъртта на нашия любим баща. Той беше велик учен и изключителен човек, чиято работа ще живее още много години“, пишат децата му Люси, Робърт и Тим в текста, публикуван от британската агенция „Прес асосиейшън“. „Някога казваше: „Това нямаше да е кой знае каква Вселена, ако в нея не живееха хората, които обичаш.“
Хокинг е сред учените, повлияли най-много на съвременното разбиране за Вселената с работата си върху черните дупки и с научнопопулярни произведения като „Кратка история на времето“. Приживе роденият през 1942 г. британец се смяташе за един от най-големите умове в света, а според някои – за наи-известния учен в съвременния свят.
Както за близките му, така и за друи други учени той беше символ на неограничените възможности на човешкия ум, отбелязва „Гардиън“. Причината е в здравословното му състояние. На 22 г. получава диагнозата амиотрофична латерална склероза, с която се смята, че ще живее едва няколко години. Заболяването му обаче се развива необичайно бавно, той продължава работата си повече от половин век, макар и прикован в количка и с „електронен“ глас (следствие от друг здравословен проблем), който се превърна в един от символите на съвременната наука.
В интервюта и публикации той е заявявал, че уврежденията му не са били значим проблем в работата му в теоретичната физика, а дори в известен смисъл са му „помогнали“.
През 1959 г., на 17 г., Хокинг получава място в Оксфорд. Близо 11 г. по-късно идва и големият пробив в изследването на черните дупки в изследванията му заедно с Роджър Пенроуз, когато двамата прилагат математиката на черните дупки към цялата Вселена. Те създават и теоремата на Хокинг-Пенроуз за ранното развитие на Вселената след Големия взрив и експоненциалното ѝ разширяване след състояние на много по-висока температура и плътност.
Четири години по-късно предложението му, че черните дупки излъчват топлина, преди да изчезнат, доведе до множество дебати в съвременната наука за Космоса. С годините той разработи и други теории за тях, включително в последните години – че те може да водят към други вселени.
Истинската слава обаче идва с научнопопулярната „Кратка история на времето“, публикувана през 1988 г. и останала бестселър в класацията на „Сънди таймс“ в продължение на 237 седмици – почти пет години – с над 10 милиона копия и преводи на десетки езици. Книгата описва на разбираем език структурата, произхода и развитието на Вселената, разглежда явления като Големия взрив и основите на квантовата механика.
През 1965 г. се жени за младежката си любов Джейн Уайлд, въпреки че диагнозата вече му е поставена. Бракът им продължава 26 г. и приключва с неразбирателства. През 1995 г. сключва втория си брак – с Илейн Мейсън, сестрата, която тогава се грижи за него – и двамата остават заедно в продължение на 11 г./Дневник
