Българи в Испания | ИСБИ

Информационен сайт на българите в Испания

От мрежата

Когато го гушнах, той заплака

Плачат ли кучетата? Усещат ли болка? Страдат ли?… И куп такива въпроси съм си задавал всеки път, преди да почине първото ми куче, ротвайлер на 14 години, което носеше името „ДАРГОС“ от ДАР ГОСподен.

За жалост, твърде късно успях да си отговоря на всички въпроси. Не ми остана време да му поискам прошка за греховете, които бях натрупал спрямо личността му.

Наранявал съм го хиляди пъти, а той никога не възропта. Колкото повече наранявах Даргос, толкова повече Даргос ме обичаше.

Облизваше ми ръката, която го биех и се сгушваше примирен в тялото ми. Цели 14 години търпя проблемите и неуспехите ми.

Преживяхме много заедно. Играеше ролята на мой приятел, баща, брат. Научи ме да обичам. Споделяхме храна и емоции. Най – хубавите ми спомени са с него. Умееше едно-единствено нещо и го правеше перфектно – ДА ОБИЧА!

„Ако можех да обясня в едно изречение колко го обичам, със сигурност щях да получа нобелова награда за литература“, Kim Reiki
Накрая беше много болен и стар.

Опитваше се да не ме притеснява и си стискаше нуждите с достойнство колкото може. Лекарите не можеха да му помогнат, защото старостта го изяде. Полагаше огромни усилия да се движи, да не бъде болен, да остане при мен, да излае, да не пъшка от болка, да яде, да ми покаже, че все още е здрав и му се играе, да ме обича и да ме пази.
Боже, толкова ме беше ЯД, че си отива! Исках да крещя от гняв с все сила. Какво ли не бих дал, за да го спася. Чувствах се виновен и гузен, безсилен!

Вечерта, миг преди да си отиде, той ме събуди със скимтене. Викаше ме! Намерих го легнал в коридора в безпомощно състояние. Опитваше се да си вдигне поне главата и да ми каже нещо. Легнах до телцето му, прегърнах го и когато гушнах голямата му глава, той заплака.

Никога не бях виждал толкова големи, чисти и топли сълзи. Едва, едва успя да извади език и облиза ръката ми. Прегърна ме! Главите ни бяха една до друга и усещах как диша много тежко. Не можех да спра да целувам нослето му. Скимтеше от болка на рамото ми, искаше да ме прегърне по-добре, но нямаше сили.

Целунах отново голямата му черна маслинка и изведнъж усетих последния му дъх, лек полъх в лицето ми, който излезе и повече не се върна. Цялото му тяло се отпусна. Почина най-добрият ми приятел, който някога съм имал или ще имам. След този случай аз вече не бях същият човек. Най-важната част от мен си отиде завинаги заедно с него! Където и да е в момента, аз знам, че ме чака!
Почивай в мир, Даргос!

Източник: zarata

Още по темата:

Сподели:

1 Comment

  1. Авиокомпания Балкан

    На силни антибиотици ли сте? Какво?Преливат реките, язовири…хора бедстват…

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Close