Кончината на Фидел Кастро е сред водещите теми за руските издания. „Тwitter се нахвърли срещу канадския премиер“ Джъстин Трюдо заради топлите му думи по адрес на починалия в петък лидер на кубинската революция Фидел Кастро, пише „Взгляд“.

Руският сектор от интернет пък „се опълчи“ срещу шоумена Александър Василиев заради коментара му: „Слава Богу! Един узурпатор по-малко“, отбелязва изданието „Ридус“. Други руски издания информират за искания на граждани името на Фидел Кастро да носят градове, улици, фестивали и стадиони във федерацията.

„Фидел Кастро умря. Едни пускат фойерверки от радост. Други го оплакват. Трети просто почитат паметта на човека, станал една от иконите на 20-и век. На човека, който символизираше младостта на света и надеждите за по-добро бъдеще. Дали обаче той оправда тези надежди?“ – се казва в коментар от „Московский комсомолец“.

Вестникът отбелязва, че кубинският лидер е успял да се опази от вражески заговори, но не се е вслушал достатъчно в предупреждението на арменската поетеса Силва Капутикян: „Пази се от прекалено сладките похвали, ласкатели не слушай, щом за гений те прогласят и щом те нарекат баща (. . .) Не вярвай в своята непогрешимост!“.

Изданието цитира личния бодигард на Кастро – Хуан Рейналдо Санчес, избягал в САЩ, който виждал във Фидел Кастро „идеалния революционер“, докато не разбрал, че той е „обхванат от жажда за абсолютна власт и презира народа“.

„Защо революциите винаги свършват зле? И защо героите им задължително се превръщат в още по-лоши тирани от свалените от тях диктатори?“ – пита се Санчес в своя книга.

Фидел и неговите „брадатковци“ (прозвището на кубинските революционери) върнаха достойнството на Куба, превърнала се в „заден двор“ на САЩ. Дали обаче на Острова на свободата бе създадено истински свободно общество? И кой е виновен за бедственото икономическо положение – неефективната социалистическа икономика или дългогодишната сурова блокада от страна на САЩ?

„Историята ще ме оправдае“ – през 1959 г. Фидел Кастро бе напълно сигурен в онова, което каза. Кой знае обаче дали е бил толкова сигурен през 2016-а?, добавя „Московский комсомолец“.

Фидел не можа да задържи всички свои сънародници на родна земя, още повече щом нощем на хоризонта блестят примамливите ярки светлини на не толкова далечния Маями.

„Близо три милиона кубинци се заселиха във Флорида и мнозина от тях мразят Кастро – за истински и за мними страдания от тоталитаризма, заради разделените семейства. Никога обаче не съм виждал хора да се гордеят толкова много като кубинците със своята страна, с романтиката на своята борба с алчната и жестока Америка“, пише наблюдател на всекидневника.

„Искам да кажа, с оглед на своя опит и осемгодишния ми престой в Куба, нека не се надяват – курсът на тази страна, какъвто си беше, такъв ще си остане“, прогнозира пред „Комсомолская правда“ Михаил Макарук, вицепрезидент на руското дружество за приятелство с Куба.

Кой може да оглави кубинската държава, щом си отиде поколението на революционерите?

За фаворит е сочен засега първият заместник-председател на правителството Мигел Диас-Канел.

При всяко положение обаче семейство Кастро ще продължи да играе значима роля в живота на острова, като изрежда вероятни според него бъдещи ръководители – близки роднини на сегашния лидер Раул, брат на покойния Фидел.

Колкото до децата на Фидел, те не играят съществена роля в политическия живот на страната.

Ако ти е харесала статията, стани наш приятел във Фейсбук!

Източник: Днес