Информационен сайт на българите в Испания

Българи в чужбина

Българите в чужбина се чудят каква мръсотия да си направят

Претранка Чизмова

В интервю за „Български новини“, Претранка Чизмова разказва за трудностите в чужбина.

Претранка Чизмова e от Асеновград, има една дъщеря, която е на 21 години, а любимото й хоби е да украсява булчински рокли и да готви. В Гърция е от 10 години. Ето какво разказва за десетте години емигрантски живот в Гърция:

  • Какъв беше животът ви в България?

  • Завършила съм средно специално, а след това 2 години следвах право в СУ“Климент Охридски“. После се омъжих и така прекъснах обучението си. Не продължих, за съжаление, по много семейни причини.

  • Какво работихте в България, с какво се занимавахте?

  • Много трудности, но имах помощ от моите прекрасни родители, а също и от родителите на съпруга ми с който съм в прекрасни отношения, дори ми гостува тук. В България работех като аранжор на булчински рокли и това е мое хоби, а също се занимавах и с готварство.

  • Как се появи идеята за емиграция в Гърция?

  • Съвсем неочаквано съпругът ми замина за Белгия. От там разбрах, че живее с друга жена и заминах. Установих, че това е истина. Много тежко преживях този развод. Наистина много го обичах, когато се оженихме. Бяхме още деца и за мен той беше единственият. Сестра ми беше заминала една година преди мен в Гърция и аз реших да дойда при нея в Рафина.

  • Как се преборихте с носталгията?

  • Не мога да се справя с носталгията, все още ме гони, но поддържам постоянна връзка с хора от България. Гледам българска телевизия, дъщеря ми е при мен, а партньорът ми е един прекрасен човек. Малката ми сестра също е наблизо. Говоря с майка ми всеки ден по скайпа…

  • Как се справяте с живота в Гърция? Днес в условията на криза животът е труден…

  • Да, труден е животът тук. Работата намаля, а разноските са големи. Средната ми сестра си замина още през октомври и в момента работи в България. Не мисля, че животът там е по-лек и ако съм сама не бих се справила в никакъв случай, но в семейството си помагаме взаимно. Изпращам и на майка ми, поне да си плаща лекарствата.

  • Как се преборихте с езиковата бариера?

  • Баща ми и дядо ми са гърци, родени са тук и от малка са ме научили на някои неща. После първата ми работа беше при една баба. Тя ми помогна много. От една приятелка, която винаги ме поправяше научих доста и от телевизията, макар че граматиката все още я уча. Дъщеря ми също говори и пише много добре. Сестрите ми не искаха много-много да учат езика. Има много смешни истории и мога да разкажа, когато малката ми сестра отиде за пръв път на работа. Хората я поканили за обяд, а тя не могла да им отговори и им показала ръката, като искала да каже: „Още 5 минути“. Те я изгледали особено и пак я извикали, тогава тя взела да размахва ръка и те ми се обадиха веднага. Там това е обиден жест, нещо като средния пръст.

  • Баща ви и дядо ви са гърци и са се изселили в България? По какви причини?

  • Когато е имало хунта, мисля, че е било през 1948 г. татко е бил на 2-3 годинки, за съжаление почина твърде млад, само на 51 г. Много ми липсва, бяхме добри приятели. Дядо е бил млад тогава и не знам дали е бил против хунтата, беше много кротък човек, но неговият баща и братята му, са били против. Всички те, заедно със семействата си са отишли в България, но имаме останали близки тук, близо до Солун, на 30 км име едно градче Пела, а някога Палия пела.

  • Когато дойдохте в Гърция потърсихте ли тези свои роднини, които са в това градче Пела?

  • Да, с някои поддържам връзка, други се страхуват. Имаме някакви земи с нотариални актове, но имам братовчеди, с които се чуваме постоянно.

  • Как се справяте с живота в Гърция? Днес живеем в условията на криза, как това се отразява на вашия живот?

  • Всички заедно с общи усилия, всеки помага. Понякога се лишаваме от нещо за сметка на друго. Рядко посещаваме заведения. Живея в хубава къща и имам спокойствие, имам свои хобита.

  • Вие сте си устроили по някакъв начин живота тук в Нея Макри. В каква посока виждате своето бъдеще тук или в България?

  • Не знам. Постоянно мисля по този въпрос. Докато имаме работа, ще сме тук.

  • Какво ви очаква в България и какво ще ви липсва от тук?

  • Мога да работа като аранжор на булчински рокли или като готвач, поне няма да плащам наем. А Гърция ще ми липсва, най-вече морето, приятелите…

  • За времето, което сте тук сте опознали характера на гърците. Каква е според вас основната разлика между двата народа?

  • Голяма тема май ще подхванем. Първо мисля, че всички народи на Балканите си приличат, но основната разлика между двата народа е високият стандарт, който гърците имаха до скоро и начинът им на живот. Този стандарт е сформирал и техният мироглед, който е доста по-различен от нашият. Друго, много съм чела, много съм слушала за гърците в чужбина и много се поддържат, много си помагат. Дори живеят в малки общности, докато в българите в чужбина се чудят каква мръсотия да си направят. Да не ти говоря, колко са ме наранявали хора, които са живели при мен, хора, на които съм помагала безвъзмездно. Толкова много болка съм преживяла от близки хора. На какво се дължи?! Хората се изродиха, станаха по-лоши и завистливи. Започнаха да се нараняват взаимно. Мога да дам пример – отивам си за малко в отпуск и оставяш да те замести и ти взима работата. Без коментар.

  • Имали ли сте трудности в Гърция заради това, че сте наполовина българка?

новини от испания

  • Често казано трудности съм имала, но не по тези причини. Трудности свързани с документи, бюрокрация по болниците. Гърците са гледали на мен винаги като чужденка. Само хората, с които работя, а те са млади и възпитани са нещо различно. Между другото чистя банката в Нея Макри, а също и детския магазин „Mothercare“. За гърците аз съм българка, но и много от тях не знаят, за произхода ми. В края на краищата и баща ми е пораснал в България, повечето му живот е минал там, а също и този на дядо ми.

  • Смятате ли, че сте постигнали целите, заради които сте избрали живота на емигранта?

  • Не, но имам добър живот тук като стандарт. Исках да отворя заведение за бързо хранене, едно тук и едно в България.

4 Коментари

  1. Ами направете си, изберете си едно място някъде и си го наречете…. не чакайте някой друг да го направи…поканете приятели за някой празник, но трябва да има и нещо интересно и ПОЗИТИВНО да се сподели, малко дух…не само ядене и пиене…на всички ни е додяло от оплакване

    • Авиокомпания Балкан

      Да,явно Е!Никой,ама никой не желае хленчене!Който както си го направи,така да живее!

  2. Elena

    Надявам се младите българи в чужбина да са по задружни от нас старата генерация ,защото в швейцария и по точно в Цюрих сме единственната нация която нямамаме едно место където като минеш да знаеш ,че може да сещнеш българин….

  3. Николай Николов

    Takae za sujelenie

Close