Дори от гроба диктаторът от 20 век, управлявал Испания с желязна ръка, продължава да разделя страната.

Новото левоцентристко правителство на Испания казва, че преместването на на тленните останки на на ген. Франсиско Франко от възвеличаващия го мавзолей ще е първата от поредица символични крачки, насочени към помиряване с бурната история на страната.

Критици на правителството и наследници на Франко се противопоставят и се заричат да съхранят паметта за режима, на който според тях трябва да се отдаде дължимото за „модернизирането на Испания“.

Трябва да се забрани фондацията, която пази наследството на Франко, точно това трябва да се направи, казва Фернандо Мартинес, служителят, назначен да контролира усилията на правителството за ексхумиране и идентифициране на около 114 000 жертви на Испанската гражданска война от 1936-39 г. и четирите десетилетия на диктатура, последвала при управлението на Франко, който почина през 1975 г.

„Ексхумацията на тялото на диктатора ще започне да лекува раните на тази страна. Но тази задача ще бъде завършена само ако бъде отворен и последният масов гроб в страната“, каза Мартинес пред АП. Той разговаря с представител на агенцията в министерството на правосъдието в Мадрид, където се създава ръководеното от него ново Главно управление за историческата памет.

Мартинес казва, че преброяването на анонимните погребения в цялата страна ще е сред най-неотложните задачи на новото правителство на министър-председателя Педро Санчес. Други стъпки включват отварянето отново на бюро за подпомагане на близките на жертвите – служба, закрита при управлението на предишното консервативно правителство на Испания, въвеждане на нова система за изплащане на обезщетения и превръщане на сегашното гробно място на Франко в музей срещу фашизма.

„Възнамеряваме да ускорим работата и да наваксаме изгубеното време, това е въпрос на демократично достойнство“, казва Мартинес, който беше назначен през юли, след като през юни Санчес отстрани консерватора Мариано Рахой с вот на недоверие.

Три спонсорирани от ООН мисии в Испания от 2013 г. насам критикуваха властите, че нямат национален план за издирване на изчезнали хора, че координацията на ексхумациите е лоша, а картите на гробовете са остарели. Те също така изразиха загриженост от бездействието на испанските съдилища за законовото преследване на някои от най-страшните престъпления от този период.

Но екип от експерти по правата на човека на ООН съвсем наскоро похвали властите, че „поставят правото да се знае истината на първо място в политическия дневен ред“, като „застават начело на усилията за издирване на изчезналите, както и за ангажимента им да бъде създадена Комисия за истината, която да разследва престъпления, извършени по времето на Франко.

„Това решение е основополагаща крачка към прилагане на правото на истина за всички жертви на сериозни нарушения на човешките права“, написаха докладчиците.

Правителството иска да промени нещата, като внесе поправки в Закона за историческата памет от 2007 г., който не се занимава с исканията на оцелелите и на роднините на жертвите. Освен това консервативното правителство на Рахой ликвидира бюджета за ексхумации и обезщетения.

Емилио Силва, председател на Асоциацията за възстановяване на историческата памет (ARMH), каза, че новото правителство трябва да използва изпълнителните си правомощия за изваждане на останките на Франко от Долината на падналите – страховит мавзолей на 50 км северозападно от Мадрид. Той иска също правителството да разкопае всички гробове на жертвите на Франко, вместо да започва голяма политическа конфронтация между консервативните и прогресивните гласове в парламента.

„Те се страхуват, че ще има законови засечки“, каза Силва за правителството. Но нарече разкопаването на необозначени гробове и обезщетяването на роднините на идентифицираните жертви „много основни, човешки неща. Това не би трябвало да се оспорва“.

С високия си 150 м кръст, който се вижда от километри, мрачният мавзолей в неокласически стил и базиликата в Долината на падналите са построени от Франко в знак на почит към загиналите по време на неговия т.нар. „славен кръстоносен поход“ за сваляне на испанското демократично правителство.

Около 34 000 души, сражавали се и от двете страни в братоубийствената война, са погребани на това място. Повечето така и не са били идентифицирани. Там са и останките на Хосе Антонио Примо де Ривера, основателя на фашистката партия Испанска фаланга. Надгробният паметник на Франко, семпла гранитна плоча, върху която е издълбано само името му, е на централно място пред олтара на базиликата. На нея винаги има свежи цветя.

Обществените събития, подкрепящи режима на Франко, бяха забранени през 2007 г., но грандиозният обект остава популярно място за поклонения на онези, които изпитват носталгия по диктатурата.

Активисти казват, че цялото място има тоталитарно излъчване и е обида към паметта на жертвите. Те са ядосани и заради окаяното състояние на останките, защото просмукваща се вода е превърнала криптите в „купчини от кости“, според оценка на експерт през 2011 г.

Мартинес казва, че замислената промяна на закона ще включва предложение за премахване на символите, възхваляващи диктатурата, и ще превърне Долината в паметник за помирение и музей, който разказва за малтретирането по време на строежа с използването на политически затворници.

Правителството обаче, което не успя да ексхумира Франко преди юли, както беше обещано, е изправено пред безброй пречки, включително слабата си позиция в парламента.

Стотици хора, изпитващи носталгия по франкизма, участваха в протести в Долината, а консервативните партии обвиняват правителството на Санчес, че отваря отново глава, смятана от тях за затворена, вместо да се концентрира върху проблемите на 21 в.

Междувременно наследници на семейството на Франко отказват да сътрудничат на властите, завеждат дело срещу плановете за ексхумиране на диктатора и отказват да положат останките му в семейната гробница в Галисия. Така властите са изправени пред дилемата какво да се прави с останките на Франко.

Семейната гробница на Франко в Галисия

Изваждането на Франко от гроба, казва Мартинес, цели „укрепване на нашата демокрация“, установена мирно в края на 70-е години след смъртта на диктатора.

Мартинес не рискува да се ангажира с дата за ексхумацията на Франко, но, дори ако останките бъдат извадени и преместени, правителството на Санчес ще се изправи пред политически деликатната задача да обяви за незаконна Националната фондация „Франсиско Франко“, която до 2003 г. получаваше публично финансиране за опазване на документите от времето на режима 1939-75 г.

Фондацията „Франко“ не отговори на искане на АП за коментар, но в скорошни изявления в интернет служители казаха, че всеки опит тя да бъде забранена ще е нарушение на конституцията на Испания, която защитава свободата на словото. Нейният председател, генералът от резерва Хуан Чичаро, написа, че фондацията трябва да се защити сама от „смайващото обявяване извън закона на всеки, който не се подчинява на тоталитарните повели“ на испанската левица.

Силва от ARMH каза, че „забраната на фондацията не ограничава свободата им да изразяват идеите си“, а само ограничава достъпа им до публично финансиране.

Мартинес вярва, че въпросът не е за свободата на словото, а за защита на демокрацията в Испания.

„Никоя фондация, оправдаваща франкизма, няма място в едно демократично общество, също като организациите, които подкрепят фашизма или идеологията на нацизма, защото това са идеологии в разрез с демократичните ценности и свободи“, каза той. „Тези от нас, които са за демокрация, имат право да защитават демокрацията“./БТА

Още по темата:

Сподели: