Право

Испанско гражданство – Отказване от българско гражданство

Испанско гражданство – Отказване от българско гражданство

„Български гражданин, който постоянно живее в чужбина, може да поиска освобождаване от българско гражданство, ако е придобил чуждо гражданство или ако има данни за открита процедура за придобиване на чуждо гражданство.”

Испания не позволява български граждани да имат двойно гражданство, веднъж придобили испанска националност. Въпреки това, много от сънародниците не са се отказали от българско гражданство. Причината за това е, че испанските органи не изискват документ, който потвърждава отказа от българското гражданство, пише Worldbg.

Процедурата за освобождаване от българско гражданство е описана в Закона за българското гражданство (ЗБГ), приет на 19 февруари 1999 година.

Според този закон освобождаването от българско гражданство е доброволен акт на гражданина. В чл. 20 на същия закон се казва: „български гражданин, който постоянно живее в чужбина, може да поиска освобождаване от българско гражданство, ако е придобил чуждо гражданство или ако има данни за открита процедура за придобиване на чуждо гражданство“. Така този член конкретизира, че само при придобиване на чуждо гражданство или започнала процедура по придобиването му може да се направят необходимите постъпки за освобождаване от българско гражданство.

Според закона освобождаването на родителите от българско гражданство не освобождава автоматически и ненавършилите 14-годишна възраст техни деца, ако не е направено изрично искане и за тях. Ако при децата на възраст от 14- до 18-години се изисква задължително и тяхното съгласие. Децата не могат да бъдат освободени от българско гражданство, ако молбата е подадена само от единият от родителите без съгласието на другия родител. Единственият случай, в който може да се мине без съгласието на другия родител е, ако един от родителите е лишен от родителски права с влязло в сила съдебно решение.

Молбата за освобождаване от българско гражданство се подава лично в Министерството на правосъдието или в консулското представителство на Република България в съответната държава. При подаването на документите се провежда интервю с лицето, което иска да бъде освободено от българско гражданство. Интервюто с лица под 18 години се провежда в присъствието на родителите или настойниците.

СПИСЪК НА НЕОБХОДИМИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО

  1. Молба от лицето по образец – Приложение № 3 към Наредба № 1 от 19 февруари 1999 г. за прилагане на Глава пета от Закона за българското гражданство.
    Молбата трябва да бъде написана на български език.

За лице до 14-годишна възраст или поставено под пълно запрещение молбата се подава от името на двамата родители или настойника. Тя се подава само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права или само от майката, когато бащата е неизвестен.

Лице от 14- до 18-годишна възраст или поставено под ограничено запрещение подава молбата лично, със съгласието на родителите или попечителя. Тя се подписва от лицето и се приподписва от двамата родители или попечителя. Молбата се приподписва само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права или само от майката, когато бащата е неизвестен.

При разногласие между родителите, както и при разногласие между непълнолетните и родителите или попечителите, към молбата се прилага решението, с което районният съд се е произнесъл по спора.

  1. Препис от акта за раждане или дубликат на удостоверение за раждане, издаден от съответния български или чуждестранен компетентен орган .
  2. Документ, удостоверяващ придобиването на чуждо гражданство или наличието на открита процедура за придобиване на чуждо гражданство.
  3. Документ за постоянно пребиваване в чужбина – адресна регистрация.
  4. Декларация по образец, съгласно Приложение № 4 към Наредба №1.
  5. Официален документ, удостоверяващ промяната на имената, ако има такава, както и официален документ за идентичност на лице с различни имена.
  6. Автобиография.
  7. Актуална фотоснимка паспортен формат – 1 брой.
  8. Фотокопие на документ, удостоверяващ самоличността на молителя.
  9. Вносна бележка за платена държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на Министерство на правосъдието, БНБ – ЦУ, IBAN – BG09 BNBG 9661 3000 1737 01, BIC: BNBG BGSD. Ако молбата ще се подава в българско дипломатическо или консулско представителство в чужбина трябва да се свържете със служител, който да Ви обясни за таксата.

Документите, представени от заинтересуваните лица, в зависимост от чуждата държава, от която произхождат, трябва да отговарят на изискванията на съответните разпоредби на двустранните международни договори или на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове, съставена в Хага на 05 октомври 1961 г., по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа / обн. ДВ, бр.73 от 1958 г., изм .и доп. бр.10 от 1964 г., бр.77 от 1976 г., бр.96 от 1982 г., бр.77 от 1983 г. и бр.103 от 1990 г./, както и да бъдат снабдени с преводи на български език, които се извършват и заверяват по предвидения от Правилника ред.

Молбата се подава лично в Министерството на правосъдието или в българските консулски представителства в чужбина.

В Министерството на правосъдието молбата се регистрира в дирекция „Българско гражданство”, ул. „Аксаков” № 5 от 9,00 до 12,30 часа и от 13,30 часа до 17,30 часа и се насрочва дата и час за провеждане на интервю по график.

Регистрират се единствено молби към които са приложени всички нормативно определени документи, изброени в настоящия списък.
Интервюто се провежда на български език от служител на дирекция „Българско гражданство” по въпросник, утвърден от министъра на правосъдието.

За лица до 14-годишна възраст или поставени под пълно запрещение интервю се провежда с техните родители или настойници. При провеждане на интервю с лица от 14- до 18-годишна възраст или поставени под ограничено запрещение, те се придружават от родителите или попечителите им.

При констатирани нередовности на документите, интервюто с молителя се провежда при отстраняването им в определения двумесечен срок.

Когато молбата се подава в дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина интервюто с молителя се провежда от служител на съответното представителство при подаването на молбата.

Ако молителят желае след приключване на производството за придобиване на българско гражданство да му бъде върнат приложения към молбата препис от акта за раждане или дубликат на удостоверение за раждане, издаден от съответния български или чуждестранен компетентен орган, следва при подаването на молбата да приложи нотариално заверено ксерокопие на този документ.

Източник: МВнР

Испанското правителство ще наказва „безотговорните“ родители, чиито деца пият алкохол на обществени места

Written декември 28th, 2016 by
Categories: Испания, Право
No Comments »
Испанското правителство ще наказва „безотговорните“ родители, чиито деца пият алкохол на обществени места

Испанското правителство ще наказва „безотговорните“ родители, чиито деца консумират алкохол на обществени места, пише в сайта си електронното издание Антена 3.



Министърът на здравеопазването Долорс Монсерат, е предложила този вторник промени в закона за общественото здраве, с които да бъдат наказвани родителите на тези деца, които бъдат хванати да употребяват алкохол на обществени места.

Това каза министърът по време на посещението си в дома за стари хора Sant Crist de Igualada в Барселона.

За Монсерат, бъдещата наредба „нулева толерантност“ ще се фокусира върху вредите, причинени от употребата на алкохол от младежи на възраст под 18 години и се надява, че промените в закона ще бъдат съгласувани с консенсус. Новата норматива на правителството предвижда пълната забрана за употребата на спиртни напитки от непълнолетни на обществени места.

„Ако бъде хванат непълнолетен, който употребява алкохол на обществени места, тогава младежа заедно със своя родител, баща или майка ще трябва да задължително да се явят на курс по информираност“, каза Монсерат.

„Ако младежът е заловен пет или шест пъти и не е посетил курса за повишаване на осведомеността, тогава родители му ще бъдат глобени“, допълни Монсерат.

„Настойникът е длъжен да изпрати детето си на курсове по информираност“, каза министърът и отбеляза, че „целта на тази мярка е, детето само да осъзнае отрицателните последици, причинени от употребата на алкохол“.

Какво е мобинг (acoso laboral) и как да се предпазим от него

Какво е мобинг (acoso laboral) и как да се предпазим от него

5% от испанците са изправени пред този проблем на работното си място, според доклад на Националното изследване на условията на труд, цитиран от в. Que. Какво е „мобинг“ (на испански, acoso laboral)? Кои са най-често срещаните случаи на „мобинг“ на работното място? Какво да направим, ако сме жертва на „мобинг”?

Какво е „мобинг“?

Думата „мобинг”е наименование за насилие на работното място. Повечето жертви на „мобинг” смятат, че те са виновни за лошите ситуации. Психическото насилие над служител може да се извършва от колега, началник, а и в редки случаи от колеги на по-нисък пост от жертвата.

Психическо насилие на работното място (мобинг) е враждебно поведение, което може да включва действия срещу репутацията или личното достойнство на засегнатия (разпръскване на слухове с цел унижение, клюкарстване и злословене, коментари със сексуален подтекст, ясно демонстриране на пренебрежение), действия срещу упражняването на работата му, манипулация на комуникацията или на информацията и ситуации на неравнопоставеност.

Той е вид емоционално насилие, което се разпространява като вирус и в крайна сметка жертвата може да загуби работното си място, да бъде изправено пред социална изолация и пред редица здравословни проблеми. Разстройства като тревожността и депресията са най-честите емоционални патологии, съпътствани от психофизиологични разстройства като увеличаване на артериалното налягане, проблеми със съня, сърдечно-съдови заболявания, кожни и алергични прояви, стомашно-чревни разстройства, главоболие и други.

Ето най-често срещаните случаи на „мобинг“ на работното място:

1.Говоренето зад гърба на някого и разпространяването на клюки, които уронват репутацията му или се подиграват с достойнството му.
2.Карат ви да вършите унизителни задачи.
3.Нападат националността на служителя, религиозните му вярвания или сексуалната му ориентация.
4.Всяко усилие и постижение на работното място се оценява негативно.
5.Подиграване с физическите характеристики или поведението на жертвата.
6.Пренебрегване на жертвата, въпреки че тя се опитва да влезе в контакт с колегите или началника си.
7.Изолиране на жертвата чрез прехвърлянето й към друго работно място и даване на нареждания на колегите да го/я избягват.
8.Жертвата не получава други задачи, а колегите получават работата на жертвата.
9.Жертвата е накарана да изпълнява безсмислени задачи или задачи, които са на други служители, намиращи се по-ниско в йерархията на компанията.
10.Непрестанно критикуване на работата и хокане на служителя.
11.Както устни, така и писмени заплахи, тормозене по телефона.
12.Прекъсване на речта, подмятания.
13.Сексуален тормоз, физическо нападение и заплахи с физическа саморазправа.
14.Възлагане на задачи, които застрашават здравето или причиняват финансова вреда на служителя.

Какво не е „мобинг“?

1.Претоварване: ако това е оправдано от наличието на много работа, която трябва да се свърши за кратко време. В този случай работодателя, трабва да удължи работното време.
2.Работата е отегчителна или монотонна.
3.Нашия шеф е маняк: може да ревизира работата ни повече от един път, за да провери дали има грешки, но това не е Мобинг.
4.Майтапите: при условие, че не засягат физическите характеристики или поведението на жертвата.
5.Липсата на добри взаимоотношения: има хора, които не се вписват добре, но това не е причина за „Мобинг“, освен ако това поведение не доведе до насилие или напрежение, което засяга дейността на компанията, или с цел лична облага за определено лице.

Какво да направим, ако сме жертва на „мобинг”?

1.Въпреки че самоуважението ви може да е доста наранено, важно е да не се опитвате да избягвате ситуацията. Потърсете помощ от приятели и семейство и се изправете срещу насилието.
2.Помолете да бъдете преместени на друго работно място.
3.Съберете доказателства за умствено насилие. Тъй като е трудно да се докаже, ще ви трябва доста търпение и здрави нерви.
Намерете съюзници сред колегите си.
4.Потърсете помощ от началниците си,отделът за Човешки ресурси или от хората, които отговарят за въпросите, свързани със здравето на служителите.
5.Ако сте жертва на началника си, синдикат или специалист по трудова медицина.
6.Посетете психиатър или споделете опита си с хора, които са в същата ситуация като вас.

Какво трябва да знаем за националното законодателство в ЕС?

Какво трябва да знаем за националното законодателство в ЕС?

Регламентът е законодателен акт на Европейския съюз, който е незабавно изпълним, като правило, във всичко държави членки

3-98883773

Постоянно пребиваване в държава на Европейския съюз повече от 5 години

едновременно. Регламентите се различават по принцип от директивите, които не се прилагат пряко, а първо трябва да бъдат транспонирани в националните законодателства на страните членки. Регламентите могат да се приемат чрез различни законодателни процедури в зависимост от техния предмет. Всички страни от Европейския съюз имат свое собственa правна система, освен това те са длъжни да прилагат правата на ЕС както и международното право.

За България

Кратък обзор на „Държавен вестник“ в България
„Държавен вестник“ има два раздела (официален и неофициален).

  1. В първия са включени всички документи от официални институции като Министерски съвет, Народно събрание, Конституционен съд и др.: закони, решения, декларации, разпоредби и други.
  2. В неофициалната част са включени решения и нареждания на министерства и общини относно различни техни дейности, както и множество кратки съобщения на дружества относно събития като учредяване или решение за закриване.
    В „Държавен вестник“ се публикуват официалните документи, след като са били гласувани в Народното събрание, и то във вида, в който са приети. За съжаление, това означава, че „Държавен вестник“ се състои основно от версии и корекции на официалните документи, а не от пълните текстове на действащите закони в България. Поради тази причина при търсене в неговата база данни се получава предимно информация за промени в законодателни документи, а не пълен списък на действащите закони.

За Испания

Бюрото на „Boletín Oficial del Estado“ (BOE, Официален държавен бюлетин) е публичен орган, подчинен на „Ministerio de la Presidencia“ (Министерство, отговарящо за организацията и функционирането на общото управление на държавата). То отговаря за редактирането, отпечатването, разпространението и продажбата на държавния вестник.То е компетентният орган в областта на публикуването и разпространението на законите, разпоредбите и другите актове, които трябва да бъдат задължително публикувани.

За България ТУК.
За Испания ТУК.
За всички страни от Европейския съюз ТУК.

3-98883773

Ако ти е харесала статията, стани наш приятел във Фейсбук!

Заверки и легализации в България на документи, издадени в чужбина

Written октомври 6th, 2016 by
Categories: Полезно, Право
No Comments »
Заверки и легализации в България на документи, издадени в чужбина

За да бъдат валидни в България и да могат да послужат пред българските институции, издадените от друга държава документи на български граждани следва да бъдат допълнително оформени по определен начин, който зависи от това, дали съответната държава е страна по Хагската конвенция, дали между нея и Република България има влязъл в сила и все още действа Договор за правна помощ или тази държава не попада в нито една от първите две групи държави.

За да изтеглите текста на Хагската конвенция, натиснете ТУК .

СТРАНИ ПО ХАГСКАТА КОНВЕНЦИЯ

Изискване за апостил
Всички издадени от властите в чуждата държава, страна по Хагската конвенция, следва да бъдат оформени с апостил, поставен от нейното Министерство на външните работи.

Превод на български език
Документите, оформени с апостил, трябва да бъдат преведени на български език по един от двата посочени по-долу начина:
1. от консулски или дипломатически служител в държавата по произход на документа;
2. от оторизирана от Министерството на външните работи на Република България Агенция за преводи.

Заверка на превода

Преводът на документа трябва да бъде заверен от сектор „Легализации и заверки” в Дирекция „ Административно обслужване на български и чужди граждани (АОБЧГ) на Министерството на външните работи на Република България. Информация за таксите и сроковете за обработване и предаване на документи, можете да намерите ТУК.

Същият режим се прилага и спрямо българските документи, предназначени да произведат действие на територията на някоя от посочените държави – страни по конвенцията.

За да изтеглите списък на страните по Хагската конвенция, натиснете ТУК.

СТРАНИ, С КОИТО БЪЛГАРИЯ ИМА СКЛЮЧЕНИ ДВУСТРАННИ ДОГОВОРИ ЗА ПРАВНА ПОМОЩ

За държавите, с които Република България има подписани двустранни договори за правна помощ, в които са залегнали текстове за освобождаване на документите от легализация с апостил, издадените от чуждата държава документи следва да носят  щемпел на оторизираното в договора ведомство. Така издаденият документ се признава от българските институции и се нуждае единствено от превод на български език и заверка на превода.

За да изтеглите списък на страните, с които България има сключени двустранни договори за правна помощ, натиснете ТУК.

ЗА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ДЪРЖАВИ
В случай че документите не притежават или не могат да бъдат снабдени с апостил, за да произведат действие на територията на България, те трябва да бъдат удостоверени (легализирани) съгласно общоприетата практика: изисква се документът да бъде заверен от Министерството на външните работи на издаващата държава щемпелът на Министерството на външните работи на чуждата  държава следва да бъде удостоверен/легализиран от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава.

Когато в издаващата държава няма българско посолство / консулство:

Щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава следва да бъде удостоверен/легализиран от посолството на тази държава в столицата на трета държава, което е акредитирано и за България. След това, подписът и заверките на консулската служба на това посолство трябва да бъдат заверени и от консулската служба на българското посолство в тази държава.

По въпроси за заверка и легализация на документи: +359 2 807 64 18;+359 2 807 64 16;+359 2 807 64 28;+359 2 807 64 13;+359 2 807 64 22;+359 2 807 64 23;

По въпроси за сключване на договори за превод: преводачи; справка пълномощни: +359 2 807 64 26; +359 2 946 12 20

За да изтеглите Списъка на чуждите дипломатически представителства акредитирани за България, натиснете ТУК.

За да изтеглите Правилника за легализациите и заверките на документи и други книжа, натиснете ТУК.

Европейската професионална карта – EPC

Written септември 25th, 2016 by
Categories: Европа, Право
No Comments »
Европейската професионална карта – EPC

Европейската професионална карта (European Professional Card, EPC) е електронна процедура, която можете да използвате за признаване на вашите професионални квалификации в друга страна от ЕС. Тя е по-бърза, по-прозрачна и по-лесна за управление от традиционните процедури за признаване: можете да следите онлайн заявлението си и да използвате повторно вече качени документи за създаване на нови заявления за различни страни.



Засега можете да използвате процедурата за европейска професионална карта само ако сте:
– медицинска сестра с общ профил
– фармацевт
– физиотерапевт
– планински водач
– агент по недвижима собственост
Останалите специалисти ще трябва да следват стандартните процедури за признаване на техните професионални квалификации. В бъдеще процедурата за европейска професионална карта може да обхване и други професии.

Можете да използвате процедурата за европейска професионална карта, ако:
искате да практикувате професията си в друга страна от ЕС на временен и случаен принцип (временна мобилност) ИЛИ
искате да се установите в друга страна от ЕС и да практикувате професията си там постоянно (установяване)
Европейската професионална карта не е физическа карта. Това е електронно доказателство, че сте преминали административни проверки и че вашите професионални квалификации са признати от страната, в която искате да работите (приемащата страна) или че отговаряте на условията за временно предоставяне на услуги в тази страна.

Когато дадено заявление бъде одобрено, можете да генерирате сертификат за европейска професионална карта във формат pdf. В него ще има и референтен номер, който потенциалният ви работодател може да използва, за да провери валидността на вашата европейска професионална карта онлайн.

Ако планирате да се установите в страната за дълго (установяване), може да се наложи да се регистрирате и в даден професионален орган или да преминете допълнителни проверки преди да започнете да практикувате професията си. Консултирайте се с националните органи дали това е необходимо във вашия случай.

Квалификации, придобити извън ЕС

Ако сте придобили квалификацията си извън ЕС, можете да подадете заявление за европейска професионална карта, ако:
– вашата квалификация вече е призната в страна от ЕС и
– сте упражнявали своята професия там в продължение на поне 3 години след нейното признаване.

Предимства на европейската професионална карта

Органите във вашата страна ще ви помогнат при подаването на заявлението и ще проверят дали информацията в него е точна и пълна. Те също така ще удостоверят автентичността и валидността на вашите документи.

В бъдеще, независимо дали искате да подадете заявление за дългосрочно установяване или за временно предоставяне на услуги в друга страна, досието ви вече ще съществува в системата и няма да се налага да качвате отново всички документи. Това ще ви спести време при последващи заявления.

Ако органите в приемащата страна, които отговарят за вашето заявление, не вземат окончателно решение в разумен срок, признаването на квалификациите ви ще стане автоматично и ще можете да генерирате сертификат за европейска професионална карта.

Ако органите в приемащата страна не вземат решение в законно установените срокове, вашите квалификации се признават мълчаливо и можете да генерирате сертификат за европейска професионална карта от вашия онлайн профил.

Ако органите отхвърлят заявлението ви, те трябва да се аргументират и да ви посочат как можете да обжалвате.

Колко дълго можете да използвате вашата европейска професионална карта?

Европейската професионална карта ще бъде валидна:

  • безсрочно — ако се установявате дългосрочно (установяване)
  • 18 месеца в повечето случаи, ако предоставяте услуги на временен принцип, или 12 месеца — за професии, които се отразяват върху обществения ред или обществената безопасност.

Как да кандидатствате за европейска професионална карта?

За да кандидатствате за европейска професионална карта, първо трябва да се регистрирате в ECAS, системата на Европейската комисия за автентификация. Ще трябва да създадете потребителско име и парола, ако вече нямате такива.

Ще ви отнеме няколко минути да попълните профила си за създаване на европейска професионална карта с вашите лични данни и данни за контакт.

След като попълните информацията за профила си, можете да създадете заявление, да качите сканирани по електронен път копия на документи и да ги изпратите на орган във вашата страна.

Всеки придружаващ документ трябва да бъде сканиран и след това качен като отделен файл.

В профила си можете да актуализирате данните за контакти (ел. адрес, телефонен номер) по всяко време. След като сте изпратили първото си заявление, вече не можете сами да актуализирате вашите лични данни (номер на личната карта или паспорта, вашето фамилно име или националността си), а трябва да поискате от органа, който обработва досието ви, да направи това.

Както вашата страна, така и приемаща страна могат да поискат от вас да платите такса за проучване на вашето досие за всяко отделно заявление. В такъв случай ще получите отделна фактура от всеки орган.

Органите могат също така да поискат да предоставите заверени копия на вашите документи, ако не могат да проверят валидността им.

Проверка на валидността на европейска професионална карта

Източник: Уебсайт на Европейския съюз

Защо международните паспорти в света са само 4 цвята

Written септември 25th, 2016 by
Categories: Любопитно, Право
No Comments »
Защо международните паспорти в света са само 4 цвята

Паспортът е международен документ за пътуване от една страна в друга. В разпоредбите на стандартите на Международната организация за гражданска авиация ICAO  е стандантизирано какъв да бъде паспорта: размер, материал и дизайн. Въпреки това изборът на цвят е оставен на страната, която издава паспорта: червен, зелен, син или черен. Има различни причини, поради които една нация предпочита паспорта и да е в червено, а не в синьо или зелено. Като цяло причините са свързани с местните политически и географски особености или религиозни и исторически традиции.

В страницата на паспорта INDEX , интерактивен инструмент, който категоризира паспортите по целия свят, се вижда, че преобладаващите цветове са червено и синьо и в по-малка степен в зелено. Най- рядко използван е череният цват. На тази страница може да се види кои са най-силните паспорти в целия свят и Германия е лидер в класацията.

Нации, чиито преобладаваща религия е мюсюлманска избират зеления цвят, защото е бил любимия цвят на пророка Мохамед. Също така зеленото е на флаговете на различни ислямски страни като Мавритания, Иран, Пакистан и Афганистан. На африканските републики Кот д’Ивоар, Буркина Фасо, Сенегал и Нигерия паспортите са зелени, тъй като това ги отличава като членове на Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS).

Червеният цвят на някои паспорти е символ за неговата комунистическа история, както в миналото, така и в настоящето например: Китай, Словения, Сърбия, Полша и Румъния. Северните страни пък избират този цвят, защото е популярен в културата на викингите.

Паспортите на Европейския съюз не са червени, а цвят бордо и това кара държавите, които се стремят да станат пълноправни членове, да копират този цвят, с надеждата, че някой ден ще принадлежат към ЕС. Тези страни са Турция, Албания и Македония. Трябва да се отбележи, че спорът за цвета на единния паспорт на ЕС е продължил с години, тъй като 9 от членовете на съюза не са се съгласявали. Дизайнът е предложена през 1981 г. и Обединеното кралство се противопоставя, като смята, че в цвета има „френско влияние“.

В момента само Хърватия е единствената държава от ЕС, която все още е със син паспорт.

Паспортите на Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай и Венецуела са сини заради членството им в организацията Mercosur, както и паспортите на държавите, които принадлежат към Карибската общност (CARICOM), въпреки че се смята, че синият цвят е избран поради географското разположение между океаните. До 1976 г. паспортът на САЩ е бил зелен. След това става син като промяната се прави по случай двестагодишнината от създаването на държавата и, в същото време, да съответства на синия флаг на страната.

Паспортите с черен цвят са от най-рядката група- това са африканските държави като Демократична република Конго, Замбия, Ботсвана, Бурунди, Чад, Ангола и Малави.

Нова Зеландия също е избрала черното, тъй като това е националният й цвят.

Как да се разведа като не зная къде живее съпругът ми сега

Written септември 25th, 2016 by
Categories: Полезно, Право
No Comments »
Как да се разведа като не зная къде живее съпругът ми сега

Много клиенти ми задават въпроси, свързани с това как биха могли да се разведат със съпруг/съпруга, с които от години не поддържат  никакви контакти и не знаят къде могат да бъдат открити, дори понякога нямат информация дали живеят в страната или в чужбина. Липсата на тази информация обикновено кара клиентите да си мислят, че няма начин да се разведат, понеже не могат да посочат адрес, от който насрещната страна да бъде открита.
 
Не е пречка човек да се разведе, дори  да не знае адрес  или какъвто и да било друг начин да се свърже с другата страна. Никой не може да бъде принуден да продължи да живее, обвързан в брачна връзка, ако не желае това. Бракът е доброволен съюз между мъж и жена и тази добра воля е необходимо да съществува не само към момента на сключването на брака , но и  във всеки момент от неговото съществуване.

Когато  желаещият бракът да се прекрати не знае адрес,  на който  другата страна може да бъде намерена,  процедурата по развода може да отнеме малко повече време, може да се наложи извършването на повече разходи, по обстоятелства, които ще посоча по-долу, но бракът може да бъде прекратен чрез развод.

Първата стъпка за прекратяването на брака, е да се предяви искова молба за развод. В исковата молба ищецът може да посочи последния му известен адрес на ответника.

Исковата молба поначало трябва да бъде връчена на посочения от ищеца адрес. Ако там ответникът не може да бъде намерен, се извършва справка за постоянен и настоящ адрес на ответника. Ако се окаже, че ответникът има настоящ и/или постоянен адрес на територията на Република България, ответникът бива призоваван от настоящия/ респ. на постоянния адрес. 

Ако лицето не бъде открито лично на  неговия на настоящ адрес и не се намери лице на този адрес, което да се съгласи да получи съобщението като се задължи да го предаде на ответника, връчването на съобщение за образувано дело срещу ответника се извършва чрез залепване на съобщение. Уведомлението за така извършеното връчване чрез залепване съставлява  лист хартия, озаглавен уведомление, на който пише ответникът да се яви в двуседмичен срок от упомената в уведомлението дата за получаване на книжа по делото.  Уведомлението следва да се залепи на настоящия адрес на ответника и никъде другаде.

Ако лицето, въпреки така залепеното уведомление, не се яви в съда, за да получи книжата по делото, назначава му се служебен адвокат на разноски на ищеца. Делото се насрочва за разглеждане в открито заседание и процедурата следва своя ход. Ответникът се представлява от назначения му служебен адвокат, като възнаграждението за адвоката се заплаща от ищеца.

Размерът на това възнаграждение се определя по преценка на съда. По делото е необходимо да се разпита свидетел, който се води от ищеца и който следва да установи, че са налице такива факти и обстоятелства от семейния живот на съпрузите, които водят до извода, че бракът съществува само формално и липсват основания за продължаване на неговото съществуване.

Така се процедира, в случаите, в които ответникът има регистриран настоящ,  и/ или постоянен адрес в България.

Какво се случва обаче когато ответникът няма регистриран нито настоящ, нито постоянен адрес на територията на Република България?

Обикновено в тези случаи се касае за чужди граждани, тъй като всеки български гражданин има регистриран настоящ и постоянен адрес на територията на Република България. И така, когато се окаже, при справка в СДВР, че ответникът няма постоянен и настоящ адрес на територията на Република България, се поставя въпросът дали ищецът знае адрес на ответника в чужбина, на който  ответникът да може да бъде намерен и да му бъде връчена исковата молба, заедно с приложените доказателства към нея.

Ако на ищеца му е известен такъв адрес, той трябва да го посочи. В този случай по искане на съда чрез Министерството на правосъдието  на Република България се извършва връчване на книжата по делото на посочения от ищеца адрес в чужбина, като се указва на ответника да посочи съдебен адрес в България, на който да му бъдат връчвани последващи съобщения по делото. Ако ответникът не посочи такъв адрес на територията на Република България, всички съобщение се прилагат към делото и се считат за надлежно връчени.

Възможно е обаче на ищеца да не му е известен адрес  на ответника в чужбина,  на който на последния да му бъде връчена исковата молба за развод. Обстоятелство, че не му е известен адрес на ответника в чужбина, ищецът следва да удостовери  със саморъчно написана декларация в този смисъл. По този начин,, след като се установи, че ответникът няма постоянен и настоящ адрес на територията на Република България, установи се, че на ищеца не му е известен адрес  на ответника в чужбина ответникът се призовава чрез публикация в неофициалния раздел на Държавен вестник. Внася се и така от 20 лева в полза на Народното събрание. Насрочва са дата за разглеждане на делото в открито заседания и ако на тази дата ответникът не се яви,  назначава му се от съда служебен адвокат, като възнаграждението за служебния адвокат се заплаща от ищеца , а размерът на това възнаграждение се определя от съда .

И в този случай ищецът следва да ангажира свидетели, които да доказват факти и обстоятелства от съвместния живот на съпрузите, водещи да извода, че бракът съществува само формално и отношенията между страните са дълбоко и непоправимо разстроени.

Предвид изложеното,  всеки , който желае да се развежда, но няма връзка с насрещната страна, е добре да знае, че може да се разведе. Вярно е, че процедурата по развода може да се оскъпи с оглед заплащането на възнаграждението на служебния адвокат, който да представлява насрещната страна, но разрешение на проблема има.

На практика се получава, че бракове, които съществуват само формално дълги години, през които страните не поддържат никакви контакти помежду си, могат да доведат до редица житейски усложнения.  /Така например нерядко се оказва, че жената в един такъв брак забременява. Законът  предвижда, че баща на детето е съпругът на майката, ако то е родено по време на брака или до 300 дни от неговото прекратяване. Тази презумпция на закона е оборима .

В тези случаи майката може да направи две неща – да се разведе и да се омъжи за биологичния баща на детето преди раждането. Тогава вторият съпруг се счита за баща на детето. Обаче, не винаги  майката успява да се разведе преди раждането на детето, а и да успее да се разведе преди раждането, може да не иска да сключва граждански брак отново.

А ако не се разведе и не  встъпи в нов брак преди раждането, трябва по съдебен ред в едногодишен срок от раждането да  заведе дело, за да установи, че съпругът й не е биологичен баща на детето./ Изложеният пример  не изчерпва всички случаи, в които формалното продължаване на брак, би могло да създаде проблеми на страните по него, това е само една от многобройните хипотези, но предвид значението й за живота на съпрузите и техните деца е посочена в настоящото изложение.

Статията изготви адвокат Ирина Константинова
тел. за връзка: 00359/888 847 955

3-98883773

Какво се случва когато единият родител живее в чужбина, а другият самоволно се премести с детето в България

Какво се случва когато единият родител живее в чужбина, а другият самоволно се премести с детето в България

Written септември 19th, 2016 by
Categories: Полезно, Право
No Comments »
Какво се случва когато единият родител живее в чужбина, а другият самоволно се премести с детето в България

Когато родителите на едно дете са от различни националности, много често се случва единият родител да реши да вземе детето и да се премести да живее на друго място, различно от обичайното местопребиваване на детето.

Много често става въпрос за следната ситуация: сключен брак между българка и чужденец. Има родено дете от брака. Семейството живее в чужбина. Майката идва с детето в България и не се връща в страната, в която са живели преди това като задържа детето при себе си. Бащата подава молба по реда на Хагската конвенция за международните аспекти на отвличане на дете чрез Министерството на правосъдието до Софийски градски съд, който съд е компетентен да разглежда дела от такъв характер като иска съдът да постанови връщане на детето в държавата на неговото обичайно местопребиваване.

За да се произнесе дали е налице неправомерно прехвърляне или задържане и да разпореди връщане на детето в страната по обичайното му местопребиваване, съдът се ръководи от съвкупност от критерии. Налице ще е неправомерно прехвърляне или задържане на детето, ако бъде установено, което е в тежест на молителя, наличието на следните предпоставки: установи се, че задържането е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителските права, предоставено както съвместно, така и поотделно на лице, институция или друг орган, съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането му; установи се, че по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането, установи се, че детето не е навършило 16 годишна възраст; установи се, че лицето, институцията или организацията, натоварени с грижата за детето не са дали своето съгласие, или впоследствие не са приели прехвърлянето или задържането.

В дадения по-горе пример с наша гражданска, която решава да заживее в България, без съгласието за това на бащата, обикновено става дума именно за неправомерно прехвърляне или задържане на детето.

В случай, че се установи, че детето е неправомерно задържано или прехвърлено, потърпевшият родител има право да иска незабавно връщане на детето в страната по неговото последно обичайно местопребиваване, ако е сезирал с молба за това компетентните органи в едногодишен срок от осъществяване на неправомерното задържане или прехвърляне.

В редица случаи, въпреки че се установява, че е налице неправомерно задържане, съответно прехвърляне на детето, съдът отказва връщане на детето в страната по последното му обичайно местопребивававане. По тези дела съдът, за да постанови, своето решение, се ръководи от интересите на детето. В чл. 13 от Хагската конвенция са предвидени изключенията, при наличието на които, въпреки, че е налице неправомерно задържане, съответно прехвърляне на детето, съдът отказва връщането на детето. Тези изключения са от толкова съществено значение, че на практика се превръщат в правило, тъй като касаят болшинството от случаи.

Съдът може да откаже връщане на детето ако се установи, че ако детето бъде върнато в страната на неговото обичайно местопребиваване, за детето съществува опасност от психическо или физическо увреждане или пък връщането не би било в интерес на детето. Тези факти и обстоятелства следва да се установят от страната, която се противопоставя на връщането на детето. В посочения по-горе пример – майката е тази, която следва да докаже, че не е в интерес на детето то да бъде върнато в страната по обичайното му местопребиваване.

За доказване на тези факти и обстоятелства обикновено се използват свидетелски показания. Тук могат да се срещнат немалко трудности, тъй като ако страните са живели извън пределите на България, невинаги се намират преки очевидци на техните взаимоотношения и отношенията им към детето. Все пак обикновено има близки и роднини, които могат да разкажат за впечатленията си от отношенията между страните и детето.

На следващо място, по тези дела, с цел доказване на обстоятелството, че не би било в интерес на детето, то да бъде върнато в страната по неговото обичайно местопребиваване се ангажира съдебно-психологична експертиза. Целта на тази експертиза е вещото лице – психолог, след проведени срещи с детето да даде заключение към кой от родителите детето е привързано в по-голяма степен, какво е отношението му към родителите, как би се отразило на емоционалното и психологическо развитие на детето, връщането му в страната по обичайно местопребиваване.

По тези дела се изготвя и социален доклад, като социалният работник след среща с родителите и посещение на дома, в който понастоящем живее детето, дава заключение за отношенията между родителите и детето, за привързаността на детето към всеки един от тях, за социалната среда в която детето живее понастоящем, за материалните и битови условия на живот, за това дали родителят при когото детето живее има подкрепата на свои близки при отглеждането на детето.

При решаването на спора, съдът преценява конкретните факти и обстоятелства при всеки отделен случай. Така например, обстоятелството, че детето е на ниска възраст и има нужда от непосредствени майчини грижи, е основание да бъде отказано връщане на детето в страната по обичайното му местопребиваване, независимо, че е налице незаконно прехвърляне или задържане на детето.

Когато детето се противопоставя на връщането, съдът не може да разпореди то да бъде върнато, стига детето е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение.

Статията изготви адвокат Ирина Константинова
Тел. за връзка: 00359 888 847955

Близо двойно по-скъпо възстановяване на здравноосигурителни права в България през 2016 г.

Близо двойно по-скъпо възстановяване на здравноосигурителни права в България през 2016 г.

След 1 януари 2016 г. прекъснатите здравноосигурителни права на гражданите вече се възстановяват при условие, че заплатят всички дължими здравноосигурителни вноски за последните 5 години (60 месеца), а не както до края на 2015 г. – три години. Промяната в Закона за здравното осигуряване е публикувана в Държавен вестник в края на юни 2015 г., но влезе в сила шест месеца по-късно.

Така например ако човек, който сам внася вноските си за здраве и е с прекъснати здравноосигурителни права (не е заплатил повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца) и ди е възобновил през август 2015 г. да ги възстанови, е заплатил всички дължими осигурителни вноски за периода от 01.07.2012 г. – 30.06.2015 г. (36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ).

В случай, че същият човек пожелае да възстанови здравноосигурителните си права след началото на 2016 г. /например януари/, ще трябва да плати вноските за периода от 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г. (60 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ).

Гражданите могат да направят справка за здравноосигурителния си статус, както и да проверят периодите, за които им липсват здравноосигурителни вноски чрез електронната услуга на НАП.

Справка за здравноосигурителния статус клиентите на администрацията могат да направят и по телефона на 0700 18 700 на цената на градски разговор от цялата страна. Услугата е автоматична и изисква само въвеждане на ЕГН чрез клавиатурата на телефона. С електронния калкулатор на НАП гражданите могат автоматично да изчислят дължимите здравноосигурителни вноски и лихвите към тях от 2000 г. до сега.

Повече информация за възможностите за проверка на здравноосигурителния статус, възстановяване на здравни права, както и друга информация, клиентите на НАП могат да получат на телефон 0700 18 700 на цената на един разговор.

© 2016 | Българи в Испания - Информационен сайт на българите в Испания

Scroll to Top