Испания е една от най-бързо растящите икономики в Европейския съюз, въпреки че страната е без правителство вече 300 дни. Това обаче може да не продължи още дълго, пише Дневник, цитирайки „Асошиейтед прес“.

Испания премина прага от 300 дни без правителство. Малцина испанци изглеждат притеснени в момент, когато икономиката на страната бързо нараства. Големите испански градове могат да се похвалят с препълнени кафенета и ресторанти, процъфтяващи модни магазини и арт галерии, пълни с туристи.

Два парламентарни вота, които не излъчиха ясен победител – на 20 декември и 26 юни – оставиха консервативната Народна партия начело на временно правителство през последните девет месеца. В събота, 15 октомври, станаха вече 300 дни. Народната партия спечели и двата вота, но няма мнозинство. Тя има срок до 31 октомври да събере подкрепа за формиране на правителство на малцинството. В противен случай Испания ще отиде на избори за трети път.

В момента испанският премиер Мариано Рахой има подкрепата на 170 депутати от 350-членната долна камара на парламента, 137 от които от неговата Народна партия. Той обаче се нуждае от гласовете или от въздържането на други формации при вот на доверие, ако иска да състави правителство на малцинството.

Испания обаче никога не е имала коалиционно правителство и политическите партии в страната изглеждат неспособни да постигат сделки. При все това се ширят слухове, че основната опозиционна сила, социалистическата партия, чийто лидер подаде оставка на фона на патовата ситуация, може да се въздържи, ако вотът на доверие бъде гласуван този месец.

Испания може да има стабилно правителство начело с Народната партия, ако се проведат третите от декември насам парламентарни избори, смятат социолозите от Metroscopia, провели проучване по поръчка на вестник El Pais.

Междувременно Испания е една от най-бързо растящите икономики в Европейския съюз. Международният валутен фонд очаква националната икономика да отчете растеж от 3.1% тази година – също толкова силен, колкото и когато имаше напълно функциониращо правителство миналата година.

На хоризонта обаче се задават облаци.

Испанската централна банка предупреждава, че политическата задънена улица може да има отрицателни икономически последици, тъй като не се провеждат ключови реформи, които да осигурят растеж в дългосрочен план.

Друг потенциален проблем е заплахата на Европейския съюз да наложи санкции на Испания, ако тя не ограничи прекалено големия си бюджетен дефицит.

Испанската централна банка твърди, че дефицитът през тази и идната година ще е съответно 4.9 и 3.6 % от брутния вътрешен продукт (БВП) – доста над равнището от 3 %, разрешено от ЕС. Евентуалните наказателни мерки може да се отразят на икономическия растеж и инвеститорското доверие.