Безгрижното лято на гости на баба вече е в историята.
Едно от десет българчета не чака ваканцията, за да отиде при баба, която ще му угажда на всяка прищявка. Виновни за това не са нито новите поколения, които имат съвсем различно детство, нито новите технологии.
Днешните деца не ходят на гости на баба, защото баба се е превърнала в мама. Съвременните български баби не могат да си позволят лукса да глезят внучетата, защото са нагърбени с нелеката задача да ги възпитават.
Една от десет баби е поела грижите за внучето, докато родителите му работят в чужбина. Докато се хвалим как безработицата у нас е под средното ниво за Европа, май забравяме, че стотици хиляди родители са стегнали куфарите за Германия и Англия в търсене на работа, пише Монитор. В желанието си да осигурят по-добър живот на децата си, тези родители се лишават от възможността да изградят пълноценни семейства.
На изправилите се пред този избор, гурбетчийството дава малко пари, но отнема най-ценното – време с децата им. Тези семейства отглеждат децата си по скайп, следят живота им във Фейсбук, говорят с тях по вайбър. Колкото и да използват социални мрежи за общуване, емоционалната връзка между дете и родител се губи.
Ощетени са и родителите, които участват в живота на наследника си в зависимост от наличието на интернет връзка, и децата, за които човекът от видеочатът рано или късно се превръща в говорещ банкомат. Неусетно и безвъзвратно мама от компютъра и телефона става тази, от която децата искат пари, то баба е жената, която решава всички проблеми.
Какво лошо има в това? Нищо, ако грижите на баба са временно решение. Но не така стоят нещата за онези 157 000 българчета, чиито родители работят в чужбина. Отглеждането от баби и дядовци може да се окаже бомба със закъснител.
Фактите показват, че децата на гурбетчиите понижават оценките си в училище. Колкото повече растат децата, толкова повече се засилва неразбирателството между поколенията, което е предпоставка за бягства от вкъщи и училище като израз на бунт срещу методите за възпитание на баба.
Възрастните настойници, които до вчера са позволявали на детето всичко, изведнъж трябва да се превърнат в авторитет, който го възпитава и контролира. Този преход е труден и за двете страни. Той не може да бъде плавен, защото влизането в ролята на настойници има дата и час, еднакви с тези от самолетния билет на родителите.
А когато дойде време разделеното семейство да се събере, идва и големият въпрос – може ли счупеното да се залепи така, че следите да не напомнят за нанесените щети? Отговор могат да дадат само тези, които от първа ръка знаят какво е да си интернет родител и дете, отгледано по скайп.
Източник: dunavmost
Rumyana Kamenova Nikolova
Изчетох статията и мога да напиша ,че чужбина ни дава толкова ,но ни взима двойно.
Говоря за семейства ,т.е родители ,които работим в чужбина ,а децата са ни сами в България.
Да… ,връзката между родители и деца се прекъсва ,с порастването децата се отдалечават ,след време ,..искаме ,но не можем да поправим ,това ,което е минало ,годините….за съжаление това е голямата истина.
Проклетите пари ни взимат много…