Антонио Морено живее на улица, която има репутацията на най-опасната в Мадрид и където дилъри предлагат открито всички видове дрога 24 часа в денонощието. Той притежава къща с четири стаи и басейн, работи в собственото си фото и видео студио – и е циганин, един от 40-те хиляди обитатели на незаконно градче в покрайнините на испанската столица.

Ако живееха в почти всяка друга европейска страна, Морено и съседите му щяха да бъдат източник на напрежение и разпри /напр. изселването на роми от Франция/. Морено обаче не се безпокои. Защото когато стане дума за отношението към циганите, известни и като роми,Испания е различна.

„Депортации тук няма да има никога,“ казва Морено. „Ние сме интегрирани. Аз съм първо испанец, после циганин и се гордея да бъда и двете.“ И докато много европейски държави гледат на ромските си общности като на проблем, с който трябва да се справят, Испания приобщи своите цигани, като им даде права, като прославя тяхната история и ги кара да се чувстват у дома.

„Разбира се, има прояви на расизъм, но тук е по-добре отвсякъде другаде, където съм бил“, казва Морено, имайки предвид пътуванията си в Италия, Германия и Чехия. „Испания помогна много на циганите.“

И наистина, 35 години след смъртта на диктатора Франсиско Франко животът на ромите се е променил драматично. „Преди дори не бяхме хора. Третираха ни като животни,“ разказва Морено за времето, когато властите не разрешаваха на циганите да работят, да учат и дори да се събират на групи от над четирима.

Днес Европейската комисия, страните от ЕС и самите роми са единодушни, че Испания се е превърнала в модел за интегриране на циганите. Сега правителствата на България, Словакия,Унгария, Чешката република и дори Румъния, откъдето идват много роми, гледат към Испания за идеи, които да приложат сами.

От 10-12-те милиони роми, които живеят в Европа, в Испания е втората по големина тяхна общност – според преценките това са 970 000 души или около 2 процента от населението на страната.

А испанското правителството харчи почти 36 милиона евро годишно, за да ги приобщи. В Испания едва 5 процента от циганите живеят в катуни, а около половината роми имат собствен дом.

Практически всички испански цигани имат достъп до здравни услуги и въпреки че данните не са опреснени, смята се, че поне 75 процента от тях имат стабилни доходи.

Освен това Испания инвестира в област, която според мнозина експерти е ключова за измъкване на ромите от мизерията: образованието. Почти всички циганчета се записват в начално училище (макар че само около 30 процента го завършват) и над 85 процента от циганите в страната могат да четат и пишат.

„Усвояването на европейските фондове от Испания е добър пример за други страни членки,“ заяви заместник-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по правосъдието Вивиан Рединг в имейл до сп. „Тайм“. „Испанското правителство показа, че работи за интегриране на ромското население и вече видяхме някои добри резултати.“

За тези резултати е помогнал двупосочният подход на Испания към интеграцията, обединяващ достъпа до традиционни социални услуги с целеви програми за приобщаване.

Така например ромите могат да получат достъп до общински жилища и финансова помощ, при условие че пращат децата си на училище и медицински прегледи. Освен това съществува програмата Acceder на Фондация Секретариат на ромите (Fundacion Secretariado Gitano), която според експертите е една от най-добрите интеграционни инициативи в Европа.

Програмата набира млади и безработни цигани, обучава ги на технически умения и им помага да получат еквивалент на гимназиална диплома. След обучението си те биват назначени на работа чрез серия споразумения с частни компании. Тази програма се оказа толкова успешна, че румънската Национална агенция за ромите се опитва да въведе нейна версия в Румъния.

Но би ли могла останалата част от Европа да повтори успеха на Испания? По-голямата част от сполуките на страната при интегрирането на ромите се дължат на специфичната й история с тази общност.

За да гарантира стабилност в държава, разделена по национален признак, конституцията, написана след смъртта на Франко, включва всички етнически групи и култури, като по този начин предпазва ромите от институционално изключване. И понеже циганите са най-обеднялата общност в Испания през 80-те години на миналия век, те привличат по-голямата част от фондовете за развитие.

Въпреки че векове наред са били преследвани, циганите са се претопили в традиционната испанска култура – танцът фламенко и традиционната испанска рокля са заимствани от тази общност.

„Испанските цигани освен това са се съпротивлявали на опитите за интеграция по-слабо, отколкото в други страни, понеже са водили уседнал начин на живот в продължение на векове,“ обяснява Хосе Мануел Фресно, съветник към Европейската комисия по проблемите на ромите и председател на Съвета за етническо и расово равенство при испанското правителство.

Дори ако други страни от ЕС тръгнат по стъпките на Испания и се научат да обичат своите цигани, това ще реши само половината от проблема. Най-добрият начин да се попречи на страни като Франция и Италия да депортират цигани е да гарантираме, че циганите се чувстват достатъчно щастливи у дома и не изпитват нужда да мигрират към Франция или Италия.

„Испания е направила много повече от други страни членки за интегрирането на ромите, но сега трябва да гарантираме, че постиженията й ще се прехвърлят в нови държави от ЕС,“ посочва Иван Иванов, изпълнителен директор на Европейския информационен офис за ромите в Брюксел.

„Тогава миграцията на ромите би могла да спре.“ Депортациите са безполезни, твърди той: „Циганите ще се върнат обратно след няколко месеца. Тези политики трябва да бъдат приети сега, в противен случай след пет години същите тези страни ще се оплакват от подобна миграция от други държави.“

Антонио Морено би се съгласил с това. Доколкото може да проследи корените си, той е испански циганин и не би могъл да си представи неговото семейство да живее другаде.

И макар да цени факта, че децата му получават финансова помощ и че държавата плаща на внуците му да посещават училище, той е убеден, че циганите трябва да поемат отговорност към интеграцията.

„Повечето цигани са добри хора и искат да съжителстват с околните,“ Казва Морено. „Има и такива, които са изключение, но не и ние. Ние оставаме в Испания, понеже тя е нашият дом.“

Още по темата:

Сподели: