Българи в Испания | ИСБИ

Информационен сайт на българите в Испания

България, От мрежата

Днес отбелязваме 180 години от рождението на Васил Левски

На 18 юли отбелязваме 180 години от рождението на Васил Левски. Апостолът на българската свобода, както го наричат още приживе неговите съратници,изгражда мрежа от революционни комитети и успява да пробуди жаждата за свобода у българина след петвековно османско иго.

Днес името на Левски е синоним на себеотрицание, честност, борбеност и вяра в правото на всеки човек да живее свободно и достойно.

Васил Иванов Кунчев е роден в подбалканското градче Карлово.

В много бедно семейство, в което твърде млад му се налага да стане глава на дома, след смъртта на баща си. Много млад прекрачва прага на манастира и става Дякон Игнатий. Но твърде бързо манастирът става тесен за него и той напуска.

Стига до Белград, където Раковски подготвя млади мъже в Първата българска легия.

Там Васил се откроява от всички с изключителните си физически и интелектуални умения. Прескача най-успешно тренировъчната яма, всички са възхитени от лъвския му скок и започват да го наричат Левски.

Той става един от идеолозите на българската национална революция. Велико негово дело е създаването на Вътрешната революционна организация.

Легендата и историческата истина разказват как той преминава през всяко българско селище, увлича най-добрите българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет.

Турците го търсят непрекъснато. Той непрекъснато успява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в различни образи.

Ботев пише за невероятната му издръжливост и весел характер: „Навън зима, камък се пука от студ, а той, Левски, пее“.

Апостолът на Българската свобода е предаден през зимата на 1872 г.

Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София. Дори турските съдии са изненадани и възхитени от него.

Обесен „там близо край град София“ на 19 февруари 1873 г. Васил Левски е вечният герой на поколения българи от Освобождението до днес, но някак си винаги неговите завети остават все така несбъднатата българска мечта.

Парадокс и до днес остава фактът, че за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Левски. Давани са различни обяснения за това. Дали е чувството за вина, че никой навремето не е направил опит да го спаси в пътя му към София, дали защото почитаме повече Възкресението, отколкото Рождество, защото след смъртта си Левски възкръсна в народната памет.

Един светец, напуснал църквата, революционер, проповядващ европейската идея за разбирателство с всички народи, борец за национална свобода, който не се опитва да ограничи свободата на другите.

Още по темата:

Сподели:

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Theme by Anders Norén