- Регистриране на деца на български граждани, родени в чужбина
- Осигуровки на работили в чужбина
- Пенсията може да се „изнася“ в 30 държави
- Какво трябва да знаят българските граждани за сезонната работа в чужбина
- Испания: Затвор за надзети социални помощи
Гражданите на Република България, които се намират в чужбина, са длъжни в шестмесечен срок, след съставянето от местен орган на акт за раждане на детето им, да предоставят или изпратят на българското дипломатическо или консулско представителство в съответната страна, заверен препис или извлечение от документа, заедно с молба, в която е посочен постоянният им адрес в Република България.
Гражданите могат да предоставят и направо в съответната българска община легализирания акт за раждане, със заверен превод на български език, извършен от български дипломатически или консулски представител, или от фирма за преводи, имаща договор с МВнР на България. Заверката на подписа на българския преводач се прави в дирекция „Консулски отношения“ на МВнР на адрес: София, ул. „Алфред Нобел“ № 2.
Ако документът е издаден в държава, с която Република България няма сключен договор за правна помощ, в който изрично да се предвижда освобождаване от легализация, документът се легализира (снабдява) със заверка „Апостил“, съгласно Хагска конвенция №12 или се снабдява с печат на МВнР на съответната държава, удостоверен впоследствие от българското дипломатическо или консулско представителство в тази страна.
Не е нужно местният акт за раждане да се легализира, ако произхожда от държава, с която България има сключен договор за правна помощ, в който изрично се предвижда освобождаване от легализация.
Родителите подават заявление за издаване на паспорт на детето, след като получат от общината българско удостоверение за раждане, с вписан в него ЕГН.
Подробна информация за държавите, страни по конвенцията, както и за издаващите „апостил“ органи на всяка държава, може да се получи на интернет-адрес: тук
Общината, където се регистрира раждането на детето, е общината по постоянния адрес на майката; ако тя не е българска гражданка – в общината по постоянния адрес на бащата.
