Българи в Испания | ИСБИ

Информационен сайт на българите в Испания

България

12 неща, които днешните деца не знаят за социализма

Преди 25 г. по улиците на България се движеха предимно лади, москвичи, трабанти и тук-там някоя шкода. Старата тумбеста „Волга“ с еленче на капака вече бе истинска рядкост. Все още мечтите на децата се свеждаха до шоколадово яйце от „Кореком“ или до последния брой на комикса „Спайдърмен“.

Безименен цензор бе обявил комикса за упадъчен, защото чул, че критикува социалистическата система. Това, разбира се, бе толкова вярно, колкото пропагандата за пияни от кока-кола американски войници, появила се в края на 50-те години. Впрочем хиляди българи, за разлика от своите съвременници от соцлагера, успяхапърви да опитат напитката много преди 1989 г. Тогава обаче надписите върху характерните за колата шишета бяха на кирилица, а не на латиница, както е днес. Което едва ли е известно на днешните млади, пише „Флагман“. Татко, нали ние сме най-богатите хора на света!

Така 6-годишният ми син реагира, когато в един летен ден на 1986 г. излязохме с 2 препълнени торби от малкия „Кореком“ зад опашката на Коня – разбирай паметника на Александър Втори срещу парламента. Наши близки, работили в посолството ни в Атина, ни бяха подарили 50 долара, които с огромно удоволствие превърнахме в десетина шоколадови яйца и още толкова швейцарски шоколади, бонбонки „Тик-так“, уиски, кенчета бира и великолепна червена кутия за гримове на италианска фирма. Въпреки че са минали толкова години, помня съдържанието на двете торби като ден днешен.

Защо ли? Ами защото за цялото ни семейство това бе невероятен празник. Както и когато преди Коледа успяхме веднъж да се доредим до цял кашон банани, без да чакаме на километрична опашка. В младежкото ми съзнание ще остане завинаги и корекомският аромат на хубав парфюм. Той бе нещо като символ на красивия и богат Запад. Днес шоколадови яйца, да не говорим за кенчета бира и дамски гримове, има навсякъде. За тях не е нужно да се редиш на никакви опашки. Отдавна завръщащите се от чужбина не мъкнат куфари, пълни с дефицитни западни стоки. Няма ги транзисторите ВЕФ и телевизорите „Опера“, няма го и мавзолеят на Георги Димитров, от чиито трибуни по празниците махаха членовете на Политбюро.

Просто им е минало времето. Останали са овехтели снимки и редки спомени. Няма я и Желязната завеса, благодарение на която сънародниците ни оставаха слепи за по-високия стандарт на живот на Запад. Младите днес вероятно не могат и да си представят как така, ако имат пари и желание, някой ще им забрани да вземат първия самолет за Берлин и Париж или да отпрашат за уикенда на Бяло море. При социализма можеше да се пътува само до „братята по оръжие“, начело със Съветския съюз, и то след съответната покана или разрешение. Не всичко ни е цъфнало и вързало днес, сигурно има място и за носталгия по онова по-спокойно и по-предвидимо време. Добре е обаче да се връщаме към тези спомени, за да правим по-верни сравнения и да осъзнаваме до къде всъщност сме стигнали.

  1. Дъвка Идеал – друга нямаше По соцвремето децата дъвчеха само една дъвка – „Идеал“, защото друга нямаше. Дори я наричаха умалително идеалка. Тогава, когато липсваха дражета, лентички, когато нямаше разнообразие с вкус на манго и папая – изборът беше един – розова дъвка с нарисувано момиченце отпред и балончета. Малцина обаче знаят, че по едно време в магазините се появи т.нар. сакъз – бели кристалчета, които след упорито премятане в устата заприличваха на гумено топче. Деца на село пък са стигали и до дъвчене на битумни парчета, макар днес това да звучи като извращение. В интерес на истината дъвка „Идеал“ не остана само култов соцпродукт. От няколко години тя се появи отново по лавки и магазини.

  2. Червена връзка задължителна за децата от 3-и до 7-и клас Червената връзка носеха пионерчетата, а синя – чавдарчетата. ДПО „Септемврийче“ е основана от БКП на 23 септември 1944 г. по подобие на Всесъюзната пионерска организация „В. И. Ленин“ в СССР. Дълго време носенето на червената и синята връзка бе задължително, както и ученическата униформа. В първи клас децата бяха одобрявани и приемани за чавдарчета. В трети клас се преценяваше дали са достойни да станат пионерчета. А в седми клас го обсъждаха дали да го приемат в комсомола. Така на 14-годишна възраст тийнейджърът три пъти минаваше през политическо сито. Чавдарчета бяха практически всички. От пионерската организация и от комсомола изключваха за криминални прояви и за нисък успех.

  3. Комсомолско поръчение Всеки член на ДКМС – комсомола получаваше поръчение да свърши някаква общественополезна работа. Примерно да събере 10 кг лайка или стара хартия, да помага на стари хора със сечене на дърва за зимата и т.н. В повечето случаи изпълнението на поръченията бе формално.

  4. Членство в БКП – успех в живота Членството в Българската комунистическа партия бе изключителна гаранция за успех в живота. Липсата на червена партийна книжка свеждаше шансовете за добра работа до нула. За офицерския състав в армията и полицията членството в БКП бе задължително. Заради големия наплив до партийните организации се свеждаха допустими бройки за приемане в партията. Всеки кандидат трябва да получи поне 3 препоръки от по-стари комунисти. С предимство се ползваха деца на партийния елит и на активни борци срещу фашизма и капитализма.

  5. Магазинът „Кореком“ бе мечтата на всяко дете Във веригата безмитни магазини „Кореком“ се продаваха вносни стоки срещу западна валута. В тях можеше да влезе всеки, но право да пазаруват имаха малцина – работещите зад граница и представителите на партийната върхушка. За да си купиш нещо, трябваше да докажеш откъде имаш доларите или марките. Обикновено важаха т.нар. бонове, които БНБ издаваше срещу съответната валута. В корекомите се продаваха стоки, които не се намираха на вътрешния пазар шотландско уиски и вносни цигари, видео- и аудиоапаратура, козметика, дрехи – главно джинси, списания, играчки.

  6. Политбюро решаваше всичко в държавата Политбюро на ЦК на БКП бе най-висшият постоянно действащ орган на управляващата партия. Неговите решения движеха цялостния стопански и културен живот на страната. Членовете на Политбюро – съкратено от политическо бюро, имаха статут на богове и непогрешими. Сменяха ги рядко, и то по решение на генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. След прословутия пленум на 10 ноември 1989 г. членове на Политбюро са Петър Младенов, Георги Атанасов, Милко Балев, Добри Джуров, Йордан Йотов, Пенчо Кубадински, Иван Панев, Димитър Стоянов и Гриша Филипов.

  7. Първите телевизори – „Опера“ и „Кристал“ През 1959 г. стартира разработката на първия роден телевизор. Наричат го “ Опера“, а рожденото му място е Слаботоковият завод „Ворошилов“ в София. В екипа, създал „Опера“, работи Христо Торнев, баща на известния модел Ралица Балева. По-късно на българския пазар се появиха и други модели като „Кристал“, „Велико Търново“, „София“. Неотдавна запазен екземпляр от първата серия „Опера -1“ бе продаден в Америка на търг за 15 000 долара.

  8. Без софийско жителство нямаш работа в столицата Само притежателите на софийско жителство можеха да работят в столицата. Заветното право се даваше само на редки специалисти, както и на висши кадри от партийния елит и държавната администрация. За офицерите от армията и МВР жителство не бе необходимо. Софиянец се ставаше главно след сключване на брак. Отмяната на софийското жителство бе първият акт на първия демократично избран президент Желю Желев през 1991 г.

  9. Билетче от 6 ст. за градския транспорт По времето на соца билетчето за градския транспорт в София струваше 6 стотинки. Държавата дотираше изключително поддръжката на автобусния, тролейбусния и трамвайния парк. Заплатите на шофьорите и ватманите бяха добри. Въпреки това обаче желаещи за ватмани не достигаха. Проблемът бе решен едва тогава, когато властта гарантира на мераклиите не само добри пари, но и софийско жителство.

  10. Чушкопекът – БГ събитието на ХХ век Чушкопекът е домакински електроуред за печене на плодовете на пипера. В края на 2009 г. зрителите на БНТ определят чушкопека за „Българското събитие на XX век“. Уредът има форма на цилиндър с кухина, заобиколена от електрически нагревател, в която се събира една голяма чушка. Чушкопек, в който се изпичат няколко чушки, се нарича „троен чушкопек“. При нормални условия печенето на чушките отнема не повече от 5 минути. Чушкопекът може да се използва и за печене на други продукти, например патладжани или картофи. В условията на плановата икономика в Народна република България чушкопекът става широко използван домакински уред. В интерес на истината той запази популярността си и много семейства, особено по селата, го използват и днес.

  11. Вестник Работническо дело – „непогрешимият“ „Работническо дело“, органът на ЦК на комунистическата партия, важен инструмент на режима, беше всекидневник, от който не можеш да научиш много новини. Вестникът излиза за първи път през 1927 г., а през 1990 г. е преименуван в „Дума“. По времето на социализма „Работническо дело“ е основна пропагандна трибуна на БКП. Той е официозът, в който се публикуват всички важни партийни решения. Тиражите му бяха най-високи за страната, но не се определяха от читателското търсене. Страниците на „Дело“ нерядко се използваха за разправа със свободомислещи писатели и стопански дейци. Критична статия в органа на ЦК означаваше присъда. Вестникът бе особено влиятелен, той имаше ранг на отдел на ЦК на БКП. Последните главни редактори на „Дело“ са Петър Дюлгеров (1976-1977), Йордан Йотов (1979-1989) и Стефан Продев (1989).

  12. Ученическите униформи задължителни за всички В годините на социализма ученическите униформи бяха задължителни. Бяла риза и черен панталон за момчетата и съответно бяла блуза и черна пола за момичетата. Плюс шапка с козирка за младежите и барета за девойките, както и синя връзка за чаварчетата, червена – за пионерчетата, и значка на ДКМС за комсомолците. За неспазването на униформите се следеше строго и се налагаха сериозни наказания. Специални изисквания имаше към прическите – високо подстригване за момчетата и прибрани коси за девойките. За груби провинения учителите налагаха наказание – прическа нула номер. Къси поли за момичетата бе нещо недопустимо. Червилото, лакираните нокти и гримът бяха посрещани с вой и привикване при директора. Едва в края на 80-те години, и то главно в столицата, режимът почна да се пропуква. Тогава в гимназиите и техникумите плахо се появиха пъстри цветове, по-дълги коси и по-къси поли.

Още по темата:

1 Comment

  1. Да ,мога да допълня ,че в началото на 1972-73.г излезна на мода чарстон панталона ,но не можехме да си го позволим ,…но пък имахме весело и непронудено детство ,имаше вечеринки ,и играехме на криеница ,тунелче ,прескочи магаре ,а сега децата играят на таблети айфони и има агресия ,защото нямат детство..

Вашият коментар

Close
error: Alert: Content is protected !!