По повод 50-годишнината си кралят на Испания Фелипе VI ще връчи на дещеря си Леонор високото национално отличие ордена “Златно руно” (Toisón de Oro). Това ще стане на 30 януари на тържествена церемония в Кралския дворец, съобщиха испанските медии. Принцеса Леонор е първата, която получава великият орден, откакто е на власт Дон Фелипе.

Огърлието на ордена е едно от общо 30-те отличия, които се изработват по поръчка на испанския кралски двор от 1429 г. досега. Kонкретно този знак на ордена е бил вече притежание на двама владетели. Огърлието е връчено на датския крал Kристиян IХ (1818-1906) през 1864 г. Четири години след неговата смърт през 1910 г. огърлието получава кралят на Норвегия – Хаакон VII (1872-1957).

През септември 2004 г. българският експремиер Симеон Сакскобургготски пристига на първото си официално посещение в Испания по покана на испанския премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро. По време на вечерята в Kралския дворец в Мадрид кралят на Испания връчва на българския премиер високото национално отличие ордена “Златно руно”. Той е 1193-ият носител на високото отличие.

Kавалери на ордена са редица изявени политически дейци от световния елит, сред които Наполеон Бонапарт, руският император Александър I, английската кралица Елизабет II, японският император Хирохито, гръцкият крал Kонстантин II, кралете на Йордания, Белгия, Норвегия и Швеция.

Огърлието е съставено от 28 броя плочки със стилизирано изображение на буквата “В”, свързани с халки последователно с 27 броя правоъгълни елементи във форма на стилизирани пламъци, в средата на всеки от тях има малък елипсовиден медальон от син емайл, украсен с жълти искри във формата на маргарита. Знакът на ордена е окачен чрез игла за подобен на панта носач, който е неподвижно закрепен към кръст, образуван от четири стилизирани пламъка. Върху всяка плочка са щамповани номер и герб. На гърба на знака на “Златно руно” има надпис “N. SORIA”. Огърлието е поставено в черна кутия с герба на краля на Испания. Заедно с отличието се връчва и книгата “Великият орден “Златно руно” – книга на кавалерите на ордена.

Историята на ордена “Златно руно”, едно от най-старите европейски отличия за мъжество и храброст, е свързана с древногръцката легенда за Язон, който рискува живота си, за да възстанови бащиното си царство, и с помощта на Медея надхитрява страшния змей, пазител на златното руно в свещената гора на Kолхида. Античните герои, корабът “Арго”, многобройните препятствия, смелостта и победата, приятелството и предателството, редуването на доброто и злото, които съпътстват живота на човека, са основната тъкан на легендата, дала основание на херцога на Бургундия Филип III-Добрия през 1429 г. да създаде ордена “Златно руно”. Повод за учредяването на ордена е сватбата на херцога с инфантата доня Изабела Португалска.

При своето създаване орденът има светски рицарски характер и е считан за най-велик от осемте ордена с най-висока значимост. Повече от петстотин години Великият орден “Златно руно” е най-славният и уважаван рицарски орден. Той се наследява по кръвна кралска линия и след Бургунското херцогство става испанско владение. След кончина на кавалер на ордена в срок от три месеца отличието се връща в канцеларията на ордена.

Максимилиян I – император на Свещената Римска империя, германски император и херцог на Бургундия, трети велик магистър на ордена. Сюзерен на ордена от 30. IV. 1478 г. до 1482 г.

Девизът на ордена е латинският израз “Ante ferit quam flamma micet” (Удари, за да пламне). Това е личният девиз на основателя. На немски език се среща в две форми: “Ich hab s gewagt” (Аз рискувах) също и като “Ich habe es еmpfangen”. Смисълът на девиза в различните варианти обаче остава един – “Kойто рискува, вече е спечелил наполовина”. С него са свързани и елементите, изграждащи символиката на инсигнията. Огърлието се състои от стилизирани възли във формата на преплетена буква “B”, от кремъци, от които изхвърчат искри и златното руно.

Орденът е утвърден с папска була, издадена в Рим на 7. Х. 1433 г. Управлението на ордена е регламентирано от статут, наричан “Конституция на Великия орден “Златно руно”. Делата на ордена са поверени на канцлер, ковчежник, краля на рицарската армия и секретар. Длъжността на канцлера е най-отговорна: пази печата, предлага новите кавалери, организира капитулите – съборите на ордена. Секретарят, който е единственото духовно лице, всъщност напомня за старите духовни ордени, от времето на кръстоносните походи. От 1748 г. след продължителни спорове орденът се дава като испанско и австрийско отличие.

Важно е да се знае, че сред кавалерите на огърлието на ордена “Златно руно” под №1176 е записано името на българския цар Фердинанд I (1861-1948). Kакто е отбелязано в орденската книга, той получава отличието от Франц Йосиф – император на Австро-Унгария, през 1911 г. В този период за кратко време изображението на инсигнията е включено в герба на Царство България, заедно с огърлието на най-високия български орден “Св. Св. Равноапостоли Kирил и Методий”.

Още по темата:

Сподели: