Българи в Испания | ИСБИ

Информационен сайт на българите в Испания

Българи в чужбина

Децата, които никога няма да проговорят български

Къде е „у дома“ за българите в чужбина?

Децата, които никога няма да проговорят български

Децата, които никога няма да проговорят български. Скъпи сънародници, обичам България, но вече съм убеден, че има доста българи зад граница, на които, меко казано, не им пука за родината. В чужбина живее една такава безлична маса български емигранти, за които повечето от вас навярно дори не подозират, че съществува.

В последните няколко месеца станах свидетел как десетки интелигентни българи, мои познати, се преселиха в Англия. Всички те имаха собствени жилища, добри професии и солидни доходи. Познавам още толкова, които също имат завидно материално и социално положение в страната, но и те се стягат да емигрират.

“Аз вече имам, това, за което копнеех. Защо трябва да ми пука за България? Защо трябва да имам нещо общо с тази страна?”

Това не е икономическа емиграция, а нещо различно. Нещо, което е тревожно, защото потвърждава, че интелигенцията напуска страната. Тъжно. Но има и друго, което е още по-тъжно. Идвайки в Англия, а навярно и по другите части на света, тази интелигенция забравя завинаги родината. Ще се опитам да се обоснова.

Сравнително скоро след като дойдох в Англия, се случи нещо, което ме изненада. Градът, който избрахме със съпругата ми, не е никак голям. Не познавах никого и дните ми, макар и пъстри от впечатления, бяха сиви и еднообразни. Или иначе казано – липсваха ми познанства с други сънародници. След около два месеца на изолация най-накрая така желаните познанства се случиха.

Първите българи, които срещнах, бяха от смесени бракове – Петър – университетски преподавател по компютърни системи, женен за англичанка, и Боряна – учителка по пиано, омъжена за англичанин. Петър имаше две деца, а Боряна – три. Забелязах, че нито децата на Петър, нито тези на Боряна говорят български. Това ме озадачи и веднага попитах защо не са научили децата си на български? Отвърнаха ми, че това не им е нужно. После седмици наред се питах как ли се чувстват тези родители; тези, български родители, чиито деца говорят само английски?

След време се случи така, че за моя радост се запознах с още две, но този път, изцяло български семейства. Те живеят в Екситър – съседния по-голям град до нас. Мъжете са университетски преподаватели, а жените работят на добри длъжности. Всичко изглеждаше хубаво, докато не се разговорих с децата им. За моя изненада се оказа, че децата в тези изцяло български семейства също не говорят и дума български! Не издържах и се намесих. Отговорът на родителите им беше, че когато питали децата си нещо на български, те отказвали да отговарят, а когато ги питали на английски те веднага отговаряли. Ще се опитам да онагледя споделеното с действителна случка, за да добиете представа колко нелепа е ситуацията.

Бяхме се събрали с едното от споменатите семейства на вечеря. Четиримата възрастни стояхме на масата, а децата ни си играеха край нас. Естествено всички говорехме на български. Техните деца обаче говореха на нашите на английски. Жена ми се почуди: “Е, хубава работа? Тук сме само българи, пък децата ни си говорят на английски?”Думите й увиснаха в пространството. Настъпи неловко мълчание. Аз обаче се включих и попитах: “Защо позволявате това? По този начин децата ви ще загубят връзката с България!”Знаете ли какво ми отговари университетският преподавател? Каза ми: “Е, и какво от това?”Разбирате ли за какво страшно мислене става дума? “Е, и какво от това?” Неговите думи се запечатаха дълбоко в съзнанието ми.

С течение на времето, срещайки се с различни хора, аз започнах да приемам споменатата позиция – на отчужденост към българщината, не за правило, а по-скоро за изключение. Докато се стигна до събитието, което смени отново цялата ми нагласа. То се случи наскоро след тазгодишните великденски празници и така силно ме провокира и натъжи, че никога няма да го забравя.

В близост до нашата кооперация има поляна с пейки, маси и стационарни барбекюта. Когато времето е хубаво, мястото се изпълва с хора, които пекат различни меса на барбекютата, хранят се на открито и се забавляват.

След светлия празник решихме и ние да си направим нещо като български Великден. Поканихме всичките си български приятели и ги помолихме да доведат колкото могат повече още наши сънародници на срещата. И мисля, че се получи – събрахме се шест български семейства. Аз посрещнах всички с поздрава: “Христос Воскресе”и повечето ми отговориха, но двама се заинатиха. Единият ми вика: “Абе, знае ли човек дали е така”, а другият се прояви като типичен неверник и ми върна въпроса с въпрос: “Ама ти вярваш ли в тия работи?”Истински голямата изненада обаче дойде малко по-късно. Тя се случи, когато установих, че децата на всичките тези шест български семейства не говорят изобщо български. Направих си труда да заговоря всяко едно от тях поотделно, за да се уверя, че е така.

Седнахме да обядваме и се обърнах към родителите им с въпроса защо децата им говорят само английски. Те ми отвърнаха, че така е било по лесно за самите тях, т. е. за децата. Това за мен беше пълен абсурд. На поляната тичаха, смееха се и се гонеха тринадесет българчета, които си говореха и подвикваха на английски!? Попитах една майка защо допуска това. А тя ми отвърна, че и аз съм щял да го приема, но още ми било рано. “Не, никога няма да допусна това с децата си”, съпротивих се аз, а тя спокойно ми отвърна: “Значи ще ги подложиш на излишен стрес”.

Малко по-късно се обърнах със същия въпрос и към другите, като настоях за отговор, защото английските викове от тичащите наоколо наши, български деца не ми даваха мира. И тогава дойде шокиращото обяснение на един от бащите (отново университетски преподавател в Екситър), когото ще цитирам по памет:

“Това, че няма да знаят български, не е никакъв проблем! На тебе още ли ти пука за България? Я се огледай къде сме? Какво повече може да иска човек от живота? Ние ще им дадем всичко. Ще им помогнем да се изучат, да завършат колежи и един ден да си намерят хубава работа. Ще имат парички и… пей, сърце. Ти не си отскоро тука и е време да зарежеш тия националистични дивотии и да погледнеш на живота по-философски.”Сякаш нож ме жегна в сърцето при тия думи. “Прощавай, но не мога да се съглася с теб!”, апострофирах го аз. “Ама какво толкова се изненадваш- продължи той, – аз съм човек с доста контакти и познавам поне още двадесет българи, чиито деца също не говорят и дума български.”След тези думи не намерих сили да продължа спора и замълчах. Другите гости на масата обаче напълно се съгласиха с него и даже вдигнаха наздравица.

Когато вечерта останах сам, се попитах, ако наистина така мислят повечето български интелектуалци емигранти, за какво всъщност иде реч? Ако всички престанат да учат децата си на български, какво ще стане с България? По-точно какво ще остане от нея един ден?

Сега, преди да ме обвините в лицемерие, защото аз самият живея в Англия, а това знам, че е нормално да подразни някои, помислете над този материален поглед на българина емигрант. Когато той вече е придобил онова, което не е имал в България и когато е получил така жадувания по-уреден живот. Колко бързо и колко лесно забравя откъде е дошъл. С каква лекота къса нишката с миналото си и как става апатичен към вярата и родината си. И всичко това, без да е имало война. Без да е имало световен катаклизъм. Без да е имало репресии…

Просто той е станал друг човек. Превърнал се е за няколко години в “нов” човек. Той има пълен хладилник. Собствена къща. Две коли. Няколко хиляди в спестовната си сметка. Той е на върха на света. Той е “щастлив”. Погледнете към този “красив” образ и го запомнете. Ако един ден съдбата ви се стече така, че и вие се окажете от другата страна на границата, да не допуснете това да се случи и с вас. Не казвам, че тези интелигентни емигранти трябва да се върнат в България. Не казвам, че трябва да я обичат. Нито пък, че трябва да са православни християни. А още по-малко пък да занимават децата си с нашата автентична и уникална азбука.

Животът е неприкосновен свещен дар и всеки сам избира как да премине през него. Аз просто се питам на глас кое е това, кое кара тези хора, в даден момент, напълно да забравят за България? Кое ги отвращава дотолкова, че решават, че ще е добре да прекъснат завинаги пътя на техните деца към родината?

Трудно е да се посочи лекарството за това състояние, но не е толкова трудно да се напипа първопричината. Според моите скромни наблюдения тя се съдържа основно в типичниянихилизъм, на българина. Именно нихилизмът и всичко свързано с тази грозна поведенческа черта е нещото, което е най-страшно. И то е страшно не защото косвено допринася за обезлюдяването на страната, а затова защото очертава тази ужасна българска мисъл на успелия емигрант: “Аз вече имам, това, за което копнеех. Защо трябва да ми пука за България? Защо трябва да имам нещо общо с тази страна?”

Един наивник обаче все още вярва и обича тази страна. Това е авторът на тези редове (и той знае, че не е единствен). Този наивник от време на време пише за нея. Пише предимно с болка, но често и с надежда. Този наивник има една мечта. Една детска и наивна мечта. Тя е да види как България се възражда. Как хората се връщат към вярата и националните ценности и се събуждат от дългогодишната летаргия. А интелигентните наши емигранти постепенно преосмислят приоритетите си и започнат да учат децата си и на български.

Източник: bolgari.net

Още по темата:

90 Comments

  1. George Georgieff

    Както e написал господина по-горе “ Животът е свещен и неприкосновен дар и всеки избира как да премине през него“ …
    И е прав. Добре го е написал, но трябва и да помисли повече върху това, което е написал!
    Ведъж прочетох нещо, което мисля е много вярно. Че повещето хора имигрират от България защото в Бълария няма уважение от държавата към народа, съответно и от народа към държавата, а от там и между самите хора.
    Затова, когато човек поживее повечко извън България, се научава, че трябва и да уважава избора на всеки човек как да премине през живота си, къде да живее, каква религия да изповядва, какъв език да говори и как да възпитава децата си …

  2. Иво

    Аз не живея в България. Моите деца говорят 4 езика (в различна степен) като английският им е най-добър защото ходят на английско училище. На улицата говорят с комшийчетста на холандски, а вкъщи говорим на български и босненски. Те ми отговарят на мен на български ако знаят, ако е нещо ново научено в училище ми го казват на английски, при което аз им го повтарям на български и след една седмица повтаряне вече ми го казват на български. Майка им ги учи на босненски. Голяма е кашата, защото малките ми говорят някой път на български с падежи. Но виждам че това вече отминава.
    Доказано е че, когато децата са билингуални, мозъка им се развива по-добре, решават логически проблеми по-бързо от деца говорещи само един език.
    Езикът е отражение на това как хората виждат и разбират света. Така както ние казваме два пъти по-малко, така на запад казват половина. Веднъж на един западняк му казах 2 пъти по-малко и на него му трябваше време да разбере какво имам предвид…
    Аз си правя труда да ги уча на български моите деца, защото това е дар, който е безценен – още един език, още една култура, още един поглед към света. Те не се чувстват българи, едва ли някога, но са горди че са боядисали великденските яйца и че са се чукнали с тях и че знаят кирилица, защото това ги прави уникални.
    Ще завърша с думите на Влатко Стефановски – домът е там където боли сърцето. Докато има хора, които ги боли сърцето за България, ще има и български език и българска култура. Бай Ганьо нека да си се радва на пълния корем в чужденеция.

  3. Az

    Пример с няколко български семейства, не обединява Българите в Англия или чужбина. И хората, които авторът нарича интелигенция, заради званията им „университетски преподавател“, съсвсем не са интелигенцията на България. Абсолютно всички деца, които познавам в Англия, говорят български.

  4. Petkova

    Когато напуснахме България, моят син беше на 13 години. Познаваше културата и историята на страната ни повече от възрастен. 30 години по-късно, той знае политиката, историята и икономиката на родината ни по-добре от живеещите в България. Въпреки това- през всички тези години, той много се страхуваше да не бъде различен от другите деца и млади хора. Не го беше срам от езика или културата ни- просто искаше да не се различава.
    Това може би е една от причините българските деца да оставят „Джоре Дос“ на заден план, когато живеят в чужбина. Когато са в България, те са българчета, но когато са в Англия, САЩ, Испания- те са англичанчета, американчета, испанчета. Говорят помежду си на английски, защото им е по-лесно (особено ако са били по-малки от 9-10 години, когато са напуснали България).
    Искам също да споделя, че усещам един негативизъм у автора на публикуваната статия и имам съмнения за сто процентната истинност на написаното. Сякаш иска да подчертае някаква линия- „…българите в чужбина са родоотстъпници…“.
    Аз съм преподавателка в американски университет, поддържам близки връзки с много българи- преподаватели по света и мога да твърдя, че десетките сънародници, които познавам в САЩ, Англия и ЮАР, работещи в академична среда са ревностни поддръжници на нашата култура и език и с цената на много нерви, средства и време възпитават децата си в същия дух. Интересно как се намериха тези 6 семейства- и нито едно дете, говорещо български.

  5. Харалампи

    Чикаго, само Чикаго. Тук са българските училища, компании, бизнес. Зарежете я тая прогнила Европа, там всичко е мангеси. В Тръмпа е истината. Ще прочисти САЩ.

  6. Не се косете излишно! Българчетата в България мислите ли, че говорят български? За писмено да не говорим 🙂

  7. Петър Иванов

    Адмирации за автора, който успява да намери Българското в себе си и да покаже действително, как стоят нещата в странство. Аз за себе си съм си направил извода, че децата не трябва да се откъсват от корените си, защото така се прекъсва духовната връзка с родното място, лишавайки душата им от силата, която родният край дава. Темата е развита доста трезво, като на моменти се придава патриотичен нюанс. Изложеното е толкова достоверно, че принуждава част от хората видели се в образа на „новите Българи“ да се опитат да оправдаят греха, който имат към родната си България. Те не по-малко от автора осъзнават прегрешението, което са извършили в замяна на материални блага. Опитвайки се да оборят автора, те всъщност се опитват да накарат съвестта си да замълчи, изненадани, че тази стаийка е върнала чувство на вина, което те са си въобразявали, че са превъзмогнали след първите 10 месеца на странство. Думите на автора действат, като топовни изстрели по кулата от нови либерални ценности, които засегнатите са изградили за себе си. Същите тези хора, няма, как да бъдат определени, като емигранти, поради факта, че те никога не са имали Родина от която да избягат. За тях, България винаги ще си остане, като „бг“. Като мястото, в което са имали лошият късмет да бъдат създадени и насилствено заставени да възприемат, като Родина. Сега тези хора имат шанса да избягат, към лелеяните Франция, Белгия, Австрия, радвайки се на привилегията да се възполваш от постигнатото с чужд труд и никога да не се обръщат назад, към клетата „бг“. „Бг“ която просто искаше, както Тя им е дала всичко, което има, така и те да и отвърнат поне с частичка грижовна благодарност…

    • Емилия Лезанфан

      Господине!
      Бг след Втората световна война взе всичко на много българи, така както даде повече от всичко на комунистическата олигархия. Нито ние , нито децата ни дължим нещо на комунистическа България ! Ако някой дължи нещо някому, то това е НРБ на българите, за повечето от които беше свирепа и безмилостна мащеха .
      Аз съм поколение 1953г. – видяла и живяла и преди и сега. И моят мозък беше прмиван, била съм чавдарче , пионерка, комсмолка… живяла съм години с униформа нахлузена върху душата ми. Млъкнете и се засрамете! Изгонихте половината българи от домовете им! Дала съм и давам на страната си повече отколкото вие някога ще дадете! Правете разлика между патриотизъм и патриотарщина, между потриотизъм и национализъм, между обикновен глупак и опасен глупак!
      Колкото до това кой какво дава … научила съм да пишат и четат стотици българчета, заханила съм душичките им с литература ( и българска и световна), научила съм повечето от тях да мислят сами и да мечтаят смело!
      А Вие, господине, какво сторихте за българите и България???

    • blue_cat77

      Единственото, за което има да съм благодарна на България е… немският език, който научих в Немската гимназия. Иначе… какво да кажа – отраснах в страна, в която нямаше демокрация, нямаше хляб, нямаше масло, нямаше парно, нямаше ток, нямаше вода. нямаше коли. За да вляза в гимназия, се искаше препоръка от пионерския ръководител. Страна, в която преименуваха хората и го смятаха за нормално. Нямахме родители, защото те си прекарваха времето по митинги. Нямахме нормално детство, защото и ние покрай политическите промени се интересувахме повече от партиите и политиците отколкото от нормалните тийнейджърски проблеми.
      Работехме, докато следвахме. Нямахме пари за нищо – даваха ни месечна стипендия, която стигаше за един шоколад. В икономическия ни преподаваха хора, които (и досега) от икономика хабер си нямат. Изпитите се купуваха с пари или в натура. След завършване на икономическия факултет ни чакаше кариера като секретарки или преводачки (секретарките трябваше да почистват сняг и да правят кафе, освен че се очакваше да приказват 4 чужди езика и да владеят Word и Excel).
      Ами не зам за вас, ама аз на това му казвам сравнително лош късмет. Вярно, има и по-зле – има хора, които израстват във война и истински глад. Но повечето от приятелите ми израснали на Запад, моето детство не е нещо нормално.
      И до ден днешен аз не мога да се върна в България, защото в България няма икономически факултет, в който професорите да се занимават с икономика на световно ниво. Вместо това, катедрите все още се коландрят от хората, които са учили марксизъм и ленинизъм, а те нямат никакъв интерес да назначават тези, които знаят и могат.
      Така че, питам аз: за какво да съм благодарна на България? За това, че като ме питат хората какво става при вас с политиката, аз се чудя и мая какво да кажа? За това, че страната ни е синоним на корупция? За това, че основно ни знаят заради Стоичков (но в скоро време и това ще забравят)?
      Да, уча детето си на български, но освен че то ще си говори с бабите и дядовците, този език няма да му е нужен. Стратегически по-правилно (пък и по-лесно – има къде повече детски книги и материали) би било да го уча на руски, или да го запиша на китайски.
      За тези като мен, които са живели в 5 различни страни, понятието за националност е не само относитело, но и глупаво. За никого около мен няма значение, че съм българка. (Да представете си, в голяма част от света, хората не се идентифицират на първо място с националността си!) За хората около мен имат значение идеите ми, възгледите ми, работата ми. Аз предпочитам да се смятам за гражданин на света – не е лесно, но е много по-интересно, отколкото да се отдаваш на сантиментални спомени за българско сирене и суджук насред Франция, например.
      А пък за тези, които коментират, без никога да са живели извън България – просто ми е странно, как го правят – откъде знаят как се чувстваме ние (ако изобщо има такова събирателно ние) и как така имат моралното право да ни казват как да си живеем живота, като не са си наредили собствения.

  8. SREBARNA

    Райчев! Не само грозно, но и доста добре прочистено от алтернативни коментари! 🙁

    Да се надяваме, че все малко ще стават хората, които му се връзват!

  9. blue_cat77

    Лесно е да критикуваш родители, без да имаш представа за това как се гледат и възпитават деца. Ако едно дете има един единствен човек, с когото да говори на български, а всички други говорят на друг език, смятате ли, че ще му е лесно да го научи?
    Пробвали ли сте да закупите български детски книжки, та да знаете, че в България се продават основно лоши преводи на Walt Disney и български народни приказки със страховити картинки (плюс странни стихчета за деца, които нямат нищо общо с поезия)?
    Език не се учи така. Ама българските автори и преводачи явно не смятат, че това е печелив пазар – за някакви си 9 милиона не си струва да се пише. Великата вългарска литература тепърва трябва да роди някой Dr Seuss или дa създаде един Gruffallo или дори Mother Goose, та българските дечица да се научат от ранна възраст да си играят с езика. Българската класика е породила „Зеленчуци, който не яде“ и „Хей ръчички“ – ами жал ми е, ама ми е трудно с това да се гордея по сравнение с другите нации…
    Освен Патиланско Царство, книжки за деца на български няма. Ами ако ще четем чужда литература, направо да си я четем в оригинал.
    Да, ценно е да знаеш български, ама е много по-ценно да знаеш други езици – по простата причина, че повече хора ще те разбират. Можем много да се тупаме по гърдите, ама не съм видяла български книги напоследък да се превеждат на чужди езици (дори и Под Игото дето всичките ни учебници твърдяха, че било преведено на 128 езика, така и не успях да го намеря в нито една от библиотеките по света), не съм видяла много български филми да се дублират, български научни списания да се цитират, български нобелови лауреати да изнасят речи на български. Да не сме зле, но не сме и кой-знае колко велики. Така че дайте да посмалим малко и да престанем да се мислим за уникални и да смятаме, че „от София по-големо и от Искъра по-дълбоко нема“.

    • Нели

      До blue_cat 77:. има поне три невярни тези в постинга ви. Първата е, че нямало български книжки за четене освен „Патиланско царство“. Втората е, че дете без такива книжки не можело да се научи да чете на български. Върви и допълна теза: че нямало други български детски песни за учене освен „Зеленчуци“ и „Хей ръчички. Като начало: ако наистина искате детето ви да се научи да чете добре и живеете извън страната, трябва да минете с него поне пълния курс на началното образование (1-4 клас): буквар, читанки, учебници по български език. и всички работни тетрадки към тях. Препоръчвам ви учебниците на „Просвета“, червените. От там ще разберете колко други български книжки и златна българска поезия от Асен Босев, Разцветников, Багряна, Дора Габе, Вапцаров и т.н. сте пропуснали без да забележите. Що се отнася до българските детски песни, нямам достатъчно време да ги изброя, но като начало: „Мама“, „Смешка“, „Весел клас“, „Химн на сътворението“, „Шаро и първия сняг“, „Какъв да стана“ , „Баба зима“, „Над смълчаните полета“, „Една чудесна песничка“, „Отново е Коледа“, „Джоре дос“, „Земя пълна с добрини“. В допълнение: преводните книги на български също са съкровища. Едва ли можете да четете „Пипи дългото чорапче“ на шведски с детето си. Можете спокойно да я прочетете с него на български. Същото се отнася до книжки от италиански, френски, японски автори. Така че, помислете дали наличната българска литература и песни са виновни, че дадено дете не бива обучавано на български или…родителя/ите. Защото най-лесно е да охулите родния си език, поети, писатели и композитори, вместо да признаете, че ученето на майчин език е трудно нещо и иска всекидневна посветеност. Изобщо, да си добър родител, който възпитава добре образовани деца, е трудна работа, признавам. Ако дадено българско дете зад граница може да чете самостоятелно книжки като „Работна мецана“, „Гъбарко“ и „Весела забава в горската дъбава“, значи родителите са си свършили работата. Успех!

      • Yumi Yumi

        Edno dete moje da se nauchi da govori rodniya si ezik i bez bukvari,razbira se che uchebnicite shte im sa mnogo polezni,prosto iskam da kaja,che dori i samo s roditeli da obshtuva,pak moje da se nauchi,mnogo e vajno ot samite roditeli.Az ako slm u doma postoyanno shte si govorya s decata na rodniya ezik.Ne tryabva da zabravyame,klde sme rodeni i otklde sme doshli.

      • blue_cat77

        Ха-ха-ха! Съжалявам много, но учебниците в България винаги са били пример за пълна липса на педагогика от какъвто и да било вид. Това ми стана ясно, когато в 7-ми клас започнах да уча немски по немски учебници и видях за първи път как се преподава чужд (пък и майчин) езим. Напоследък чувам от интернета за последните бисери в учебници – такива по мое време наистина нямаше (за Кума Лиса с джипа). Да… Със сигурност не смятам да ги показвам на дъщеря ми.
        Нито Асен Босев, нито Разцветников не са ми правили впечатлеие нито като дете, нито сега. Не смятам да ги натрапвам на дъщеря ми – нито хумор, нито поезия. Вапцаров – за двегодишно дете??? Не вярвам. Сред българската детска литература единствено Валери Петров и Виктор Самуилов са написали интересни неща, но те са доста специфични и не стават за двегодишни деца.
        Аз вярно съм израстнала с приказките на Пушкин и с Маршак, та имам по-висок стандарт. Но американците (дето също да кажеш не са много литературни), като става дума да напишат книжки за деца, добра работа правят.
        Същото и за песничките – нито с музика, нито с поезия ме впечатляват. Аз лично предпочитам Шуберт и Малер.
        А за преводите пък да не започвам. Българските преводачи (с изключение пак на Валери Петров) са ужасни. Аз съм имала щастието да чета цялата детска и световна литература в превод на руски. Съветската школа на превод беше невероятна (не знам сега как я карат). Всеки път като ми попаднеше (или трябваше за училище да четем) превод на български са ми настръхвали косите от грешки и от абсолютна неспособност да се предаде владеенето на езика, играта на думи, поезията на словото.
        Съжалявам много, но човек като има място за сравнение разбира, че не сме велик народ и нямаме такава велика култура, с която да се гордеем. Жалко е. Още по-жалко е, че вместо да си дадем сметка и да се опитаме да направим нещо по-добро, продължаваме да се бием по гърдите с „Джоре Дос“ – това български ли е??? – по-скоро на турски ми звучи (нямам нищо срещу турския, ама не е нужно допълниетлно да омесваме езиците ми се струва.) Никой на Запад (нито пък на Изток) се интересува нито от Разцветников, нито от Гъбарко. Хората търсят хора, които да могат да кажат нещо интересно, да измислят нещо ново и оригинално. В българската детска литература този стремеж за развиване на въображението напълно отсъства.

        • Нели Хаджийска

          Нямам време да коментирам защо на българче в България великолепното творчество на Асен Разцветников не ми е направило впечатление. Вероятно защото наблизо не е имало човек, който да му ги чете и представи. Интересно, къде са били българските учители и педагози? Както и да е. Моите собствени деца и децата в нашето училище декламират с удоволствие „Зимна вечер“ (Зимна вечер губер бял размята). Освен лирични стихове този писател има невероятна фантазия, която може да се мери само с детската. Любимните герои на всяко дете са животните и той добре знае това. Съжалявам всеки, който не се е докоснал до творчеството му като малък. Същото мога да кажа и за Асен Босев, Дора Габе, Елисавета Багряна, Леда Милева и разбира се за Валери Петров. А Вапцаров е писал не само революционни стихове, но и за деца, като “ Машинист“. Съжалявам също всеки, който не е чел „Гъбарко“, страхотна книжка. И за тинейжърска възраст Вапцaров и Яворов са великолепни. Те са огнени. Забавно ми е да слушам как българин хвали чуждата литература, за да унизи българската. Да, и аз обичам Пушкин, и съм го чела в оригинал, никога не съм го чела на български. На 16 години знаех целия „Онегин“ наизуст, и не само него. Но това не значи, че Яворов и Вапцаров, Асен Босев и Разцветников, Ботев и Вазов са по-лошо четиво за българите.

          Що се отнася до песните: нашите деца в „Гергана“ пеят с удоволствие повече от 100 златни български песни. „Джоре Дос“ е сред тях. Имаме я в чуден превод и на английски (за англоезичните ни родители):

          Джоре дос
          Народна песен

          Cеднало е Джоре дос, седнало е Джоре.
          Ти лудо Джоре дос, ти си лудо Джоре!
          Ванка на вратици дос, ванка на вратици.
          Ти лудо Джоре дос, ти си лудо Джоре!
          Шарен чорап плете дос, шарен чорап плете.
          Ти лудо Джоре дос, ти си лудо Джоре!
          Кому че го дадеш дос, кому че го дадеш?
          Ти лудо Джоре дос, ти си лудо Джоре!
          Който мене сака дос, който мене сака.
          Ти лудо Джоре дос, ти си лудо Джоре!

          Dzhore Hey

          Traditional folk song

          There’s а-sitting Dzhore, hey, there’s а-sitting Dzhore.
          You crazy Dzhore, hey, you are crazy, Dzhore.
          Out at the gateways, hey, out at the gateways.
          You crazy Dzhore, hey, you are crazy, Dzhore.
          Motley stocking knitting, hey, motley stocking knitting.
          You crazy Dzhore, hey, you are crazy, Dzhore.
          To whom shall you give it, hey, to whom will you give it?
          You crazy Dzhore, hey, you are crazy, Dzhore.
          To whoever wants me, hey, to whoever wants me.
          You crazy Dzhore, hey, you are crazy, Dzhore.

          • blue_cat77

            Ами прочетох и Гъбарко и Машинист – не са нищо особено, съжалявам. Един автор, който не може да си предаде мисълта без да казва „не кради и не лъжи“ в прав текст не е особено изобретателен. Нито веднъж не се изсмях с глас. Не ми беше особено любопитно какво ще се случи с Гъбарко. Не смятам, че нещо ще липсва на дъщеря ми, ако не ги е прочела. Не изпитвам неустоимото желание да ги закупя и да й ги чета многократно – след две четения (ако и до там стигнем, че за двегодишно дете е много дълго), ще са ни омръзнали до безбожие.
            Аз ви предлагам да прочетете Gruffallo или One Fish, Two Fish, за да разберете за какво говоря: книжки, които учат децата, без те дори да си дават сметка за това и ги учат едновременно да приказват, да броят, да мислят, да взимат решения, да се измъкват от трудни ситуации. А са и смешни и занимателни – на мен ми е приятно да ги чета. Погледнете ABC на Dr Seuss, та да видите как се учи азбуката. Посочете ми една книжка в българската детска литература, която да се сравни с тях.
            През лятото с дъщеря ми бяхме в България на една детска площадка и седнахме да четем ABC, а пък до нас седеше едно момченце, което четеше Косе Босе с майка си. Момченцето веднага захвърли Косе Босе и се захласна по Dr Seuss, нищо, че никога не беше чувало нищо на английски. Ние също четем Косе Босе вкъщи, но дъщеря ми посяга към него 5 пъти по-рядко, отколкото към книжките на Dr Seuss. Ако искаме децата ни с удоволствие да четат на български, трябва да им даваме такива книжки.

          • Нели

            Г-жо Blue Cat, не виждам за какво спорим. В началото беше за това, че твърдяхте, че няма български детски книжки. Оказа се, че има, вие дори отидохте и прочетохте една, която сте пропуснали в детството си (заедно с всички останали, де). И песнички нямало. Оказа се, че има. Сега разбирам, че не ви харесват защото: ту не били интересни (за книгите), ту турцизми имало в „Джоре Дос“. Съвсем като в „Сърдитко Петко“ – „все за нещо ще намери, да се начумери, ту му млякото горещо, ту пък друго нещо“.

            Доколкото разбирам, вие не се интересувате по същество дали има или няма хубави български книжки и песни, а какви аргументи да намерите, за да ги омаловажите и да докажете, че детето ви не се интересува от тях. Ами да, няма да се интересува, ако майка му постоянно говори пред него колко по-добри са другите езици, нации и техните книжки. Не веднъж съм казвала, че най-големия враг на детето са неговите родители. Не другите хора, а най-близките. Те правят най-големите грешки с крехките съзнания на децата.

            Мога ли да ви попитам нещо, като педагог родител: защо пишете в този форум, на български? За да ни докажете колко добри са всички други нации пред българската, която уж дори не е създала интересни детски книжки и песни за детето ви? И за да осъзнаем истината, че Gruffallo бил по-добър от „Гъбарко“? Няколко извода от няколкдневните обмени на мнения:

            1. За да говори едно дете в чужбина на български е задължително родителите българи да общуват с тях само на български.А също да им четата, декламират, пеят.

            2. За да обича, разбира и цени корените си, всяко дете трябва да има позитивен опит за България, а този позитивен опит се възпитава в къщи. Уви, когато дойдат вече при нас, учителите, малките имат трайна настройка, позитивна или негативна, към българското. Нашата задача е да продължим обучение нататък, не да се борим с установените семейни негативни реакции. Имаме деца, които са негативни към неделните занимания по български, макар в къщи да са позитивни към тези уроци и ние успяваме 100% с тези деца. Обратното, негативни родители с негативни деца са кауза пердута. Взаимно си губим времето.

            3. Възприемането на една хубава българска детска книжка е напълно различно когато си на 3-5-10 години и когато си на 40. Говоря за опита ви с „Гъбарко“, ако наистина не ви е харесала. Аз имам подобен опит с „Карлсон“, който никога не ми хареса, защото го прочетох на 25 години, докато „Пипи“ ми е любима, започнах да я чета на 5 години. С нея, всъщност, ме научиха да чета в къщи. Възрастният опит няма нищо общо с детския, реакциите и знанията са различни. Предполагам, че ако бях прочела „Карсон“ на 40, може би нямаше да нямаше да я дам на децата си да я прочетат. Защо? Ами защото книжката определено описва асоциално дете с imaginary friend. Възрастния човек вижда това като непедагогично, докато малкото дете приема мъничето като щастливо дете, което е имало шанса да срещне толкова cool приятел, с перка на гърба.

            5. За четенето в оригинал: няма как да четем на шведски или немски „Пипи“ или „Хвърчащата класна стая“ на децата си (Освен ако не живеем в Швеция, Германия и Австрия). Преводите на български са чудесни и те също са в помощ на обучението по български.

            6. За турцизмите в българския език и по-конкретно за „Джоре Дос“: честно, не разбрах патоса ви. Когато си българин ти приемаш като цяло сложната история на родината си и изменението на езика й през вековете. След пет века робство е напълно нормално в българския език все още да има турцизми и арабизми. В говора на дядо ви и баба ви е имало още повече. При вас, предполагам, са намалели. Поне това говори опита ми с поколенията в България. Добре е да си дадете сметка дали англичаните говорят с такова презрение за множеството френски думи в езика си. Да разбирам ли, че вие се срамувате, че сте се родили случайно, разбира се, в България и това ви тормози? Достойнството на един човек, драга госпожо, е лично преживяване и не се измерва с количеството турцизми или „францизми“ в езика. Време е да го осъзнаете. И още: превръщайте всяко нещо, което смятате за минус в плюс. Всички мои деца, собствени и в училище, знаят коя дума има турски произход и безпогрешно ги разпознават в текстовете. А това вече е знание. Няма знание, което да не ви потрябва в бъдеще. На всяко нещо му идва времето.

            И накрая: в моя клас, 5-годишните деца веднага утихват когато им чета „Гъбарко“, „Весела забава“ и „Под гъбката“. Обичат също „Лече буболече“, „Непослушно мече“, „Дядовата ръкавичка“, „Глезеното Миме“. Не обичат „Вълкът и седемте козлета“, „Снежната кралица“ и всичко, което е страшно, негативно и прави зло по света. Определено мразят „Палечко“. Да, българската културна традиция е патриархална, строга, малко сурова, педантична и рационално. Не случайно и до днес ни наричат прусаците на Балканите. И не случайно хора като Ангел Каралийчев са писали разкази като „Майчина сълза“. Когато учителят от 3 клас в нашето училище „Гергана“ – Ню Йорк взимаше този разказ имаше и сълзи у някои деца. Но те така се учат на дълг и обич нали? И разбират света в неговата цялост и многоцветност. За българите Gruffallo не е достатъчен. Помислете за това.

          • blue_cat77

            Пиша на български, защото това ни е общия език. Можем да си приказваме и на друг, ако предпочитате.
            И съвсем напротив, интересно би ми било, ако ми бяхте показали, че такива добри произведения от българската литература има. Както виждате, последвах съвета ви и прочетох това, което ми дадохте. Не ме впечатли. И колкото повече си приказваме, толкова повече се убеждавам, че съм права. Всичките песнички, които цитирате ги знам – не ми харесват (и не защото има турски думи в тях – коментарът ми беше, че използването на чужди думи, като Джоре Дос, които не са много ясни и на литературоведите, е проблематично, когато учиш дете на език). Не са ми харесвали като дете и сега не ми харесват. До толкова не ми харесват, че предпочитам пародиите им на куку-бенд.
            Не ме впечатляват и разказите за животни, които цитирате. Чела съм ги всичките в училище и съм заспивала в час, когато ги учехме. А иначе и тогава и досега чета непрекъснато. Искам нещо ново, интересно и свежо – весело и възпитателно, без натрапване, без назидания. Като Карлсон, като Пипи Дългото Чорапче. Единствената такава книга в българската литература е Патиланско Царство. Това ми беше твърдението и за съжалеие, (защото аз искам да намеря хубави книги за дъщеря ми), изброявайки всичките си книжки, песнички и т.н.,, вие само затвърдихте мнението ми по въпроса. Иначе чуждата литература винаги може да си я четем в какъвто си искаме превод. (И както вече отбелязах, българските преводи не са в никакъв случай от най-качествените – тук ще трябва да ми вярвате, понеже съм имала щастието да чета една и съща книга в преводи на различни езици и в оригинал)..
            Да не говорим за абсолютната липса на книжки за деца до 3 години.
            Колкото до положителното отношение към България – трудно е човек да го има. И няма нужда аз да го обяснявам на дъщеря ми – достатъчно беше, че служителката на летището в София ни се развика и тръгна да бие мъжа ми. Не смятам да идеализирам нещата – не ги идеализирам и за другите страни, в които съм живяла, но България е страната, в която е най-трудно да се живее и която не полага никакви усилия да образова и задържи децата си, (пък и другите се граждани). Това е много явно от състоянието на българската детска литература и учебниците по български език. Днес във Фейсбук отново плъзна един пример за пилешкия език, който отново потвърди мнението ми за тях.
            Иначе съм поласкана, че смятате, че правя всичко погрешно възпитавайки дъщеря си – как стигнахте до тоз извод, не знам – но съм сигурна, че от далечна Америка виждате и разбирате всичко и можете да ми направите изчерпателен план, за това как да процедирам по-нататък и да избягвам подобни грешки. (Точно както и авторът на статията).

  10. Emilia Lesenfants

    Заминах за Франция на 37 г. с 18 г. си син. Живях там и в Белгия общо 23г и се прибрах в Бг . Синът ми и двете ми внучки (родени в Париж) останаха там. От както са се родили слушат Бг. език в къщи. Откакто съм в Бг ( 5 г.) лятната ваканция изкарват при мен . Имената им са чисто български. Но!… душичките им са … не български. Говорят български като чужденци, учат, мислят, живеят, сънуват и мечтаят на френски. И това е повече от нормално. Дали ще се върнат някога? Едва ли…
    Миналата година някой от съседите ги попита : „имате ли негърчета в училище?“ Те не разбраха въпроса! На всякъде по света “ негър“ е забранена дума… освен в България… Когато им разясниха въпроса, след кратък размисъл, те отговориха: „не! , в училище има само деца!“ . Те не правят разлика заради раса, произход, език или цвят на обувките!… Затова се емигрира във , а не от тези страни и те( французите) са 65 милиона, а ние 4-5…
    …Аз направих избора да се върна в България по лични, патриотични и прочие причини. Повярвайте ми, тук се чувствам вече 5 г. толкова чужденка, колкото се чувствах първите 10 месеца там… И знам, уви, че това никога няма да се промени…

    • SREBARNA

      Много точен и откровен коментар, Емилия! Лично мен ме радва да срещна такива деца, а и възрастни, които говорят с акцент български, но не разбират ужасния въпрос „имате ли негърчета в училище“. Колкото повече са тези хора, толкова по-хубав ще бъде светът!

      Съжалявам само, че горното анонимно и според мен грозно изказване, Ви е накарало да си отворите душата и споделите личната си история точно тук! А това, че се чуствате чужденка в България е не само разбираемо, но и по-нормално, отколкото, ако се чуствахте комфортно. Надеждата ни е, че ще дойде време, когато внуците ни ще се чустват комфортно и няма да им се задават неразбираеми въпроси в Родината на дедите им.

  11. Бог сътвори земята и небето – а хората я разделиха. Той каза “множете се и напълнете я.ОБИЧАЙТЕ СЕ един – другиму тъй както Аз ви ОБИЧАМ“ . Хората създадоха свои езици и граници като ли всичко е тяхно -……и започнаха ВОЙНИ…….не само за своето но и за чуждото. ГРАНИЦИ РАМКИ ОБВИНЕНИЯ………ЧИСТА ПРОБА ДЕСКРИМИНАЦИЯ. Някой трябва да се чувства виновен и с болна съвест. НЕ НЕ ТОВА Е СМИСЪЛА НА ЖИВОТА. -УСПЕХ БРАТЯ И СЕСТРИ

  12. Миглена

    Българите където и да отидат започват да се прехласват колко е прекрасно това място и да плюят себе си. Защо наричате интелигентни хора, тези, които смятат излишно да говорят на родния си език с децата си. Културният , интелигентин човек не би постъпил така. Да, те са избрали да се адаптират и интегрират и това изисква много, но се злепоставят с родоотстъпничеството.Техен избор, за мен е проява на слабост. Да, след време – 2ро, 3- то поколение вече ще са се претопили, но примерите не са това.Прозира ми чисто просто преклонение пред преуспяването, пред силата, какво е България в света- бедна страна, в която трудно се оцелява.

    • Zdravka

      Според мен тези семейства, за които се говори в статията са повече изключения, отколкото правило. Българите, които живеят извън БГ, независимо дали са в смесени бракове или напълно български рано или късно научават децата си да говорят български. Имам приятелка, която живее в Швейцария, тя говори 6 езика, има дете, което говори 3 езика, а е на 4, а бащата е французин, който говори поне 3 езика. Та детето говори български така, както би говорила както ако беше в БГ. За мен те са интелигентни хора. Останалите просто за невежи. Не се прехласвам от БГ, но в крайна сметка в БГ съм родена и дори да отида някъде, аз си оставам българка. А ако някой си мисли, че ставайки гражданин а друга страна е скъсал с българското, е това си е негов проблем, но е в дълбока крешка.

  13. Lidasimeonova

    Линка не работи но това е с две думи съдържанието:

    Българският език е вече официално признат от образователната система на щата Илинойс. Още от тази учебна година българските деца могат да получат печат за двуезичност към дипломата си за средно образование.

  14. Lidia Koleva

    Вече десета год.живеем в Гърция.Имам две деца -на 14 год. и 10год.Преди 4год. се върнахме в София и децата ги записах в училище.Издържахме 2год. и се върнахме отново тук -в Гърция.Те въоще не можаха да се адаптират там,не можаха да свикнат с агресията на децата около тях и абсолютния непокизъм на учителите,когато питаха за нещо или някой ги обиди и всеки ден бях в училище .Да-говорим български в къщи ,но те не са закърмени с бг. патриотизъм и няма как да е -те когато дойдоха в Гърция -големият беше на три и половина ,а малката само на три месеца.Те имат манталитета на тукашните деца и тук се чувстват у дома си ,а в бг. се чувстаха като чужденци.Когато се събираме българите в Солун и околността децата разбират български ,но им е по- лесно да говорят на гръцки.Така че няма как да чакаме децата ни да се чувстват българи ,както ние се чустваме – те се чувстат част от общността в която живеят,защото само нея познават.Те са българи само по-паспорт,но не и отвътре, колкото и да се стараем .За голямо съжаление те няма да бъдат българи като нас и много от тях се съмнявам ,че ще се върнат.

  15. Николинка Иванова

    Дъщеря ми и двете ‘и деца, на 9 и 16 години, са в Англия от 2014. Помежду си говорим само на български.
    Малката ми внучка обича да слуша приказки и песни на родния език. Много искам да я запозная с Родинознанието на Костадин Костадинов. Тя има желание да ходи на неделно българско училище, но най-близкото е на 90 км от нас, в Лондон. Иска ми се много да успеем да открием българско училище за децата на многобройните ни сънародници в града, където живеем. Ще трябва да потърся и други ентусиасти!
    Преди две години, наш английски приятел гостува в Родината ни и беше запленен от красотата на народните ни носии. Тогава той подари една прекрасна добруджанска носия на малката ми внучка. Тя винаги я облича с радост, когато ходим на фолклорните български фестивали в Лондон.
    Вярвам, че един ден всички ще се върнем в България!

  16. mcamburova

    Уважаеми мили бъдещи и настоящи емигранти, аз сигурно съм от малкото наивници, които поради ред причини / по-скоро лични/ стои още в България. Похвално е, че виждам повече хора, които въпреки всичко не се срамуват да се нарекат българи и учат децата си на български. Няма по- самотни хора от емигрантите, казвам го от личен опит и поради факта, че половината ми рода е пръсната из света. Учете децата си на български език, култура и история. Не се срамувайте да се наричате българи, защото има с какво да се гордеем и в спорта и културата и в исторически план. Стига с това ниско самочувствие, което ние си го правим. Заобиколена съм от приятелки със смесени бракове. 2 от тях са омъжени за французин и немец. И двамата знаят български език , което за много ще е странно, но е факт. На децата задължително с майката се говори само на български, като в разговора се включва и мъжа за по-бързо усвояване на езика. И двамата- французина и немеца като дойдат в България после с кран не можеш ги вдигна. Всяка година наемат рента кар и обикалят страната. Тъстовете ги посрещат като за световно и на тях страшно много им харесва.Събираме се приятели и те винаги повтарят, че сме горещи хора с топло излъчване и купони до сутринта. Такова нещо да сте чували да ви посрещат и изпращат така там където живеете. Французина особено се интересува от история и всяко година задължително ходи до Пловдив и Велико Търново. Живеят в къща и винаги го помня как купува семена /български/ за градините си- защото е по-евтино и качествено. Имам приятелка омъжена за южноафриканец, които от две години живеят в България. Той- непрекъснато повтаря че там белия цвят не е правилния. Само шест месеца след пристигането си човека се записа на курсове по-български език. Сега говори доста добре и когато играят децата ни, той иска да си говорим на български, а аз на английски. Разказвам го това не да се хваля, че съм много интернационална, а поради факта че всичко е въпрос на уважение и мотивация. Как искате да ни уважават всички, като ние самите се мачкаме. Нямаме самочувствие, нямаме уважение и си оставаме толкова ниски и незначителни дори и на-вън. Учете децата си да уважават ВАШАТА РОДИНА, за да ви уважават и вас и вашите родители. Много е болно да видя, а аз доста често пътувам, възрастни хора, които чакат и те не знаят кого и кога за да не умрат сами. Знаете ли колко възрастни хора ми плачат, че децата са ги забравили, зачеркнали отивайки отвъд океана. Учете децата си да бъдат добри хора, обичащи и раздаващи се. Да не забравят своите корени и никога не казвайте никога, защото живота е доста непредвидим и пъстър, че човек не знае какво може да му се случи!

  17. Т-2013

    Бях забравила, но сега се сетих: Алеко Констанстинов освен, че е описал българският новобогаташ, странстващ из Европа, е описал също така и типичният, както се оказва, български емигрант

  18. Ани Йорданова

    Здравйте,от 15 год сам в Канада,имам 3 деца 25,18,и 6 год..малката е родена тук големият ми син знае български от бг училище ,малкият ми син започна 1 клас в тукашно училище на френски,едновременно с това учи английски.Сега е в колеж и учи програмиране на англиски ..чете на български малко по трудно пише но и тримата перфекно говорят български защото е забранено да се говори в къщи на друг език.Учителката на дъщеря ми каза в началото че не разбирала напълно всичко което и се казва на френски затова да сме комуникирали дори и в къщи с нея за да сме и помогнели.Когато и казах че у нас е забранено да се говори на друг език освен бг тя ми се сопна и каза че нали сме били избрали Канада и е важно за образованието и ,отварнах и че имам опит и сам сигурна че дъщеря ми ще се справи с времето все пак тя няма и 7 год …..Сега тя говори и пише на френски -чете 25 думи в мин което е нормата за тукашната система..със сетификат на английски за 1во ниво на английски т.е е наравно с англофончетата тук които както с нея се учат и на френски…И тримата както и ние сме добре владещи и 3те езика с времето може би правим правописни грешки на бг но децата ми говорят с баба си без да сме им нужни като преводачи…Много родители слушат съветите на учителки като нашата и започват още от детска градина да комуникират с децата си на фр или англ…много е жалко това…Децата ще се справят и не само това те с лекота учат и други езици…

  19. Яна

    Моят син дойде на 11 в Германия и не започна българско неделно училище. То беше новосъздадено в града и не му беше интересно, защото там децата бяха по-малки. Аз намирах начини да го уча на български, като използвам различни поводи и начини. Той си запази и приятелите в България и така, въпреки че от вратата навън е само на немски, двамата с него говорим на български език вкъщи. Даже, когато му идват германчета на гости ми прави забележка да не му говоря на немски заради тях. Аз съм професионалист в областта на многоезичността, педагогиката и миграцията и зная, че се е изговорило и изписало много по темата. От всичко, което съм придобила като опит, за мен най-важното е, че езикът е носител на култура, колективна памет и корен. Майчиният език е в кръвта, метафорично казано, не е същото като кръжок по шев и кройка. И от възрастните, които не са имали шанс да научат майчиния си език, всеки ми е споделял, че съжалява и всеки се чувства сякаш част от него липсва. Кой дал, кой взел и взел от България – не говора за това. Да знаеш езика на рода си е част от отговора на въпроса кой съм аз и помага да изградиш една балансирана личност! Не е важно, дали ще го научат перфектно, а е важно какво отношение към него им предаваме ние като родители!

  20. StelaR

    Прочетох статията два пъти и осмислих посланието на автора. От 4 години живея и уча в Шотландия и през тези четири години се сблъсках с описаните типажи българи, за които чета и в коментарите. Аз не мога да погледна на нещата от гледната точка на автора, защото съм млада жена, която прекара години сама в чужда страна преследвайки мечтата си. Тази мечта беше единственото, което ме дърпаше напред, защото града, в който живеех, беше един от най- сивите, студени и депресиращи места, които някой може да си представи. Говоря за нефтената столица на Европа, пълна с пари, богати хора и още толкова празни погледи и посърнали лица. Българите емигранти в този град са малкo, но и малкото, които срещнах, изглежда бяха забравили от къде идват, защото високия стандарт на живот така ги беше погълнал. В лицата на тези хора не си личеше да са щастливи от този висок стандарт на живот и охолството, в което живееха, и което им даваше чужбината. Отне ми доста да проумея обаче, че стандарт на живот е различно от качество на живот. Всички вие в коментарите- цели семейства, пръснати по различни точки на света, не емигрирахте ли в търсете на точно този стандарт на живот, който много силно прозира през парите и охолството. Навярно за огромна част от вас те са равнозначни на сигурност и спокойствие и не бих спорила или опровергавала това. Парите спокойствието и сигурността са три неща заради които много българи поемат към Терминал 2 с еднопосочен билет в ръка. Но драги българи, това е различно от качеството на живот, което аз не намерих във Великобритания вече 4 години. Говоря за онова нематериалното, а духовно качество на живот, което осмисля съществуването ти. То е във вашите деца, в техните мечти. Наистина ли единственото, за което искате да мечтаят, са някой ден да имат охолство и пари и те да са в основата на ценностната им система? Защо си мислите че като ги спирате да учат български и да слушат истории за родината си това ще ги откъсне от този добре предвиден път, който вие като родители сте им начертали? А вие родители, намерихте ли качеството на живот в чужбина, за което говоря? Това ми е адски интересно да науча. Колкото до мен, някои може и да ме помислят за заблудена мечтателка, но четири години по- късно, еднопосочният билет до България ме чака.

    • Петър

      Здравей, Стела! Хареса ми коментарът ти. Интересно ми е да науча с каква идея се завръщаш обратно в родината. Ако имаш време да отеделиш и да ми пишеш, моля те пращай на: pete69@abv.bg. Ще се радвам да чуя повече за теб и твоята история. А и не забравяй да мечтаеш, това ни прави хора повече от всичко останало!

  21. Поли

    Тъжно, много тъжно, но вярно. Ние сме българско семейство и вече седма година живеем в Канада, имаме три деца. Двете са родени тук. Всички вкъщи говорим на български. Разказваме им често за България, за нашата Родина, спазваме всички български традиции. Голямата ми дъщеря научих да чете и пише на български още на 5гд, преди да започне да ходи на училище. И малките ще науча, още са само на 1гд. За Трети Март я научих голямата да рецитира „Аз съм Българче“.
    Много ми е болно как се прерязва българската връзка, как се изкоренява корена. Какъв човек ще възпитат тези родители, ако той не знае от къде идва? Ако няма връзка с културата, с ценностите на един велик български народ, от който произлиза, каква ценностна система ще има? Ами връзката с бабите и дядовците, с роднините? И това вероятно не е важно? Чувала съм тук българка да ми казва:“Ако бабите и дядовците искат да общуват с внуците си да научат те английски/френски/ съответният език“ БЕЗУМИЕ!
    Последно ще Ви кажа нещо. Повечето родители, които говорят български с децата си са или нови имигранти или такива, които не владеят добре езика. Жалката истина е, че повечето това ги спира да станат по-местни от местните и да заговорят на чужд език с децата си.
    Наивна съм и аз, вярвам, че България ще възкръсне, ще се възроди, ще предложи това, което всеки търси навън. Вярвам, че бездушните, празни хора, ще са по-малко. Вярвам, че българчетата по света ще говорят майчиният език, ще познават произхода си и ще се гордеят с него.

  22. Ръководител съм на българското неделно училище „Гергана“ в Ню Йорк. Виждала съм деца от български произход с ограничено знаене на езика ни, но не съм срещала родители, които не желаят децата им да знаят български. Авторът на статията да не живее на друга планета? Мога да му изпратя списък на всички неделни училища в Англия, много са и се увеличават всяка година. Когато нашата „Гергана“ се създаде в 2004 г. в САЩ имаше само 5 български училища – освен нас имаше едно в Бостън, едно във Вашингтон и две в Чикаго. Сега българските училищата в САЩ са над 40.

    • нико

      Г-жо Хаджийска като ръководител на българско училище отричате ли че децата във вашето училище си говорят на английски помежду си и защо е така? Аз знам много добре че дори и в българско училище да са, те си говорят на английски…

      • Didi

        Нико,децата говорят на английски,защото мислят на английски.Средата в която живееш определя мисленето.Нащите деца не мислят на български защото са родени в Америка.Говорят идеално български ,дори по добре от родените в България,не пишат защото не са ходили на Бъл. Училище ,но могат да четът на български без да са научени.Защо ли?Защото когато говориш езика,не ти е трудно да следиш смисъла на написаното.Много от децата не разбират смисъла на българските думи в ранна въздраст,макар да говорят български..Дъщеря ми започна да превежда думи когато беше на 10 год.,защото речника и от английски думи вече беше доста богат.Ако не разбира бъл.дума,превежда си е от английски .Не мисля че българския език и пречи на англииския – и обратно.Децата ни не могат да мислят на български и това е хубаво,защото ние родените в България сме с изкривено мислене за останалия свят.Ние никога няма да бъдем американци,французи .италянци,чехи и т.н.Ментално ние сме българи това е истината,макар че много я отричат. Манталитет не се променя лесно.А за тези „английски интелектуалци“ в кавички и малки букви – те са съжаление,защото дълбоко в душите те са по българи от нас,само егото ги изяжда че нямат свободното мислене на околните.Това е истината ,не я отричайте !

      • Нели

        Нико, всички български деца в САЩ си говорят на английски, ако са сред други американчета. И в това няма нищо необичайно. Психологически е напълно обяснимо, но това не пречи на българския им. Децата в многоезично среда имат това свойство да знаят на какъв език да се обърнат към всеки човек. Въпросът е не дали децата по между си говорят на английски, а дали говорейки с бългоезични хора говорят правилно на нашия език и дали разбират, пишат и четат на него. Ние сме в Ню Йорк от 22 години и когато пристигнахме тук двете ни деца бяха на 3 и на 8 години. И двете говорят без акцент и на двата езика ( на още няколко, особено дъщеря ни – тя владее доста добре италиански и разбира френски и руски), пишат и четат на български, освен на английски. И до днес, ако са двамата заедно използват български, за да си кажат лични неща, ако са сред американци. Определено владеят българския по-добре от „цар“ Симеон и единственото, което ги издава донякъде, че живеят извън България, е книжовния им и много учтив език. Не владеят някои от уличните изрази за последните 22 години, макар че разбират отлично за какво се говори. Е, неща като „яко“ и т.н. владеят без проблем. 🙂 Всяка година ходят в България. Като по-малки за по два месеца, сега работят и не стоят повече от 7-10 дни. На възратст са да имат и те деца, и двамата са убедени, че ще предат българския на нашите внуци. Е. и аз ще помагам. 🙂

      • Нели

        Нико: а сега за нашето училище „Гергана“ в Ню Йорк. Преди няколко месеца деца от нашия 3 и 4 клас, и от класа ни по музикален театър, имаха турне в Париж. Бяхме на гости на българското училище „Кирил и Методий“ и изнесохме две представления. Погледнете ги, ще пусна по-долу линк с видео, и ако имате още въпроси ще ви отговоря с удоволствие. И да, помежду си говорят на английски, но с мен и с всички останали 11 учителя говорят САМО на български. С майките си и бащите българи също говорят на български. Някои с малко грешки, други с повече, но те имат самочуствието, че могат да говорят, пишат и разбират езика ни. Жалко, че в този сайт не мога да ви пусна техни ръкописни домашни, но ще ви дам линк към фейсбук след малко. И така, ето ви 32 минути представление на български деца родени в Ню Йорк, които декламират, разговарят (диалози) и пеят на български. Изгледахте го до края и ще видите как децата биха могли да учат без проблеми поне два езика: https://www.youtube.com/watch?v=FjUloYc5wxM&feature=youtu.be

      • Нели

        А това са нашите първокласници, току-що завършили буквара и започнали читанката. Знаят не само всички букви, не само да сричат, но и много стихотоворения: https://www.youtube.com/watch?v=SvKdv0NKOWI

    • SREBARNA

      Нели, радва ме коментара ти! Според мен т.нар. автор – анонимен, забележи!, според мен не живее на друга планета, ами е здраво стъпил на българска земя и изпълнява политическа поръчка. Според мен „статията“ е просто една от многото пропагандни материали, идващи в угода на предлагания антибългарски и изключително грозен и неглижиращ правата на човека закон за т.нар. уседналост? Българи, които не милеят за българщината, има навсякъде – сигурно са дори повече в България отколкото в чужбина. Това е обширна тема. За мен е изключително дразнещо да се дращи по раните на хората с пропагандна цел. Между редовете аз чета: Защо ни трябва да се интересуваме от тези българи, които живеят в чужбина и даже децата си не учат на български? Грозно, много грозно!
      Хората приобщават чужди нации, а ние не можем нас си да приобщим! 🙁

  23. Ivan D.

    Не се занимавайте с битовите проблеми на чуждите хора! Кой какъв език говори си е негова работа. В Бг се говори български,а в Англия – английски! Точка! Който милее за Родината,връща се.Пролива кръв ,като обезглавява обезумелите мафиоти от Парламента и се жертва в името на каквото си иска там…В Чужбина се говори чужбински…Ае!

  24. Петър

    Следя коментарите от вчера, след като пуснах и аз един от първите. Правят ми впечатление различни неща от това, което споделят читателите на статията, но най-вече емоционалността, с която хората пишат. И е съвсем естествено, става въпрос за децата им и бъдещето им! Но не мога да се съглася, че и малко разум и обмисляне на проблемите би било от вреда.

    1. Ако съм в момента в чужбина, не бих се перчел с факта. Не е кой знае какво на този етап. По-голямата част от българите вече са пътували и са видели достатъчно. Да, работата, която имам, е част от мен, но не бива да смятам, че съм уловил Господ за шлифера просто защото получавам западна заплата. По-скоро бих се замислил как харча на запад, какво успявам да спестя (ако изобщо) и какви кредити съм теглил от европейски или други банки за хубавото жилище, което най-накрая съм си закупил. Не бива да си затварям очите пред проблемите, които имат и западняците. Имат ги много, в някои случаи – много по-големи от тия на България. Докога ще се примирявам с понизения стандарт било то в Германия, Франция или където и да е било? Кога ще дойде време, когато ще си кажа: „Абе аз на тия за какво им слугувам, и им плащам сумати данъци, когато междувременно приемат хора от третия свят, които изобщо не идват с дори и на половината нагласа да работят, с която аз се трудя?“

    2. Езиците на страна за секунда. Аз моите деца на какво искам преди всичко да ги науча? По-важно ли е за мен те да са образовани в западни училища за да могат един ден да претендират за работни места (на каквато и цена да е то), или е по-важно да ги науча на принципи, които ще им служат цял живот и като цяло ще станат независими индивиди, готови да посрещнат трудностите, не бягайки (както направих аз), а справяйки се с проблемите лице в лице?

    Имайки предвид лекотата, с която днес университете се пълнят, интересувал ли съм се изобщо това образование струва ли си, както на времето, или е абсолютно губене на време? Знам езици, ами да взема да се поразровя и да прочета.

    3. „България нищо не ми даде! Бягам и никога не поглеждам назад.“ Както някой се изказа в коментарите вече на темата, да, България съм аз и всички мои сънародници. Решенията, които взимам аз всеки ден, са от голямо значение както за мен, така и за родината ми. Исках да получавам, ама тя България ме ограби! Ами аз, преди всичко какво дадох, за да претендирам сега да вземам? Ами ако бях дал и половината от това, което пожертвах за запада, можех ли да си представя, че днес децата ми ще играят по български поляни? Давам мило и драго западняка да ме уважава, ама не ми пука твърде какво ще каже сънародника ми. Мисля, ама логична причина да си го обясня не мога да намеря.

    Мога и още да пиша по темата, но няма да е от полза. Каквото трябваше да споделя, го споделих. На добър път, българи!

  25. Тя

    Това да се дистанцираш от Родината е личен избор, който явно тези българи са направили дори още преди да прекрачат границата й. Но за щастие не всички емигранти са така.

  26. Таня

    За да си интелигентен не ти трябва Университет. За това да обичаш България трябва душа .Жалко,но и добре:за какво и е на страната ни бездушници!Запознах се със семейство италианци осиновили 2 български деца и ги водят на Българско училище в Италия ,защото според тях корените са важни…

  27. Пресилено. Аз и семейството ми сме в ЮК от 8 години, малката е раждана тук, брат и беше на годинка, когато дойдохме. В къщи се говори само български, синковецът може и да чете. Същото се отнася и до приятелските семейства с деца, с които се събираме – говори се на български. Факт е обаче, че децата предпочитат да си комуникират на английски, когато си играят.

  28. Zdravko

    Родителите и детето имат право на избор!
    Искренно се надявам че, второто ми дете няма да се роди в България, и искренно се надявам че, и двете ми деца няма да живеят тук!
    Държава на която съм давал много, а тя ми е взела още повече не заслужава да има съвестни граждани!
    И да атейст съм!

    • Kiril

      Родителите…децата имат право на избор. Така ги лишавате от възможност за избор! Радвайте се на емигрантския си живот и щастието. Незнам колко ви е взела държавата, но явно никога не сте учили „Аз съм българче“….Наистина жалко, че много хора са като Вас.

    • Мария

      Атеист е пише с „И“. Жалко за това , което пишете.

    • T-2013

      Е, че да не би за първи път в българската история българии да се чудеят?!Това е най-срамната от нашите черти! Която доказва, че не заслужаваме свободата си, както и показва защо живеем толкова лошо – не може всеки да гледа на родината си от гледна точка само на материалния си интерес! С какво тези безродници се различават от нашите политици? Биха ли били по-различни, ако разполагаха с власт, предвид консуматорската им материалистична нагласа и свъхегоизъм?! М?! Нещо, което впрочем ни различава от всички други нации! Постарайте се да се запознаете с гръцки и турски семейства в чужбина. Тогава ще видите друго! В края на краищата, чувството за принадлежност, за връзка с корените си, е едно от основанията на нормалните хора за самоуважение, за лично достойнство! Този нормална за другите потребност, не случайно е вписана в Хартата за основните права на гражданите в ЕС- чл.22!Но …дяволът купува души и за по-малко! Аз лично не бих искала да познавам такива „интелектуалци“! Не ви ли облъхва студенина от това, колко лесно продават родителите и себе си?

  29. vesti

    Когато започнат природните катаклизми и Европа и света ,няма да са това което са ,на Балканите като висока земя ще търсят спасение милиони. Тогава няма начин да не научат български език и къде и какво е България !,, Всичко що е казала Слава Севрюкова ке бъде,, Ванга . Така ,че мили сънародници ,помнете език и Родина. Ще ви са нужни един ден не за друго ,а да оцелеете вие и англо-испано-германо говорящото ви поколение .

  30. Arahangel

    Всичко е въпрос на избор и трезво разсъждение. Живеем в Германия, детето е родено в България, бахме и в Испания преди и след като се роди. Аз говоря с него на френски от самото раждане, майка му на български, а в детската на немски. Общува добре и на трите езика, най-добре на немски, но превключва бързо и на другите. С роднините няма проблем . Аз говоря 5 езика и знам , че езиците са НАЙ-ГОЛЯМОТО богатство ! Децата учат езици , без да се усетят, ако има кой да му говори достатъчно wреме на китайски и този език ще научи без усилие . Тук в Германия , масово хората са с два-три и повече езика, да лишиш детето си от български език е ГЛУПАВО и подло. Но всеки си решава, комплексарите като излезнат навън и се взимат за чужденци … уви .

    • Мария

      Така е. Има толкова много училища, в които децата общуват и учат родния език, лошото е, че повечето родители мислят, че получавайки добри заплати и задоволявайки личните си амбиции а материално отношение не смятат, че посещението на тези училища е необходимо. Това ли е най-важното? Всеки търси причини за това. че е бил зле… Децата им са като откъснато цвете, никога няма да бъдат приети в новото общество, а обратно без роден език ще е трудно връщането(((

  31. Daniela

    Az smjatam, che wseki bulgarin, trjabwa da znae , gowori i uchi dezata si na bulgarski, ne za drugo, a zaschtoto edin ezik poweche e bogatstwo i edin ezik se uchi naj-lesno w detska wazrast! I smjatam , che bulgari, koito ne si uchat dezata na bulgarski gi lischawat ot mnogo wajni neschta i ot budeschti izbori na dezata im, zaschtoto nikoj nokoga ne znae na kade schte tragne Europa , a i Bulgaria , a moge bi dezata na njakoi emigranti schte predpochetat Bulgaria pred drugi strani, kakto anglichani w momenta izbirat Bulgaria ,da jiwejat w neja! Edin ezik poweche e edno bogatstwo i nikoga i na nikogo ne bi nawredilo towa da znae bulgarski, a naprotiw, moge samo da poprechi !!!

  32. Лидия Симеонова

    Интересна статия и още по-интересни коментари оставени къде на базата на разума, къде повече на чисти емоции. Аз ще съм от тези, които поздравяват автора за неговата емоционална, искрена и от сърце написана статия. Живея в Америка от 23 години. Имаме две чудесни деца, които отраснаха тук и говорят чудесно и двата езика.

    Това, което мен ме впечатли е, че авторът общува с интелигентни хора, преподаватели в университети и хора на добра работа.
    Скоро четох една статия, че деца, които са двуезични са много по-интелигентни и се развиват много по-добре от тези, които говорят само един език. Лишавайки децата от тази възможност да общуват на роден езика и да носят две култури е само загуба за тях. Бих искала също да попитам тези родители, които толкова бързо са приели чуждият език и култура, как тяхните деца общуват със бабите и дядовците, вуйчовците и лелите и със всички членове на тяхните семейства, или и от това също няма нужда. Корените са отрязани и забравени. Живея сред голямо българско общество, всички умни и интелигентни хора и няма дете при нас, което да не говори български, да не споменавам българските училища и българските църкви, които са във всеки град в Америка. Разбира се, всеки родител взима решение за собствените си деца, времето ще покаже кои са прави и кои не.

  33. Мартинова

    Живеем от 15 г. навън, децата бяха на 8 и 12, когато дойдохме. Научих ги да четат и пишат идеален български, паралелно с английския. Не от голям патриотизъм, честно казано, а от това, че е неразумно да загубят един език, който би трябвало да знаят като роден. Не ги карам да са „българи“ в смисъла на статията. Това дали да са си е техен избор. Но в къщи се говори само български. Навън от прага- английски. Толкоз. Ако другият им родител беше да кажем германец – щях да ги карам през ден да говорят немски – пак не от голяма любов към Германия, а защото могат да научат езика идеално вкъщи, а това не е малко. Светът е глобален и ще са все по-добре тези, които могат да предложат повече от гол патриотизъм. Едно безценно качество е знанието на езици и то като майчини – колкото повече, толкова по-добре! Учете децата си на български, защото можете, а това не е малко!

  34. Миглена

    И ние живеем в чужбина, дъщеря ми е родена в Испания .Живели сме в Италия а в момента живеем в Чехия. Детето знае всички тези езици , но в къщи говорим само на български, макар че говори като чужденка, няма да позволя да го забрави.И не че съм националист, но не съм забравила , че съм от България.

  35. И защо не си е стоял в България при толкова родолюбство? Скоро в България ще има по-малко българи, казвам българи а не хора с български паспорти, отколкото в чужбина.

  36. Thea

    Не разбирам какво общо има говоренето на български език с християнството. Предполагам че автора има проблем със законите на страната в която е емигрирала, която дава право да вярваш в каквото искаш или да не вярваш изобщо.

  37. Бих влязъл в полемика с авторката на материала,но доколкото се разбира,тя няма деца.И не може да си представи какво я чака,когато ги проима и продължи да живее в Англия.Тя как си мисли,че ще накара децата си да говорят в къщи на български,след като по-голямата и по-съзнателна и интересна част от деня си са прекарали в английското училище,където учат,общуват и мислят на английски.Въобще не се учудих от поднесената от нея информация за деца от чисто български семейства,говорещи помежду си вкъщи на английски.Семейството на дъщеря ми от 14 години е в САЩ.Същата работа с децата.Хем вкъщи се говори само на български.Разбират български,но говорят помежду си на английски.Да ги малтретират ли за това им „провинение“ родителите им?Това е положението.Ще трябва да се примирим с този феномен за тяхно добро.

    • нико

      Много ми е интересно, българските турчета дали си говорят помежду си на български?

      • Alex

        Българските турчета и циганета, родени и расли в България тръгвайки на училище не знаят български език, а нашите…не ми се говори! Продажно племе сме си и това е!

    • blue_cat77

      И моята реакция беше същата. Лесно е да критикуваш родител, без да познаваш обстоятелствата и без сам да си преминал по този път.

  38. mcamburova

    Абсолютно вярно, браво, Всички тези хейтъри които се отричат от българското никога нямат да станат по хубави и читави в очите на англичаните особено. Да ще ви се усмихват, ще ви поздравяват и до там. Колко приятели англичани имате, колко от тях са ви поканили на поне едно гости, ама честно………!

  39. Нормално е децата да се приспособяват към средата. Нима в България няма деца от чуждестранен произход и не говорят ли български?!

  40. Pancheva

    А какво пък е дала България на всички емигранти, че да и отдават почести???? Защо се е стигнало до напускане на страната?? Надали щяха да имигрират, ако имаха нормални условия за живот. Не е важно кой те ражда, а кой те отглежда и грижи за теб. Случая е аналогичен. И моите внуци не разговарят на български макар да разбират какво се говори, не ги обвинявам. Българийо – каквото си надробиш, това ще сърбаш. И стига с тоя национализъм. Няма как да бъда благодарна на „майка“ която ме е натирила и не и пука как живея.

    • България е такава каквато всички ние си я направим! „Българийо“ към кого се обръщате точно? България – това сме всички ние, емигранти и неимигранти… Това е част от проблема ни – предпочитаме да избчгаме от него вместо да се борим за да променим нещо!

    • mcamburova

      Госпожо много сте …, не мразете България като страна, тя нищо не ви е направила. Колкото и да се пънете по хубава англичанка или американка няма да станете. Мразете политиците, че ни докараха на този хал, но самата държава жална и майка. Хулите и злобеете против една територия!

  41. Kalina

    Пък аз не разбирам, кой какво право има да казва на другите на какво да учат децата си, с какво право съди другите. Като искаш децата ти да знаят български, научи ги и остави другите сами да решават за своите деца. Живея в Испания, имам две деца, те говорят български и няма да позволя да го забравят, но това е моята гледна точка, моето решение, а всеки има право на своето мнение и решение. Ама нали сме българи все да се намесим в чуждите работи, все да дадем компетентно мнение. Ето за това съм в чужбина, за да избягам от този махленски манталитет. Щом сме в чужбина, трябва да ну е ясно, че с български или не, нашите деца няма да са същите българи.

  42. Д.Атанасова

    Аз живея в Канада и на всички наши приятели децата говорят български. Тук емигрантите се борят да запазят своята единтичност и традиции. Другите националности с нищо не ни превъзхождат. Всички говорят на майчиният си език и на още два три ти си уникален с родния си език.Стрес за децата не виждам с мама татко в къщи няма учители изпити под формата на игра ДЕЦАТА са умни не ги подценявайте.Още един език е богатство и ти отваря много врати.

    • mcamburova

      Браво, за това уважавам и харесвам много Канада!

    • Ваня Георгиева

      Не е вярно , нашите деца също живеят в Канада и не желаят да говорят на български ! След като БГ за тях е мащеха и ги е прогонила , защо трябва да знаят езика . Роден език ще и бъде този , където живеят , учат , растат и родина ще и бъде тази , която се грижи за тях !

      • Bory

        Аз съм на 32…3 години съм живяла в България през целия си живот…ходех на френско училище, и владеех отлично френския, но върнех ли се вкъщи, от вратата майка ме хващаше с буквара, историята на България,…Днес говоря български и пиша без затруднения, независимо, че живея във Франция…Спорът е до тук…Всичко зависи от родителите…Не си намирайте извинения…България може да е държава мащеха, но от българи сте родени ! Поне това помнете и имайте едно елементарно уважение към старите майка и татко,…Глупав народ сме…не държим едни други…И в чужбина или в България, вярвайте ми, ако има желание, има начин да направим по нещичко за милата родина!

  43. Bobo

    Изнасайте се от България-тя е на циганите-те да си обичат Бат Бойко

    • Към Bobo, Циганите не обичат Бойко, той просто ги използва по време на избори – има голяма разлика. Циганите не са толкова лоши, колкото си мислиш и не може да са причина да си напуснеш родината и да си забравиш родния език. Сред тях, както и сред нас българите има и добри, и лоши хора.

  44. Ani Dokuzova

    И аз съм съгласна с автора. Моите деца са родени в Щатите, но аз им говоря на български непрекъснато. Ако не разбират нещо, го казвам на английски, после пак на български. Защото основно се говори на английски вкъщи заради мъжа ми. Но той самият знае как да пиле и чете на български, което е мотивация за 7год ми син. Дъщеря ми е на 2, но от догодина и нея ще я пратя на неделно българско училище. Сина ми прекарва сам всяко лято в БГ, за да не слуша английска реч. И той не иска да ми отговаря на български, но аз не се предавам. Защото дори нищо да не е останало надеждно за България, аз имам роднини с които искам децата ми да могат да общуват, да знаят да пеят стари български песни, да знаят откъде е дошла майка им!

  45. Нямазначение

    Аз напуснах Бг на 21 г., сега съм на 42, дъщеря ми е на 14 г. Разбира български, но не говори с желание. Честно казано не мога да разбера какъв е проблема на господина написал статията. Това децата какво могат и какво не е въпрос на личен избор на родителите и на децата!!!. Познавам много други чужденци живеещи около мен, чийто деца не говорят на езика на родителите си. Това не е чисто български проблем, а избор, който се базира на някакъв опит, който всеки е направил за себе си. Моят опит за първите 21 г. В живота ми в Бг е бил такъв, че не ме мотивира да полагам усилия, дъщеря ми да говори и пише на български. За това пък говори Перфекто друг език, и я поощрявам в ученето на други два в училище! За нея Бг никога няма да стане родина, а една дестинация за прекарване на ваканция!

    • mcamburova

      Колко жалко, а уважаеми вашите родители на какъв език си говорят с дъщеря ви, и просто не пишете че насърчавате дъщеря ви да учи други езици, а не вашия, обидно е и за вас и за нас.Не уважавайки езика и родината от която идвате, те никога няма да ви уважават вас и вашите родители. Още не сте го осъзнали!

  46. Подобно е положението и в Испания, но не са всички така.
    Моите деца, въпреки че говорят испански като роден, всяка неделя ходят на БГ училище. За да знаят родния си език и корени. Дори малката ми дъщеря, която е родена тук и предтоят и в България за 9 години е около 2 месеца, говори, чете и пише на български. Не може да се мери със връстниците си е България, но поне някаква основа има. В домът ни се говори само български, защото камъкът си тежи на мястото, колкото и години да сме в чужбина, винаги ще си останем емигранти.
    Имам познати, чиито деца също не знаят български и не ги интересува да го научат. Но те и в България са били никой и тук така. А аз съм си българка, мога да съм испанка, но не искам. Защото рано или късно ще се прибера у дома. Там където са моите родители и където са моире корени.

  47. Maria

    А авторът има ли деца и дали ги е научил на български, или така си приказва, колкото да не заспи?

    • Петър

      Дали има деца или няма, не е от много голямо значение на този етап. Мнението му е пределно ясно относно дали малките българчета в чужбина трябва да знаят да говорят майчиния си език. В живота няма по-голямо мъчение от това да не знаеш кой си. Как смяташ тия деца, които израстват без да са видели лъч от българско слънце, без да са вкусили българска бобена чорба или без да са чули една българска народна песен биха могли да опознаят себе си, когато един ден пораснат и открият, че са били ограбени от истинската им същност? И защо? Защото родителите им са сметнали за необходимо да не им създават „излишен стрес“.

      Кръв на вода не става, скъпи българи. Децата ви никога няма да станат англичани, французи или германци без значение колко го желаете. Ако наистина милеете за поколението, което оставяте след вас, не се срамувайте да им казвате истината и то на български. Един ден ще са ви благодарни, дори и вие да не сте сред живите.

      И когато някой ви поздрави с „Христос Воскресе“ отвръщайте подобоващо, ако не друго поне от възпитание. Да оставим настрана, че с атеизъм и нихилизъм хората не живеят по-щастливо. Смята се за интелект и прогрес, когато се отрича Християнството, ама се продължава да се вярва слепешката, че на Запад се правят пари. Цял свят е заборчлял, инфлация навред, парите нямат никакво реално покритие, а всички смятат, че няколко хиляди в банката ще ги накара да се чувстват по-сигурни.

      • mcamburova

        Абсолютно вярно, браво, Всички тези хейтъри които се отричат от българското никога нямат да станат по хубави и читави в очите на англичаните особено. Да ще ви се усмихват, ще ви поздравяват и до там. Колко приятели англичани имате, колко от тях са ви поканили на поне едно гости, ама честно………!

        • SREBARNA

          М Камбурова! Не мислех да се включвам в тази дискусия, понеже според мен целта на анонимния автор е не да се вслуша в болките на хората, а да ги използва за пропаганда. А също и да предизвика нашите коментари, колкото може повече един срещу друг! А това наистина е много грозно!

          Предизвика ме Вашият конкретен въпрос. Да, поканиха ме и то не само на едно гости, но и ме заведоха на вилата си, а също и ми осигуриха възможност да използвам жилището на техен приятел при едно от пътуванията ми извън Лондон, където живеех. И това бе по време на само едногодишния ми престой в Англия. И да! Това бяха английските ми приятели! Сега не казвайте, че е изключение! Кажете, че човек не може да обобщава качествата на хората в зависимост от националната им принадлежност! Пожелавам и на вас да срещнете добри приятели в чужбина!

          • Петър

            Авторът не е анонимен. Казва се Петър и също като Вас, Сребърна, има опит с чужденци, живял е в чужбина дори и по-дълго отколкото Вас самата.

            Аз не пропагандирам. Не се възползвам от болките на хората за да прекарам моя идеология, а за разбия илюзии, с които нашия народ е така закърмен. Трябаваха ми десет години за да разбера, че не случайно всеки от нас се ражда на кътчето земя, на което се е родил. Ако не друго, Вие самата, Сребърна, сте продукт на пропаранда, вярвайки в модерните пост-Марксистки и нео-либерални лъжи в „гражданина на света“ и други тинтири-минтири. Виждате какво стана с родината след повече от 25 години глобализация. Хубавите неща са малко, лошите – в изобилие. А българите живеят ли по-добре? Въпрос с повишена трудност. По скоро продължаваме нашия път из пустинята без надежда, че ще стигнем където и да е в близкото бъдеще.

            Радвам се, че сте срещнали свестни хора в Англия. Аз самият съм имал удоволствието да срещна такива хора по време на моите пътувания. Но едно ще ви попитам: вкусно ли Ви е английското ядене така както българското? Радвате ли се на английското време така както на българското? Доставя ли ви удоволствие да слушате фолклор, който не разбирате сравнение с оня, българския, от който душата ви подскоква? Съмнявям се. Да, клишета ще кажете. Но за някого, това може да са най-хубавите моменти във всекидневието му. Как тогава можем да го дискредитираме като безполезна пропаганда, с цел да обърка хората?

            Наскоро излезе нова дисциплина в генетиката – епигенетика. Може би някой тук би бил много по-информиран от мен по темата, но едно ще кажа. Дори и науката вече се изказа по въпроса колко важни са директните опити на биологичните родители по време на техните животи за следващото поколение. Оказва се, че са доста повече от колкото се е смятало и се е започнало още по-усърдно изучаване. Искаме или не, част от нашето ДНК-а носи директен кодов материал, който е там благодарение на животите на родителите ни и техните преживявания. Дали това ни влияе като индивиди повече от колкото се смята, ще научим след време.

            Извинявам се, ако тонът на изказване в предишните ми коментари е по-твърд. Нямам намерение да обиждам никого, но смятам, че теми като тази са от голяма стойност и трябва непременно да намерим общ език, на който да говорим по нея.

    • Райчев

      Тава беше грозно изказване!

      • Vsichko zavisi ot roditelite. Nie sme v Italia ot 16 godini. Dàshterq mi e rodena v Rim. Na 11godini e.. Ot pàrvi do peti klas poseshtavashe nedelno bg uchilishte. Govori, chete i pishe idealno na bg. V kashti se govori i na dvata ezika. Uci angliiski i nemski. V Bg si hodime rqdko, no kogato sme tam govorim samo na bg. Taka che, roditeli, uchete decata si na rodniq ezik, zashto nikoga ne se znae, koga shte im potrqbva! Tova e moqt sàvet. …..

Вашият коментар

Share
Close
error: Alert: Content is protected !!