Българи в Испания | ИСБИ

Информационен сайт на българите в Испания

Испанският грип през 1918 г. убива 50 милиона. Как са реагирали правителствата по онова време?

Според британската журналистка и писателка Лора Спини испанският грип през 1919 г. е променил света. Извънредните мерки, предприети преди век, много приличат на днешните мерки, въведени заради коронавирусната пандемия. Нашите здравни системи до голяма степен са продукт на пандемията отпреди сто години, твърди Лора Спини. Тя е автор на книгата “Бледният конник: Испанският грип от 1918 и как той промени света” (Pale Rider: The Spanish Flu of 1918 and How it Changed the World).



– Президентът на републиката каза, че кризата с коронавируса е най-тежката здравна криза във Франция от един век насам, визирайки испанския грип от 1919 година. Оправдано ли е това сравнение?

Мъжете в студентско-армейски тренировъчен лагер се разболяват от вируса в Колорадо през 1918 г.
Прогнозите за броя на убитите по целия свят варират от 17 милиона до 100 милиона. Според Световната здравна организация 2-3 процента от заразените са починали.

– В момента е трудно да сравняваме една продължаваща с една приключила епидемия, още повече, че статистиките за испанския грип са много спорни, тъй като по онова време преброяването е било трудно. По време на епидемията от 1918 г. са починали между 50 и 100 млн. души. Нивото на смъртност на случаите (Case Fatality Rate CFR) се оценява на 2,5 процента. Смята се, че той е бил 25 пъти по-опасен от обикновения грип. Все още не се знае какво е нивото на смъртност на днешната пандемия, вероятно около 1 процент. Това, което може да се сравнява, е фактът, че става въпрос за нов патоген с много високо ниво на зараза. Испанският грип имаше тази особеност, че засяга хора в разцвета на силите, между 20 и 40 г., което го направи толкова катастрофален. Изглежда, че коронавирусът засяга фатално по-скоро възрастни хора над 60 г., но и тук той се развива много бързо и липсва отзвучаване на епидемията.

– Мнозина обвиняват глобализацията за бързото разпространение на вируса в един свят без граници. Как и за колко време се е разпространил вирусът в епохата на испанския грип?

Диаграма, показваща драматичния скок на смъртните случаи през есента на 1918 г., когато „втората вълна“ на вируса залива света. Грипът е бил особено смъртоносен за хората във физически разцвет, като средната възраст на починалите е била около 28 години.

– Между март 1918 г. и юли 1921 г. испанският грип се разпространява на три вълни: първата е била умерена и приличала на сезонен грип, втората, много силна, когато са починали най-много хора, от средата на септември до декември 1918 г., и третата, не толкова силна вълна. Повечето хора са починали в рамките на три месеца. По онова време вече имало форма на глобализация, макар и много по-бавна. Войната била един от решаващите фактори за тежестта на пандемията. Наистина имало голямо движение: военни, които се прибирали у дома, но също и разселени, бежанци, които били многобройни. Сцението на всеобщо веселие за освобождението ускорили разпространението на вируса. Имунните системи били отслабени от лишенията.

Някои учени смятат, че военните условия са допринесли много за заразността на вируса. Обикновено един нов грипен щам отслабва с времето, защото вирусът няма интерес да убие домакина, който го приютява. Така сезонните грипове, които познаваме, са започнали с пандемичен грип, които са е “успокоил”. Но испанският грип срещнал изключителни обстоятелства: мъже, заклещени в окопите в Северна Франция, отслабнали, с увредени от газовете бели дробове. Всичко това допринесло вирусът да придобие изключителна заразност за дълго време.

Тежко болен младеж в САЩ през ноември 1918 г.
Смята се, че вирусът предизвиква цитокинови бури сред здрави възрастни – свръхреакцията на енергичната имунна система е толкова тежка, че пациентите са ефективно убивани от имунния отговор на собствените си тела.

– Как са реагирали правителствата по онова време? Били ли са ефективни?

– Първоначално воюващите страни се опитали да скрият епидемията, за да не навредят на духа на хората. Затова впрочем се нарича “испански грип”, докато всъщност не се знае откъде е дошъл: по време на конфликта Испания е била неутрална страна, нямало е цензура и испанската преса първа съобщила за него. После правителствата били принудени да действат. Това, което е интересно, е, че те въвели същите мерки като днес за коронавируса: мерки за социална дистанция, единствените ефективни при липсата на ваксина. Карантина, изолация, маски, миене на ръце: точно същите са били препоръките и преди 100 години! Със същите дебати. Например в голям парижки вестник питат експерт от Института “Пастьор” дали е полезна дезинфекцията на публичните пространства в Париж и той отговаря, че това е неефективно! Имаме същите реакции като предците си, когато сме изправени пред непозната патология.

Американски войник получава дезинфекционен спрей за гърло, което по-късно ще се окаже неефективно.
Може би най-необичайният опит за спиране на пандемията обаче е така наречената „черна сватба“, проведена в Одеса в днешна Украйна. Черните сватби донякъде са еврейски ритуал за предпазване от мор, в които се женят двама от „най-нещастните“ на обществото в сложна церемония, проведена в гробището. Една такава сватба се е състояла в гробището в Одеса на 1 октомври 1918 г. Необикновеното бракосъчетание било отпразнувано с пиршество и двойката била „обсипана със скъпи подаръци“.

– Имало ли е случаи на паника?

– Да, навсякъде е имало страх, както днес. Но в Ню Йорк например, където вече били свикнали с хигиенните акции на властите в името на общото благо, населението по-скоро се подчинило на предписанията. В Рио де Жанейро имало всеобща паника, защото правителството било зле подготвено. Населението във воюващите страни, изтощено и примирено след четири години война, не драматизирало този бич, или точно обратното, в него виждало мистично потвърждение за апокалипсис, за божие наказание. Имало много теории на конспирацията: смятали, че грипът са дължи на изпаренията над бойните полета във Фландрия, а в САЩ, че германски подводници са го пуснали на американските плажове. “Фалшивите новини” не са от днес!

Микробиологът Терънс Тъмпи изучава проба от вируса на грипа, върлувал през 1918 г., за да разбере защо той е бил толкова мощен. През 2005 г. старият щам е бил реконструиран, след като учените са извлекли белодробна тъкан от жертви на пандемията, погребани до отдалечено село в Аляска.
Преди избухването на коронавируса, който се заражда в Китай в края на 2019 г., Тъмпи казва: „Мисля, че трябва наистина да се притесняваме за някои от вирусите на птичия грип, които виждаме в Азия, които се предават от птици към хора и причиняват тежко заболяване. Ако някой от тези вируси по някакъв начин „измисли“ начин за ефективно разпространение от човек на човек, тогава бихме се сблъскали с друга пандемия.“

– Какви социални последствия е имал испанският грип?

– Икономическите последствия от испанския грип са неизмерими, защото са преплитат тясно с последствията от войната. Вероятно той е забавил с няколко години, ако не и десетилетия, прогреса на засегнатите общества. Понякога епидемията имала неочаквани последствия. Ние имаме много западен спомен за този грип, но всъщност той е убил най-много хора в Третия свят: 18 милиона само в Индия, където без съмнение е подготвил умовете за независимост. Грипът имал и т.нар. “ефект на жътвата”: елиминирайки най-слабите индивиди, той оставил по-малко, но по-здраво население. Оцелелите имали по-силна имунна система. Биологиченият капацитет на човешкото възпроизводство се подобрил и се раждали повече деца, продължителността на живота, особено мъжката, се удължила.

– По онова време испанският грип позволил значителен напредък на науката. Можем ли да се надяваме на същото нещо днес?

– Всъщност нашите здравни системи до голяма степен са продукт на пандемията от 1918 г.: в този момент осъзнават нуждата от социализирана медицина, за да отговори на епидемиите, които не могат да се лекуват индивидуално. Това стимулира силно вирусологията и епидемиологията, които по онова време са прохождащи науки, и допринася за създаването на първите световни здравни агенции, но също и за инструменти за наблюдение. Днешната пандемия на коронавируса ни показва, че нашите здравни системи вероятно са недостатъчно финансирани за сегашното застаряване на населението. Това непременно ще ни накара да ги развием.

– Трябва ли да се примирим с редовната поява на пандемии?

– Редовно има пандемии. Три през ХХ век: испанският грип (50-100 млн. жертви), азиатският грип през 1957 г. (2 млн. починали), хонконгският грип през 1968 г. (4 млн. починали). Всъщност много често се появяват нови грипни щамове, но по принцип можем да предотвратим преминаването от животни към хора, например чрез регулиране на пазарите на живи животни (wet markets), там, откъдето най-вероятно е тръгнал коронавирусът. След кризата с ТОРС (тежкият остър респираторен синдром) затвориха тези пазари за живи животни, но това не проработи и създаде черен пазар, защото много хора зависеха от тях. Но тези пазари са малка част от проблема: ще трябва да преосмислим цялата си хранителна система, защото именно там е люлката на новите инфекции, които стават все по-чести.

Всичко за извънредното положение и коронавируса в Испания ТУК

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК

Още по темата:

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Close