Информационен сайт на българите в Испания

Българи в чужбина

Игнат Канев, най-богатия българин в света: Много труд, млада жена и нашенско вино ме държат във форма

Игнат Христов Кънев е роден на 6 октомври 1926 г. в с. Горно Абланово, Русенска област. Занимава се и с търговия на автомобили. Става представител на „General Motors“ и продава хиляди коли и камиони. За успешния си бизнес той е поканен лично от президента на фирмата на вечеря в Детройт.

Собственик е на 6 голф игрища и голяма строителна фирма в Канада. Управител е на благотворителна фондация, носеща неговото име. Богатството му се оценява на над 1 млрд долара. Въпреки че живее в Канада от много години, той поддържа силна връзка с България. През 2003 г. като признание за приноса му Игнат Канев е бил избран за почетен консул на Република България в Мисисага. „Стандарт“ направи интересно интервю с бизнесмена. Вижте какво сподели той пред тях:

  • Господин Канев, идвате от срещи с президента Румен Радев, министъра на външните работи Екатерина Захариева и омбудсмана Мая Манолова. Какво си казахте? – Поздравих и президента, и министъра на външните работи, и омбудсмана за работата, която вършат в ежедневието, за да подобрят живота и стандарта в България. Всички те инвестират труда си в тази насока. Вие вече сте в Европейската общност и се движите в тия страни, които са създали традиции.

  • Така е, но защо, според Вас, вече 28 години ние, българите, не успяхме някак си да се оправим? – Ще се оправите. За съжаление има много негативни елементи в тази страна, които работят срещу това.

  • Кои са те? – Ами не искам да ви ги казвам аз. Примерно – юридически проблеми, съдебна система. Говорете с омбудсмана, тя ще ви каже какво ви липсва, това й е работата. Вие трябва да се съобразявате с останалите страни на Европейската общност, да гледате Германия и Австрия какво вършат. Копирайте от тях, това е най-лесно, сега вече сте в един кош дренки. Каквото научите от тях, ще бъде много добре. Знаете, че Германия и Австрия бяха разбити по време на Втората световна война. После те не чакаха помощ от Господ, а каквото създадоха, го направиха с работа. И добра система имаха на работа, и ръководство. Рибата се вмирисва откъм главата, не от опашката.

  • Като идвате през определено време в България, намирате ли тук промяна, виждате ли разлика? – Разбира се, че намирам. Промяна е, че хората вече не са вързани в кошарата, те са свободни да пътуват където искат. Свободата е нещо свещено. Никой не трябва да те ограничава къде ще отидеш и какво ще правиш. Кой каквото иска и има възможност да го върши, да го прави. Ето, при нас в Канада идват българи, отиват си, връщат се. Имаме размяна на хора и идеи със света, който е по-напреднал от нас. Напредналите страни имат по-голям опит в индустрията, в политиката, в икономиката, в управлението, нека да се учим от тях. България не е назадничава, а една много културна държава. Българите сме в сателита и пеем, пеем много хубаво даже.

  • Така е, щом имаме такъв силен и издръжлив ген като Вашия. Знае се, че още на 14 години сте емигрирал от Русе в Австрия, тогава Германия, за да работите като общ земеделски работник. Имал сте един чифт обувки, а сега сте милиардер…. – Имал съм един чифт цървули, никога не съм имал обувки навремето.

  • Как намерихте куража тогава да го направите? Свободата ли беше мотивът, който Ви водеше? – Имаше мотив. Германия тогава беше в силата си, голяма пропаганда се правеше, през 1941-2 имаме около 500 000 българи, които работеха в Райха. Така че българите научиха много, но за съжаление тези, които живяха през онези години на Запад, измряха.

  • През 1951 година от Германия сте заминали за Канада, където живеете и до днес. Сега много младежи тръгват в чужбина да учат, какво ще им кажете? – Нека да отиват и да се връщат в България. Ей го, аз дойдох тук, помагам с каквото мога. И много хора така ще направят. Много българчета учат в Америка, в Канада, Германия, Франция, не могат всички те да останат там. Ще се върнат. Така, както е направила министърът на външните работи Екатерина Захариева – тя е учила също в чужбина, но се е върнала тук и сега върши много добра работа. Опитна е, знае.

  • Каква е тайната на успеха, от Господ ли идва или от много работа? – С пет долара в джоба дойдох в Канада. Съдбата не можеш да я избегнеш. Така Господ е казал да бъде. Аз съм много доволен. Мисля, че един човек, за да прогресира, трябва да има много елементи. Това не се прави с една част, а от много части. Човекът трябва много работи, да научи, да изпита, да изпробва, да покаже и да свърши. Да постигнеш това, което мислиш и мечтаеш, са нужни само постоянство и труд. И да мислиш какво правиш. Не може само да си мислиш – щом стана богат, ще седна на стола да пия. Така не се става богат.

  • Защо се захванахте със строителство? – Защото не знаех ни една дума на английски, а в строителството няма нужда да говориш, а да работиш. Като дойдох в Канада и започнах да работя в строителството, видях, че хората имат нужда от жилища и няма нужда да правиш пропаганда. Има нужда само да работиш и да дадеш на хората хубави жилища за парите, които са платили.

  • Вярно ли е, че когато сте започнал работа, сте си носил сандвич от вкъщи, за да спестявате? – Разбира се. Не съм сядал на маса да се храня 25 години, все бързам, ям в движение, нямам време. Ценя всеки цент, защото е изкаран с труд. Наведох се за един цент в самолет, за да го взема. Като видя на строежа един гвоздей, се навеждам да го взема, защото той струва пари, той трябва да се направи, трябва да го изкопаеш от мината, да го изкараш, да го създадеш. И виждаш как го хвърля работникът, понеже и той работи, бърза, няма време да се наведе да го вземе, а не, че е немарлив.

  • В колко часа отивате на работа? – Всеки ден в седем часа сутринта. Работя до обед, а следобед играя голф. И това го правя седем дни в седмицата. – Какво ще кажете на българските предприемачи, как се прави успешен бизнес? – Познавам много бизнесмени, които са много успешни хора. Братя Бобокови например са дошли от едно забутано село, те вдигнаха стандарта не само на селото си, но и стандарта на Русе, стандарта на България. И с петрол, и с олио, и с вина. Купувам вина от тях за Канада. Пия българско вино и затуй съм добре. Е, и защото се трудя.

  • Какво са за Вас парите? – Парите са в служба на човека, това е размяна на стока, на мнения. Който ги е измислил, е бил мъдър човек.

  • Говорите български почти без акцент, а от 66 години живеете в Канада. Явно сте от хората, които не са забравили родния език? – Как да се забрави! Аз съм българин. Когато дойдат някои българи при мен да работят в Канада, след два месеца вече смесват български с английски думи. И им казвам: „Когато си говорим по телефона и ако чуя една дума на английски от вас, веднага прекъсвам разговора“. Казват ми: „Извинявайте, господин Канев, веднага ще си оправя българския.“ Вкъщи говорим само на български език със съпругата ми Диди, дъщерите ми Кристина-Мария и Анна-Мария, двете ми внучета.

  • Как се чувствате като единственият българин, носител на орден за благотворителност от кралицата на Англия Елизабет Втора? – Аз съм носител, както и моята съпруга. Имаме два сребърни медала от кралицата. Носител съм на ордена на Канада и ордена на Онтарио. Аз съм бизнесмен на Канада. Всички медали притежавам, няма повече за мен.

  • Как се чувствате като единственият българин, носител на орден за благотворителност от кралицата на Англия Елизабет Втора? – Аз съм носител, както и моята съпруга. Имаме два сребърни медала от кралицата. Носител съм на ордена на Канада и ордена на Онтарио. Аз съм бизнесмен на Канада. Всички медали притежавам, няма повече за мен.

  • Тук, в България, сигурно има… – Аз имам най-важният – орден „Стара планина“. Получих го през 2002 г., президентът ми го връчи. Обичам хората, без хората живее ли се, нали това сме всички заедно.

  • Кое чувство е по-силно у вас – на гражданина на света или на българина? – Мисля, че трябва да си горд първо, че си какъвто си, да не мислиш – аз живея в чужбина и ще бъда някой друг. Българин си се родил, такъв ще бъдеш. Птичето е малко, но има акъл да знае къде му е мястото.

  • Какво искате да кажете на българите? – Да се трудят, да гледат семействата си, което е най-важно. Да не пушат, защото като тровиш себе си, тровиш и хората около себе си, а семейството ти е най-близко и най-много страда от това. И да се чувстват горди от това, което са.

  • Вие сте на 91 г., а изглеждате доста по-млад и пълен с енергия. На какво го дължите? – Първо, имам млада булка.

Второ, съм зает много, нямам време да старея, аз съм много активен. Интервю на от Даниела Казанджиева и Антония Кюмюрджиева, „Стандарт“.

Close